Беседа:Стефан Душан
Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
Тази картинка някой може ли да даде сведения за нея? Струва ми се че беше на българският цар Иван Александър, не на Стефан Душан (може да се бъркам)--Черноризецът 19:28, 30 ноември 2007 (UTC)[отговор]
Обърнете внимание каква статия изникна в МакеУики за Стефан Душан. Angel ivanov angelov 00:31, 25 януари 2009 (UTC)[отговор]
Очаквам от Angel ivanov angelov да аргументира категоричното си твърдение, че Стефан Душан е крал на Рашка, а не на Сърбия. Виждам, от статията Стефан Неманя, че Ангел познава следния източник (макар че, както често се случва, не го е цитирал много коректно) - Бакалов Георги и Петър Ангелов. История на средните векове, София 1991. Затова взимам точно този източник. На с. 183 историк от ранга на Петър Ангелов определя Стефан ІІ Неманич като "първи крал на Сърбия" и след това говори за сръбски крале, а не за рашки (жупани). На с. 193-195 същият автор говори за Стефан Душан като за владетел на Сърбия. Можем да продължим с още източници, но все пак е редно първо да се запознаем с аргументите на Ангел.--Simin 10:53, 21 юли 2009 (UTC)[отговор]
Цитирай буквално един исторически източник като паметник - артефакт, в който да се упоменава ачик-ачик името Сърбия през този период и от този владетел, а не сърби, расци, рашани и тем подобни. Има за тази цел сборници с исторически документи, а не интерпретации. Надявам се, че отбираш от логическото правило в правото, че отрицателните факти не се нуждаят от доказване. Ако намериш такъв, и ми го цитираш коректно, аз ще го сменя от Рашка на Сърбия. С поздрав. Angel ivanov angelov 11:08, 21 юли 2009 (UTC)[отговор]
Пред мене е изданието от Йордан Иванов и бъди КОРЕКТЕН когато предаваш, защото на стр. 155 има точно 5 изписвания на титла, но никъде няма титула на Сърбия, а на сърбите, като четвъртото е само различно (в буквален превод) "... и земята българска, босненска, сръбска на кралството ...", иначе в останалите се говори за "самодържец на сърбите и т.н. други народности". В писмото до Андреа Дандоло се говори за Сърбия, но като географско понятие (област или владение), но не като за отделна държава щото се споменават и Диоклея, Захълмия, Зета, Албания /няма такава държава по това време със сигурност/ и ПРИМОРИЕТО. За другите ти източници немога да взема в момента отношение, но при Печка патриаршия става въпрос със сигурност за нещо което е писано отдалечено с векове във времето напред, и което е най-важно в случая - абсолютно точен превод и то в цялостния контекст на дадена хроника и т.н., както дали тя е препис и пр. Иначе някои си го превеждат сърби=Сърбия, пък и понятието използвано понякога Сърбия има различен контекст и нюанс. Сръбският източник, като превод от старобългарски на практика, недей да го възприемаш безкритично без да се има оригинала.
PS. Така че, съгласи си се, че използването на Рашка си е коректното наименование на кралството, още повече, че след Дежевското споразумение, страната е разделена на две (три и на Елена Ангелина), като това са - владението на Стефан Драгутин, назовавано Сърбия, както и това на Стефан Милутин - Рашка. Това е сигурно и го има по Христо Матанов, но книгата не е пред мен. Angel ivanov angelov 14:56, 21 юли 2009 (UTC)[отговор]
Досега не срещнах възражение по два от източниците - византийски и домашен (при това цитиращ думи на български пратеници). Прибавям още един - Георги Пахимер. Поне на три места той нарича Стефан Урош ІІ Милутин "крал на Сърбия" - Κράλη Σερβίας ( и τόν κράλην Σερβίας) - Извори за българската история, т. ХХІІ. Гръцки извори за българската история, т. Х, съставили и редактирали Михаил Войнов, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, София 1980, с. 188,192.
С този пример, четвърти поред, май ще бъдат обхванати по-важните източници за епохата. Източникът е домашен, т.е. сръбски. Става дума за архиепископ Данило II, известен и като архиепископ Данило Печки. Ето какво пише той в житието на Милутин: "Стефан Оурош, превисокый и крепький и самодрьжавны крал срьбьский". Цитирам по изданието на Джура Даничич (Даничић, Ђура. Животи краљева и архиепископа српских. Написао Архиепископ Данило и други, Загреб 1866, с. 131 ) Надявам се, че Ангел е разбрал текста и няма да се наложи да му го пояснявам, но зе всеки случай давам и достъпен онлайн руски превод (след 56 бележка).--Simin 15:11, 22 юли 2009 (UTC)[отговор]
Значи, за да не се разводнява предмета на спора в преводни бележки (аз си измислям), т.к. ти обясних че, твърде некоректното цитиране на понятието за Сърбия (където го има извадено от контекста, където е предадено точно даже от съвремениците, е по-скоро географско понятие за сръбски земи, и за владенията на Стефан Драгутин - доколкото те са апанажни, т.е. васални към Кралство Унгария). За да приключиме спора, и за да не се сменя абсолютно коректното наименование Рашка, ето ти според теб един вторичен, но и приет източник и автор - Христо Матанов,"Средновековни Балкани - исторически очерци", стр. 296, изд. ПАРАДИГМА, ISBN 954-9536-61-0 :
„ | Един анонимен западен пътешественик от началото на 14 век, нарича държавата ??? на Драгутин кралство Сърбия (regnum Servie), а държавата на Милутин - кралство Рашка (regnum Rassie). За Византия, основен интерес представлявала държавата на Милутин, а за унгарците и папството - държавата на Драгутин | “ |
(последното изречение е коментар и мнение на автора). Angel ivanov angelov 07:59, 22 юли 2009 (UTC)[отговор]
Ти пак не разбираш същността от гледна точка на държавност - от 1217 година имаме кралство, въпросът е, че по тогавашния светоглед, това кралство възниква на територията на Рашка, която безспорно е сръбска област, или поне със сигурност е в неоспорвано от друг владение към момента на образуването ѝ, защото както и сърбите признават по време на Първата българска държава, крепостта Раса е в българско владение - явно заради контрола върху керванския път по Ибър. Спорът е - дали тази държава трябва да се нарича Рашка, или Сърбия. За мен категорично, тази държава се казва Рашка, както е и написано /преди да го махнеш в статията/. Спор по първоначалния етнически характер на държавата няма, но има спор по името Сърбия, защото такова се употребява само по отношение на географския обхват на населените със сърби земи, но без Приморието и Босна, и това е понятие с различно съдържание от Рашка, защото под понятието Рашка се вкарва смисъл на държава, а под понятието Сърбия /аз съм убеден, че ако изобщо е вкарвано това название, то е екзоним на сърби/ се има предвид географския ареал на техните земи във вътрешността на Илирик, т.е. без т.нар. Приморието, а в началото до 11 век и Босна. Това че, както ти цитирах се говори за две кралства, разбира се че не са две - има една титла - на Милутин, а апанажните земи на унгарския васал (и претендент за унгарски крал) Драгутин са наречени кралство, въобще от държавноправна страна е несъстоятелно.
PS. Същото е и с Търновското царство - понятието с което е наричано е Загора, и ако бъдем коректни това е правилно, защото то не обхваща поне в началото всички български земи, за да бъде наречено българско царство, а що се отнася до двете различни и взаимоизключващи се едновременни названия Рашка и Сърбия /като земя/и/, то това е обект на по друго обследване, защото не знам някои да е употребил едновременно термините Загора и България /като название за българските земи/. Angel ivanov angelov 15:49, 22 юли 2009 (UTC)[отговор]
Защо е този огромен раздел, който описва какво е мислел Мисирков за Душан? Няма да коментирам доколко Мисирков е някакво светило в историческата наука, а това, че този пространен раздел прави статията небалансирана.--193.68.200.43 12:51, 1 юли 2010 (UTC)[отговор]
Bugarski vladar kako vas nije sramota bolesnici jedni!24.135.66.53 08:16, 8 май 2013 (UTC)[отговор]
Както Василий II Българоубиец е бил български владетел, така и Стефан Душан (независимо от неговия произход) е бил "цар на сърби и гърци".