Битката при Фокландските острови (на английски: Battle of the Falkland Islands; на немски: Seegefecht bei den Falklandinseln) е морска победа на Британския кралски флот над Имперския германски флот на 8 декември 1914 г. по време на Първата световна война в Южния Атлантик.[1] Британците, след поражението в битката при Коронел на 1 ноември, изпращат голяма сила, която да проследи и унищожи победната германска крайцерска ескадра.
Адмирал граф Максимилиан фон Шпее – командващ германската ескадра от двата броненосни крайцера „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“, бронепалубните крайцери „Нюрнберг“, „Дрезден“ и „Лайпциг“ и 3 спомагателни съда,[2][3] се опитва да извърши набег над британската снабдителна база в Порт Стенли на Фолкландските острови. По-голяма британска ескадрила, състояща се от линейните крайцери „Инвинсибъл“ и „Инфлексибъл“, броненосните крайцери „Карнаворн“, „Корнуол“ и „Кент“ и бронепалубните крайцери „Бристъл“ и „Глазгоу“, пристига в пристанището едва предишния ден.
Видимостта е в своя максимум, морето е спокойно с лек бриз от северозапад, ярък, слънчев, ясен ден. Авангарда на германската ескадра е открит рано и до 9 ч. сутринта на 1 ноември, британските крайцери започват преследване на 5-те германски кораба, които бягат в линия един до друг на югоизток. Всички, с изключение на „Дрезден“ и спомагателния „Зайдлиц“, са потопени.
Източници