Броненосни крайцери тип „Пенсилвания“

Големи броненосни крайцери, предназначени за действия в качеството на бързоходен отряд в състава на линейния флот (аналогично на крайцерите на Камимура в Руско-японската война). В качеството на прототип са взети броненосци от типа „Мейн“^[1].

Названита на крайцерите съответстват на „линкорния стандарт“ – по имената на щатите. Но въоръжението на крайцерите свидетелства за обратното: почти 14-хилядотонните чудовища носят същата артилерия, която имат и японските „асами“ – четири осемдюймовки в кули и четиринадесет шестдюймовки в каземати. Примерно аналогична се явява и тяхната защита, макар за разпределението на бронята да има значение националнате школа^[2]. Поясът е малко по-тънък, 152 мм вместо японските 178, скосовете на палубата зад него – 102 мм против 51 и 63 на „Асама“ и „Ивате“, за сметка на това хоризонталната палуба е само 37 против 51 и 63 за японците^[2], плюс броня Харви, като на „Асама“, макар и по-добро качество, но не е Круп. В крайна сметка „американците“ имат известно преимущество над „асамите“ в прикритието на жизненоважните части на малки дистанции, за големите по-добре защитени са „Изумо“.

Свръхмека никелова броня, Круповска и броня „Харви“ на палубата. По сравнение с предходните броненосни крайцери е усилена защитата: поясът по водолинията става 152 мм, горният пояс е 5" (127-мм), краищата са прикрити с 3,5" (89 мм) броня. Челната част на оръдейните кули на главния калибър е 6,5-дюймова (165-мм). Дебелината на хоризонталната броня на палубата е 38 мм, скосове, в пределите на цитаделата, имат дебелина 102 мм и се допират до долния ръб на пояса, по краищата дебелината на скосовете е по-малка. Дебелината на бронята на бойната рубка е 229 мм^[3].

В качеството на главен калибър са поставени по четири 8-дюймовки с дължина на ствола 40 калибра. По вертикалата лафетите осигуряват на оръдията пределните ъгли на насочване от −7° до +14°. Далечината на тяхната стрелба е 58 кбт. (10 700 м). Теоретичната им скорострелност е 2 – 2,8 изстрела/минута, практическата е 1,5 и/м.

Останалото въоръжение се състои от скорострелни оръдия: 14 152-мм оръдия Мк. 6 с дължина на ствола от 50 калибра: всичките 152-мм оръдия са разположени в бронирани каземати – десет на батарейната палуба и четири на горната и осемнадесет 76-мм оръдия с дължина на ствола 50 калибра. 152-мм оръдия имат ъгъл на наклон -7°, на възвишение 15°, далечината им на стрелба при ъгъл +14,9° е 15 000 ярда (13 716 м, 74 кбт.), максималната им скорострелност съставлява три изстрела в минута. Оръдията стрелят с 95 – 105 фунтови снаряди (43 – 48 кг)^[4]

Крайцерите влизат в броненосните ескадри на Атлантическия флот, в качеството на бързоходно крило.

Руско-японската война показва, че главният калибър на крайцерите не отговаря на изискванията на ескадрения бой и те не следва да бъдат поставяни в линията. Те могат да служат с броненосците, но никога не могат да заемат тяхното място в линията. Налага се ГК да бъде сменен по спешност^[5].

В периода 1909 – 1911 година 8"/40 оръдия на корабите са заменени с четири 8-дюймови (203 мм/45) Mark 6 в кулите Mark 12. На „Колорадо“ те са сменени преди всички останали, поради разрив на ствол през 1907 г. Оръдията са комплектовани със снаряди с маса 118 кг. Ъглите на тяхното вертикално насочване са – 7° + 20°. Оръдията имат максимална далечина на изстрела от 22 000 ярда (20 000 м, 108 кбт.). Скорострелност 1 – 2 изстрела в минута^[6].

Оказва се, че бидейки с 4000 тона по-големи от японските броненосни крайцери от типа „Изумо“ американските кораби нямат преимущества нито във въоръжението, нито по мореходност, нито в защита. Преимуществото им това е по-високата с 1¼ възела скорост, а недостатъкът, е това, че главният калибър на американските крайцери има по-малка далечина на стрелбата. Американските крайцери, наистина, превъзхождат, също така влизащите в отряда на Камимура „Асами“, и по защита, мореходност и далечина на плаване, но „Асамите“ към това време са вече доста стари крайцери.

За сметка на това с тях американците имат примерно равна максимална скорост, и на тези, и на другите им се налага да преминат през замяна на котлите, но ако причината за „Асамите“ да става архаичността и износеността на „огнетръбите“, то за „Пенсилвания“ и „Колорадо“ това е ненадеждността на котлите система „Никлос“, усилено лансирани от „Крамп“. С тях се мъчат във всички флоти. Налага се да се помъчат и самите създатели. Едва на прага на Първата световна война те са заменени с по-некапризните и мощни котли Бабкок-Уилкокс, които стават стандартни за ВМС на Съединените Щати^[2].

Корабите на проекта бързо остаряват морално („Саут Дакота“ още преди да влезе в строй). Към началото на Първата световна война нямат значително бойно значение.

	„Девъншир“[7]	„Колорадо“[8]	„Сейнт Луис“[9]	„Йорк“[10]	„Изумо“[11]	„Баян“	„Леон Гамбета“[12]
Година на залагане	1903	1901	1902	1903	1898	1900	1901
Година на влизане в строй	1905	1905	1905	1905	1900	1903	1905
Водоизместимост нормална, т	11 024	13 899	9855	9533	9906	7326	11 959
Пълна, т[Ком. 1]	12 700	15 380	11 024	10 266	10 470	8238	13 108
Мощност на ПМ, к.с.	21 000	23 000	21 000	19 000	14 500	16 500	27 500
Максимална скорост, възела	22	22	22	21	20,75	20,9	22,5
Далечина на плаване, морски мили (при, възела)	8500 (10)	6000 (10)	6000 (10)	4200 (12)	4900 (10)	3900 (10)	6500(10)
Брониране, мм
Тип	КЦ	КЦ, СХ	СХ	КЦ	КЦ	СХ	КЦ
Борд	152	152	102	100	178	200	150
Палуба (скосове)	25(51)	37(102)	25(76)	40(60)	63(63)	60	55 – 60(65)
Кули	127	165	-	150	152	150	170
Барбети	152	152…76	-	150	152	150	140
Рубка	305	229	127	150	356	160	150
Въоръжение	4×1×190-мм/50 6×1×152-мм/45 2×1×76,2-мм/28 18×1×47-мм/43 2 ТА	2×2×203-мм/40 14×1×152-мм/50 18×1×76,2-мм/50 2 ТА	14×1×152-мм/50 18×1×76,2-мм/50	2×2×210-мм/40 10×1×150-мм/40 14×1×88-мм/30 4 ТА	2×2×203-мм/45 14×1×152-мм/40 12×1×76,2-мм/40 5 ТА	2×203-мм/40 8×1×152-мм/45 20×1×75-мм/50 2 ТА	2×2×194-мм/40 16×1×164-мм/45 22×1×47-мм/43 4 ТА