Видин (област)

В област Видин има 141 селища, от които 7 града. Гъстотата на селищната мрежа е 4,6 селища / 100 km².

Община Белоградчик

Белоградчик,Боровица,Вещица,Върба,Гранитово,Граничак,Дъбравка,Крачимир,Ошане,Праужда,Пролазница,Рабиша,Раяновци,Салаш,Сливовник,Стакевци,Струиндол,Чифлик.

Община Бойница

Бойница,Бориловец,Градсковски колиби,Драгичеви колиби,Каниц,Периловец,Раброво,Халовски колиби,Шипикова махала,Шишенци.

Община Брегово

Балей,Брегово,Връв,Гъмзово,Делейна,Калина,Косово,Куделин,Ракитница,Тияновци.

Община Видин

Акациево,Антимово,Бела Рада,Ботево,Буковец,Видин,Войница,Въртоп,Гайтанци,Генерал Мариново,Гомотарци,Градец,Динковица,Долни Бошняк,Дружба,Дунавци,Жеглица,Ивановци,Иново,Каленик,Капитановци,Кошава,Кутово,Майор Узуново,Новоселци,Пешаково,Плакудер,Покрайна,Рупци,Синаговци,Слана бара,Сланотрън,Търняне,Цар Симеоново.

Община Грамада

Бояново,Бранковци,Водна,Грамада,Медешевци,Милчина лъка,Срацимирово,Тошевци.

Община Димово

Арчар,Бела,Владиченци,Воднянци,Върбовчец,Гара Орешец,Димово,Дълго поле,Държаница,Извор,Карбинци,Кладоруб,Костичовци,Лагошевци,Мали Дреновец,Медовница,Орешец,Острокапци,Септемврийци,Скомля,Шипот,Яньовец,Ярловица.

Община Кула

Големаново,Извор махала,Коста Перчево,Кула,Полетковци,Старопатица,Тополовец,Цар-Петрово,Чичил.

Община Макреш

Вълчек,Киреево,Макреш,Подгоре,Раковица,Толовица,Цар Шишманово.

Община Ново село

Винарово,Неговановци,Ново село,Флорентин,Ясен.

Община Ружинци

Бело поле,Гюргич,Динково,Дражинци,Дреновец,Плешивец,Роглец,Ружинци,Тополовец,Черно поле.

Община Чупрене

Бостаните,Върбово,Горни Лом,Долни Лом,Протопопинци,Репляна,Средогрив,Търговище,Чупрене.

Според окончателни данни от преброяване на населението от 2021 (НСИ), броят на населението в областта е 75 408.^[3]

Брой, прираст и структура

Област Видин е областта с най-малко жители в България. Тя е и най-рядко населената област (25 души/km²). Населението е много неравномерно разпределено. 47% от жителите живеят в град Видин, 63% – в община Видин и 78% – в четирите крайдунавски общини (Брегово, Ново село, Видин и Димово). В останалите 7 общини живеят едва около 16 500 души.

Средната гъстота на населението е значително по-ниска от средната за страната.

От 60-те години на 20. век населението на област Видин бързо намалява. Това се дължи на емиграцията, главно към София, и на застаряването на населението и свързаните с него ниска раждаемост и висока смъртност. В селски общини като Чупрене, Бойница и Ружинци смъртността достига до 30‰, а раждаемостта е около 5‰. Във всички общини естественият прираст е отрицателен. В последните години на 20. век емиграцията от областта се компенсира от преселването в нея на възрастни хора от София и други големи градове. Подобна миграция се наблюдава и от градовете към селата в рамките на самата област.

Градското население в областта е 63%. По-голям от средния е делът на градското население в общините Белоградчик (81%), Видин (78%), Грамада (75%) и Кула (73%), а по-нисък – в общините Брегово (46%) и Димово (20%). В останалите 5 общини цялото население живее в села.

Географско положение

Област Видин е разположена в северозападния край на България на площ 3032,9 km². Размерите ѝ са около 90 km в направление север-юг и 50 km в направление изток-запад. Най-северна точка е устието на река Тимок (44°13′ с. ш. 22°40′ и. д. / 44.216667° с. ш. 22.666667° и. д.44.216667, 22.666667), която е и най-северната точка на България. Другите крайни точки на областта са в рида Връшка чука на запад (43°49′ с. ш. 22°22′ и. д. / 43.816667° с. ш. 22.366667° и. д.43.816667, 22.366667), билото на Стара планина на юг (43°23′ с. ш. 22°44′ и. д. / 43.383333° с. ш. 22.733333° и. д.43.383333, 22.733333) и околностите на село Динково на изток (43°42′ с. ш. 23°03′ и. д. / 43.7° с. ш. 23.05° и. д.43.7, 23.05).

На югоизток Област Видин граничи с област Монтана, на североизток – с Румъния, като границата преминава по река Дунав, а на запад – със Сърбия, като по-голямата част от границата минава по главния старопланински вододел, а участък от около 15 km – по долното течение на река Тимок до вливането ѝ в Дунав. По държавната граница има три контролно-пропускателни пункта – в прохода Връшка чука и при Брегово към Сърбия и при ферибота Видин-Калафат към Румъния.

Релеф

Областта включва четири основни морфографски зони, като средната надморска височина нараства от североизток на югозапад. Непосредствено до река Дунав се намират крайбрежните Видинска и Арчаро-орсойска низина, които имат средна надморска височина 20 – 30 m и предимно алувиално-ливадни почви. Основната част от територията на областта попада в Дунавската равнина с преобладаващо черноземни почви. Тя има средна надморска височина 150 – 200 m и достига на югозапад до склоновете на предбалканските ридове.

Между Дунавската равнина и същинска Стара планина се намира най-западната част на Предбалкана. Той заема ивица с ширина 10 – 20 km разположена в направление северозапад-югоизток. Включва ридовете Връшка чука и Белоградчишки венец и долините на протичащите там реки. В Предбалкана почвите са предимно сиви горски. Районът е известен с характерните денудирани антиклинали и скални образувания като Белоградчишките скали. Югозападно от Салашко-превалското понижение се намира западният дял на Стара планина. В област Видин се намира и неговата най-висока точка – връх Миджур (2168 m). Почвите са кафяви горски, по билните части – планинско-ливадни. Планината се пресича от два високи прохода, Белоградчишкият проход и Свети Никола, които в наши дни не се използват, заради трудната си достъпност и липсата на контролно-пропускателни пунктове на българо-сръбската граница.

Води

Цялата територия на област Видин се намира във водосборния басейн на река Дунав. Въпреки че преминават само по границата на областта, тя е единствената плавателна река в България, а водите ѝ се използват за напояване в крайбрежните низини. Втора по големина река е Тимок, 15 km от долното течение на която служи за граница между България и Сърбия, като в този участък няма значителни притоци. Третата по големина река е Лом, която извира под връх Миджур, преминава през югозападната част на областта и я напуска при село Динково. Сред реките в нейния водосборен басейн са Стакевска и Чупренска река. Притоци на Дунав, намиращи се изцяло в Област Видин са Арчар, Видбол, Войнишка река, Делейнска река.

Най-голямото естествено езеро в област Видин и най-голямото вътрешно езеро в страната – Рабишкото. В миналото низините край река Дунав са били силно заблатени, но в средата на 20 век са изкуствено отводнени, за да се ограничи разпространението на маларията и земите да се използват за земеделие. По-големи язовири в областта са Дреновец, Полетковци, Делейна.

Климат

Климатът в област Видин е умерен континентален, планински в по-високите части на Стара планина. Средните юлски температури са около 20 °C, а средните януарски – около 0 °C, като температурите са по-ниски с нарастване на надморската височина. Годишното количество на валежите е 500 – 600 mm в равнините до 1000 – 1200 mm във високите части на Стара планина. През лятото преобладават северозападните ветрове, а през зимата – североизточните.

Флора и фауна

В равнинните части на област Видин повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат върби и тополи. Повечето гори се намират в Предбалкана и Стара планина. Те са предимно широколистни от дъб, бук и ясен, в по-ниските части от габър, а в по-високите – иглолистни гори от обикновен смърч, ела и бор.

Опазване на околната среда

Към 2015 г. на територията на област Видин се намират 1 резерват, 8 защитени местности и 8 природни забележителности.

Древност

В пещерата Козарника на територията на област Видин са открити възможно първите следи от хора в Европа. Предполага се, че възрастта им е 1,4 милиона години и че са оставени от представители на вида Homo erectus. Пещерата продължава да се обитава до края на палеолита около 34 хилядолетие пр.н.е. Значително по-късни находки от бронзовата епоха (3000-1200 пр.н.е.) са открити в пещерата Магура.

Както в по-голямата част от Балканския полуостров, желязната епоха започва около 1200 пр.н.е. и се свързва с миграциите на индоевропейски народи от групата на траките. Към 5 век пр.н.е. територията на областта вероятно е под контрола на трибалите, които през 339 пр.н.е. отблъскват македонските войски на Филип II. През 335 пр.н.е. Александър Македонски им нанася поражение, но те запазват силата си и през следващите столетия нападат римската провинция Македония. През 3 век през областта преминават групи келти, като някои от тях се установяват трайно. Едно от келтските селища е град Дунония на река Дунав, днешният Видин.

Територията на област Видин е завладяна от Римската република през 30-28 пр.н.е., през 15 е включена в новообразуваната провинция Мизия, а след разделянето ѝ през 86 – в Горна Мизия. Римляните създават свои военни гарнизони, главно по течението на река Дунав, която е външна граница на Империята. Основен център е град Рациария, близо до днешното село Арчар. До днес са запазени и римски укрепления при град Белоградчик, началният етап от изграждането на Белоградчишката крепост. Римляните строят и пътя Виа Траяна, свързващ Рациария със Сердика и Тракия. След изтеглянето на римляните от провинция Дакия през 272 голяма част от тамошното романизирано население се преселва в Мизия. Днешната област Видин е включена в новообразуваната провинция Крайречна Дакия, столица на която става Рациария. При разделянето на Империята в края на 4 век областта остава в Източната Римска империя.

Средновековие

Тъй като областта е разположена на границата на Римската империя, още от 3 век е подложена на нашествия на различни народи – язиги, гепиди, вестготи, хуни, остготи, българи, славяни, авари. В средата на 6 век император Юстиниан I прави опит да спре нашествията, като възстановява стари крепости по северната граница и строи нови. Сред тях е Кастра Мартис, край днешния град Кула.

През по-голямата част от 7 век територията на област Видин е в сферата на влияние на Аварския хаганат. В края на века или в началото на следващия е завладяна от Първата българска държава. Възможно е това да става при войната с Аварския хаганат през 691 – 693. Според Васил Златарски, Тимошко е включено в състава на България при управлението на хан Тервел (700 – 721). ^[8] През 10 век е усилена Видинската крепост, която получава водеща роля в региона. Предполага се, че при управлението на Комитопулите Видин е управляван от най-малкия брат, бъдещият цар Самуил. Градът е превзет от император Василий II през 1002 след осеммесечна обсада.

През 13 век Видин става център на Видинското деспотство, васално на царете в Търново, което в определени периоди достига до река Искър на изток и включва басейна на Нишава на юг. В края на века деспот става Шишман, потомци на когото са последните владетели на Втората българска държава. Синът му Михаил Шишман първоначално управлява във Видин, а след това е избран за български цар. Вторият син на Шишман, Белаур, също е деспот на Видин и подкрепя своя племенник Иван Стефан срещу ловешкия деспот Иван Александър, който му отнема трона. Самият Иван Александър е внук на деспот Шишман по майчина линия.

След като утвърждава властта си и отстранява Белаур, след женитбата си с еврейката Сара, приела християнското име Теодора, и раждането на Иван Шишман, около 1356 Иван Александър променя реда на престолонаследието в полза на „багрянородения“ Иван Шишман и създава Видинско царство под властта на родения от първата му съпруга Теодора Бесараб син Иван Срацимир, с което си действие създава условия за отслабване на Българската държава и улеснява падането ѝ под властта на османските завоеватели. През 1365 унгарският крал Лайош I завладява царството и пленява Иван Срацимир. Областта остава под унгарска власт до 1369. През 1388 Иван Срацимир се признава за васал на Османската империя и във Видин се установява османски гарнизон. През 1396 император Сигизмунд предприема поход на Балканите и през пролетта достига Видин. Иван Срацимир преминава на негова страна, но след победата на османците при Никопол султан Баязид превзема Видин и завладява Видинското царство.

През 1407 синът на Иван Срацимир Константин, с помощта на влашкия княз Мирчо I, успява да си върне част от земите на баща си. Той успява да ги задържи до 1413 (според някои изследователи – до 1418), след което там трайно се установява османската власт. Видин е превземан за кратко и при похода на Сигизмунд през 1425 и походите на Владислав III през 1442 – 1444.

Османско управление

Видин през Османско владичество е бил един от най-важните градове на Балканите. До 1846 г. санджак Видин е свързан санджак на Румелийски санджак. След 1846 г. е Манастърски вилает.

През 1801 – 1802 г. е построена джамията на Осман Пазвантоглу, сега паметник на историческото наследство. Тази джамия е единственият мюсюлмански храм в целия свят, чието минаре се украсява с обърнато стилизирано сърце, а не със символа на исляма – полумесец.

Във Видин има и останки от сарая на Осман Пазвантоглу.

За Видин е съхранен и османотурски епос. Оригиналното име му е Destan-ı Muharebe-i Vidin. В него се разказва за Кримската война. Прилича на епоса за Силистра и епоса за Плевен.

Транспорт

През територията на област Видин преминава Европейски път E79, съвпадащ в този участък с Републикански път I-1. Той пресича областта от север на юг, преминавайки през Ружинци, Димово и Дунавци и завършвайки във Видин, където преминава през река Дунав по Моста Видин-Калафат. В областта се намират и Републикански път II-12 (Видин-Брегово) и Републикански път II-14 (Видин-Кула-Връшка чука), както и началният участък на Републикански път II-11 (Дунавци-Арчар-Лом, продължаващ край река Дунав до Никопол). Останалите пътища са с местно значение.

Железопътните линии в област Видин са Брусарци-Гара Орешец-Видин и нейното удължение Видин-Кошава. Линията Брусаци-Видин е свързана с румънската железопътна инфраструктура с ферибота Видин-Калафат. Очаква се, че изграждането на моста Видин-Калафат ще увеличи значението на линията.

Пристанището на град Видин е първото в българския участък на река Дунав. Сред основните му функции е обслужването на редовната ро-ро линия до град Пасау.

До края на 80-те години на 20 век край Видин функционира гражданско летище, но днес то е затворено.

Полезни изкопаеми

Областта е бедна на полезни изкопаеми. С най-голямо значение е находището на гипс в Кошава (90% от запасите в България). Има разкрити запаси на черни въглища в Белоградчик, но са в ограничено количество и са без стопанско значение. В промишлени количества са находищата на чакъли и пясъци около река Дунав. Край Ново село има каменна кариера за варовик, която вече не се разработва.

• Официален сайт на областната администрация на Видин
• Неофициален сайт на област Видин
• ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви