Винишка област

Първите градове на днешната територия на Винишка област са признати през 1795 г. – Виница (селището е основано през 14 век), Могильов-Подолски (основан в края на 16 век), Гайсин (основан 1600 г.) и Тулчин, а през 1903 г. за град е признато селището Жмеринка. По съветско време, от 1938 г. (град Бар) до 1986 г. (градовете Илинци и Шаргород) за градове са признати 12 селища, а най-нов град (от 2001 г.) е Липовец. Винишка област е образувана на 27 февруари 1932 г. и е една от първите области на територията на бившата Украинска ССР.

Винишка област се намира в югозападната част на Украйна. На югозапад граничи с Молдова, на запад – с Чернивецка и Хмелницка област, на север – с Житомирска област, на изток – с Киевска, Черкаска и Кировоградска област и на юг – с Одеска област. В тези си граници заема площ от 26 492 km² (12-о място по големина в Украйна, 4,39% от нейната площ).^[2]

По-голямата част от територията на областта е разположена в пределите на Подолското възвишение с височина до 362 m (48°56′05″ с. ш. 27°43′26″ и. д. / 48.934722° с. ш. 27.723889° и. д.48.934722, 27.723889, южно от село Мартиновка, Барски район) на юг и Приднепровското възвишение с височина до 323 m на север. Като цяло релефът на областта представлява вълниста равнина, която на северозапад се повишава, а на юг и югоизток – понижава. Нейна югозападна част е особено силно разчленена от тесните долини на меридионалните леви притоци на река Днестър.^[2]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура -5,7 °C (във Виница), средна юлска – 18,8 °C. Годишната сума на валежите варира от 500 до 550 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 200 денонощия.^[2]

Територията на Винишка област попада във водосборните басейни на 3 реки. В централната част от северозапад на югоизток тече река Южен Буг с притоците си Снивода, Десна, Соб, Удич (леви); Згар, Ров, Селница, Дохна (десни). По югозападната граница на областта преминава участък от средното течение на река Днестър, а отляво в нея се вливат меридионалните реки Лядова, Немия, Мурафа и др. Крайните северни и североизточни райони принадлежат към водосборния басейн на река Днепър – реките Рос и Тетерев. По река Днестър се извършва регулярно корабоплаване за плиткогазещи съдове, а на по-малките реки са изградени малки ВЕЦ-ове.^[2]

В североизточната част на областта са разпространени предимно черноземни, а в централните части – сиви и светлосиви почви. На югоизток и в принестровския регион се редуват мощни черноземи с оподзолени почви. Цялата област попада в лесостепната зона. Горите и храстите от дъб, габър, ясен, липа и клен заемат 12,6% от територията на областта, а обезлесените пространства представляват основно обработваеми земи. Животинският свят е представено от сърна, вълк, лисица, горска белка, заек, полски гризачи и др., а по бреговете на реките и водоемите обитават норка, видра, диви патки, гъски и др.^[2]

На 1 февруари 2015 г. населението на Винишка област е наброявало 1 602 511 души (3,75% от населението на Украйна). Гъстота 60,49 души/km². Градско население 50,02%. Етнически състав се състои от 92 националности, в т.ч.: украинци 93,5%, руснаци 3,9%, евреи 1,4%, поляци 0,4%, беларуси 0,26%, молдовании 0,2% и др.^[1]

В административно-териториално отношение Винишка област се дели на 3 областни градски окръга, 27 административни района, 18 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Виница, Жмеринка, Казатин, Ладижин, Могильов-Подолски и Хмелник) и 12 града с районно подчинение, 28 селища от градски тип и 3 градски района (в град Виница).^[1]