Хмелницка област

Най-старите градове на територията на Хмелницка област са признати за такива в края на 18 век: 1795 г. – Хмелницки (в историческите източници за първи път се споменава като Плоскуров, след това Проскуров, от 4 февруари 1954 г. Хмелницки), Каменец Подолски (първи летописни сведения от 1062 и 1196 г.) и Изяслав (първи идторически данни от 1127 г.); 1796 г. – Староконстантинов (първи исторически сведения от 1525 г.). Останалите 9 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1923 г. (Шепетовка) до 1987 г. (Деражня). Областта е образувана на 22 септември 1937 г. от западните райони на Виницка област под името Каменец-Подолска област с административен център град Каменец Подолски. На 4 февруари 1954 г. град Проскуров е преименуван на Хмелницки, обявен е за административен център на областта и по неговото ново име Каменец-Подолска област е преименувана на Хмелницка област.

Хмелницка област е разположена западна част на Украйна. На запад граничи с Тернополска област, север – с Ровненска област, на изток – с Житомирска и Виницка област и на юг – с Чернивецка област. В тези си граници заема площ от 20 629 km² (19-о място по големина в Украйна, 3,42% от нейната площ) Дължина от север на юг 225 km, ширина от запад на изток 105 km.^[2]

Областта е разположена в централните части на Подолското възвишение. В голяма част от територията ѝ преобладаващите височини са от 220 до 330 m, максимална 396 m (49°11′24″ с. ш. 27°21′19″ и. д. / 49.19° с. ш. 27.355278° и. д.49.19, 27.355278, издигаща се западно от село Бомкове, Деражнянски район). Възвишението е силно разчленено от дълбоки речни долини, оврази и суходолия, особено в южната част на областта, покрай левия бряг на река Днестър.^[2]

Климатът е умерено континентален с мека зима и топло и влажно лято. Средна януарска температура -5,6 °C, средна юлска 19,4 °C. Годишна сума на валежите 560 – 620 mm с максимум през летните месеци. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 217 денонощия.^[2]

Територията на Хмелницка област попада в три водосборни басейна. В северната част текат реките Горин и Случ (с притока си Хомора), принадлежащи към водосборния басейн на река Припят (десен приток на Днепър). В централната част тече река Южен Буг и горното си течение, а по южната граница на областта преминава участък от средното течение на река Днестър с левите си притоци Збруч, Жванчик, Смотрич, Мукша, Студеница, Ушица, Калюс и др..^[2]

Преобладаващите почви в областта са малохумусните черноземи, на югоизток и покрай левия бряг на Днестър са развити оподзолени черноземи, сиви, светлосиви и песъчливи почви, а на север – ливадно-подзолисти в комплекс с ливадно-карбонатни и черноземни почви. Хмелницка област попада в лесостепната зона и само в крайните северни райони преобладават горите, т.нар. Волинско Полесие, съставени основно от бор. Горите и храстите заемат 13,1% от територията на областта. Живатинският свят е представен от заек, лисица, вълк, дива свиня, сърна, лос, белка, норка, полски гризачи и др., а по браговете на реките и водоемите обитават ондатра, видра, диви патки и гъски.^[2]

На 1 януари 2019 г. населението на Хмелницка област е наброявало 1 260 451 души (2,8% от населението на Украйна). Гъстота 761,1 души/km². Градско население 55,7%. Етническият състав е следният: украинци 93,88%, руснаци 3,55%, поляци 1,61%, беларуси 0,19%, евреи 0,1% и др.^[1]

В административно-териториално отношение Хмелницка област се дели на 6 областни градски окръга, 20 административни района, 13 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение и 7 града с районно подчинение и 24 селища от градски тип.^[1]