Георги Тосунов
Георги Н. Тосунов е български революционер, родом от село Копривщица. Прехраната си изкарва като търговец в Абисиния.[1]
| Георги Тосунов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
По време на полицейската акция, проведена на 19 април 1876 г. и предвождана от кърсердарина Неджип Ага, когато заедно с няколко заптиета правят опит да арестуват бунтовниците, Каблешков и неговиге другари са решили още от вечерта да извършат онова, което трявба. Щом страшният карагасъ посегнел на когото и да било от комитетските хора, пушките ще запукат и възстанието ще пламне. Така и станало. На другия ден, откак Неджип Ага се намира в Копривщица, още рано сутринта стражарите се разтичали из селото да ловат бунтовниците. Първ е бил хванат и арестуван Георги Тосунов. Като държал кафене на пазара, тъкмо срещу конака, Тосунов бил пръв и най-близкият по ред за залавяне. Неговото кафене е едно от свърталищата на народните хора. Домакинът дошъл мирно да отвори заведението си, но бил изненадан и без заобикалки, го подкарали към конака. На 20 април стражите започват арестите. След като прибрали Георги Тосунов, потърсили Брайко Енев и Петко Бояджиев, но те успяват да се укрият.[2]
След обявяването на въстанието на 20 април били поставени охранителни отряди на ключови за отбраната на селото места. На пътя за село Стрелча има 50 – 60 души, на пътя за село Крастово (Кръстово), в околностите на река Меде дере, има охрана от 70 – 80 души, с четоводец Никола Гайтанек в района на Мънгъров камък. На пътя за Карлово при върха Света Петка има 20 – 30 души, а на връх Св. Илия има 70 – 80 души, с главатар Георги Тосунов. По-малки охранителни звена са разположени и на други места. Чета с повече от 250 четници била готова да брани пътя за Златица с водач Цоко Будин.[3]
През Светлата неделя на 9 април 1876 г. лагерът на копривщенските чорбаджии – туркофили се събира на съвет в дома на Петко Кесяков – Моллата. На това съвещание се взима решение да се направи донос, който да се занесе на мютесарифина във Филибе от Черню Илиев Керимикчийски. Куриерът, за тяхно съжаление, заедно с коня си пада по пътя в един дол и премазан, остава да се цери в село Крастово, където имал чифлик. В последващите събития той отказва да довърши задачата си. Георги Тосунов, Тодор Каблешков и д-р Спас Иванов правят опит да предотвратят предателство, но въпреки това то става в Златица.[4]
Затворници в храма „Свети Николай“ на 30 април 1876 година
„Простодушните нашенци, както и другите селяни, повлечени по ума на смутителите, не се забавиха да нападнат зверски върху предначинателите на въстанието с запънати пушки и голи ножове. Първата жертва на тази разярена тълпа бях аз (Никола Беловеждов). Около 50 души отправиха пушките си върху ми, когато се трудех с убеждения да спра вълнението. Накараха ме да дам оръжието си. Аз имах само един револвер и кама. Нямах време да се защитя. Револверът и камата ми бидоха заграбени. Оставиха само чантата на гърба ми и тъй ме свързаха с едно въже, че подир 10 минути ръцете ми отекоха. Аз щях да пострадам, може би, още повече, ако в това време един от тълпата не бе се смилил и поотслаби въжето. Втората жертва бе Цоко Будин. Когато дърпаха оръжието му, из силяха му се изсипаха около 200 – 300 лири турски, които съветът бе предал нему, за да послужат на въстаниците в случай на нужда. Щяха да се избият сега, докато разграбят парите. Подир бая Цока бяха хванати Брайко Енев, Георги Тосуна, а селяните от другите села бяха хванали своите водители и ги докараха на пазара. Каблешков, апостолите, клисурските и някои други водители бяха успели да се затворят в аптеката. Аз вярвам, че това юначество нямаше да се покаже, ако се появяха турците. Не беше мъчно да се накара тая проста тълпа да се разбяга; доста беше да се убият само двама-трима, но какво ще излезеше от това? Междуособие и нищо повече. Нас, вързаните закараха в черквата „Св. Николай“, а за затворените в аптеката била поставена стража, докато чорбаджиите се съберат да решат, що ще трябва да се прави по-нататък“.[3] Интерес представлява затворническата килия с надписа, направен с въглен на стената от затворения въстаник Георги Тосунов.[1][5]
Затворени в храма при опитът на туркофилите за осуетяването на въстанието от 1876 г.:[3][6][7]
| В лудницата към черковата | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Име | От | ||||
| Найден Попстоянов | Копривщица | ||||
| Танчо Шабанов | Копривщица | ||||
| Цоко Будин | Копривщица | ||||
| Нешо Попбрайков | Копривщица | ||||
| Тодор Филипов | Копривщица | ||||
| Ненчо Искрьов | Душанци | ||||
| Яко С. Кацаров | Копривщица | ||||
| Рашко Гуджев | неизвестно | ||||
| В гробницата към черковата | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Име | От | ||||
| Георги Тосунов | Копривщица | ||||
| Петко Георгиев Чурев | Калофер | ||||
| Милю Балинов | неизвестно | ||||
| Сава Хаджипопевстатиев | Стрелча | ||||
| Делчо Динчов | Елешница | ||||
| В метоха към черковата | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Име | От | ||||
| Андон Стоилов | Синджирлий | ||||
| Павел Млъчков | Копривщица | ||||
| Тодор Душанцалията | Душанци | ||||
Запряните в спицерията (аптеката) предводители на въстанието (Панайот Волов, Тодор Каблешков, Георги Икономов)[8] са освободени от пристигналите от разгроменото вече Панагюрище Иван Орчо, Павел Бобеков, Манчо Манев и още други двама. Те били известени още накрай селото за станалото в Копривщица и затова отишли право при затворените в аптеката. Там казали на стражарите, че панагюрци днес имали сражение с турците и ги победили и че те са дошли да донесат и в Копривщица тази радостна вест. Като чула таково известие, стражата се разбягала. Те потърсили ключа, с който била заключена отвън вратата на аптеката, но никой не можал да им каже къде е. Тогава Орчо войвода взел една брадва от близката къща и разбил вратата на аптеката. Затворниците излезли навън. Двама от тях: Христо Благоев и Георги Търнев отиват и освобождават и затворените в храма „Св. Николай“.[3]