Графична система на глаголицата

Глаголицата е единна и еднородна система. Всяка глаголическа буква е изградена от няколко (най-малко три) къси чертици, които са основен градивен елемент в глаголическата графика с функцията си да изграждат цялостно и завършено глаголическите знаци.

От геометрично гледище се използват два вида чертици – права линия и дъга с голям радиус.

От функционално гледище чертиците биват четири вида:

• знакоизграждащи
• свързващи
• уравновесяващи
• факултативни (незадължителни)

Чертиците, често свързани по две, образуват в глаголическата графема ъгли, близки до правия, а свързани две по две – затворена фигура: правоъгълен четириъгълник и три вида кръгове: малки, средни (които преобладават) и големи.

Най-характерен знаков компонент в глаголическата графична система е петлицата, която бива три вида:

голяма:
средна:	, , ,	(повече при двойки)
малка:	,	(в съчетание с корпус)

Петлицата винаги се свързва към друга буквена част: или с лигатурна (свързваща) чертица, или без нея. Хоризонталните петлици се свързват само в най-високата си част. Свързващите чертици при останалите петлици се стремят към центъра на буквеното поле:

,

В графичната система на глаголицата се срещат и следните фигури:

• правоъгълен четириъгълен корпус (рядко):
• триъгълник: , , , , , ,
• отворена Ш-образна фигура:
  • в горната част на буквеното пространство: ,
  • 
• отворена V-образна фигура: , ,

В глаголицата могат условно да се обособят няколко групи букви, близки по фонетичните и акустичните си характеристики

1. , , ,
2. , ,
3. ,
4. , , ,
5. , ,
6. , ,
7. ,
8. ,
9. , ,

Глаголицата познава три знака за и: , и

Буквите и имат еднаква горна част, а и включват в строежа си триъгълник като градивен елемент.

Буквата включва в себе си два градивни елемента, всеки от които поотделно участва в строежа на една от другите две букви от тази група.

Триъгълникът се среща като компонент:

• на три йотувани гласни: , и ,
• но и на палаталните съгласни: и .

Оттук може да се предположи, че буквите и съдържат в себе си елемент [j].

В някои стари глаголически паметници буквата се пише почти редовно в началото на думите и след гласна (Киевски листи, Зографско евангелие), което може да означава, че тази буква е имала звукова стойност [ji].

Буквата в Киевските листи, паметник произлизащ непосредствено от Кирило-Методиевата традиция, се използва с фонетична стойност [i]. Зографското евангелие обаче дава друга картина: = [ji], = [i] и = [j].

Въпреки това, от посочените примери става ясно, че в глаголицата има буква за [j]. В подкрепа на тази хипотеза може да се посочи и фактът, че числовата стойност

• на и е 10,
• а на е 20.

След се намира буквата , която е имала стойност палатализирано г, а в хърватската глаголица има стойност [j].

Най-автономен знак в глаголицата е . По думите на Черноризец Храбър, тя: „великыимъ раздвижениемъ оустъ възгласитъ сѧ, а она писмена малыимъ раздвижениемъ оустъ възгласѫтъ сѧ и исповѣдоуѭтъ сѧ“.

В старобългарски гласната [a] е имала доста широк изговор, което се разбира от заемки като олътаръ (<altare, лат.) и поганъ (<paganus, лат.), където неудареното латинско [a] е схванато като по-тясното [o], което е по-широко от гръцкото, предавано с оу: Солоунъ < Θεσσαλονίκη (също и α > о), но [o] под ударение винаги се предава с о: Θеодоръ, Θома, текътонъ и т.н.

С буквата също се означавал широк гласен звук, но е поставена редом с заради прейотацията си в начало на дума и след гласна.

Буквата е поставена на първо място в азбуката, като е отделена от други, близки по звукова стойност букви, и под влияние от гръцката азбука, която е оказала влияние и върху състава на глаголическата азбука – има букви за типично гръцки звукове:

, , ,

Буквата у е съставена от елементите ο + υ: + = .

Външно някои глаголически букви напомнят на такива от:

• еврейската азбука:
  • → א (алеф),
  • → ב (бет),
  • → ף (пе крайно),
  • → ג (гимел),
  • → כ (каф),
  • → נ (нун),
  • → ת (тав),
  • → צ (цаде),
  • → ש (шин);
• от арменската азбука:
  • → Դ,
  • → Զ,
  • → Ձ,
  • → Ժ,
  • → Խ,
  • → Վ;
• от латинската азбука: → V;
• от руническата азбука: → (f);
• от гръцката азбука: → Ф.

Фигура-модул на глаголицата

• Петър Илчев Структурни принципи на глаголическата графика, Paleobulgarica, IV, 1980, 2, str. 34–36
• Иван Гълъбов Старобългарски език с увод в славянското езикознание, С. 1980