Гръцка азбука

Гръ̀цката а̀збука (на гръцки: Ελληνικό αλφάβητο) представлява сбор от 24 букви, което се отнася както за писмеността в съвременна Гърция (новогръцки), така и за старогръцкия език през Античността.

Това е най-старата азбука, която се използва и до днес. В Древна Гърция гръцките букви са били използвани също за означаване на цифри, подобно на римските цифри. В днешно време освен за писане в гръцкия език гръцките букви се използват в науката като математически символи и имена на звезди.

Гръцката азбука произлиза от финикийската азбука и няма общо с линеар Б и кипърското писмо – по-ранни писмени системи, използвани на териториите на Гърция. Гръцката азбука се използва като гръбнак за създаването на писменост в Европа и Близкия изток, включително латинската азбука и кирилицата.

Основни гръцки букви

Гръцка азбука заедно с по-късните европейски писмености

Отдолу е дадена таблица на гръцката азбука и нейните форми след латинизирането. В таблицата могат да се видят и финикийските еквиваленти на гръцките букви. Произношението е изписано в съответствие с Международната фонетична азбука (IPA).

Класическото произношение е реконструирано от атическия диалект в края на V век и началото на IV век пр.н.е. Някои от буквите имат различно произношение в предкласическия древногръцки и неатическите диалекти.

Подредбата на буквите следва финикийската и еврейската азбука.

БукваСъответстваща
финикийска
буква
НаименованиеЛатинизиране1ПроизношениеЧислена
стойност
БългарскиДревно-
гръцки
Средно-
вековен
гръцки
Съвременен
гръцки
ДревногръцкиСъвременен
гръцки
Класически
древногръцки
Съвременен
гръцки
Α α АлефАлфаἄλφαάλφαa[a] [aː][a]1
Β β ϐ БетБетаβῆταβήταbv[b][v]2
Γ γ ГимелГамаγάμμαγάμ(μ)αgg[ɡ][ɣ], [ʝ]3
Δ δ ДалетДелтаδέλταδέλταdd[d][ð]4
Ε ε ϵ ХеЕпсилонεἶἒ ψιλόνέψιλονe[e]5
Ζ ζ ЗайинЗетаζῆταζήταz[zd, dz, zː](?)[z]7
Η η ХетЕтаἦταήταe, ēī[ɛː][i]8
Θ θ ϑ ТетаТетаθῆταθήταth[tʰ][θ]9
Ι ι ϊ ЙодЙотаἰῶτα(γ)ιώταi[i] [iː][i], [ʝ]10
Κ κ ϰ КафКапаκάππακάπ(π)αk[k][k], [c]20
Λ λ ЛамедЛамбдаλάβδαλάμβδαλάμ(β)δαl[l]30
Μ μ МемМюμῦμι/μυm[m]40
Ν ν НунНюνῦνι/νυn[n]50
Ξ ξ СамекКсиξεῖξῖξιxx, ks[ks]60
Ο ο АйинОмикронοὖὂ μικρόνόμικρονo[o]70
Π π ϖ ПеПиπεῖπῖπιp[p]80
Ρ ρ ϱ РешРоῥῶρωr, rhr[r], [r̥][r]100
Σ σ ς ШинСигмаσῖγμασίγμαs[s]200
Τ τ ТавТавταῦταυt[t]300
Υ υ ϋ ВавИпсилонὖ ψιλόνύψιλονu, yy, v, f[ʉ(ː)], [y(ː)][i]400
Φ φ ϕнеясен произход
(виж текста)
Фиφεῖφῖφιphf[pʰ][f]500
Χ χХиχεῖχῖχιchch, kh[kʰ][x], [ç]600
Ψ ψПсиψεῖψῖψιps[ps]700
Ω ω АйинОмегаὦ μέγαωμέγαo, ōo[ɔː][o]800

Двойни гласни

Освен тези, в азбуката, има двойни гласни, които се произнасят така:

αι → е

ει → и

οι → и

ου → у

υι → и

Двойни съгласни

γκ → Като стандартно „Г“ (ако е в средата на думата се чете „нг“)

γγ → „Г“ (ако е в средата се чете „нг“)

μπ → Като стандартно „Б“ (ако е в средата на думата си остава „мб“, ако думата е с гръцки произход)

ντ → Като стандартно „Д“ (ако е в средата на думата си остава „нд“ или „нт“, ако думата е с гръцки произход)

τζ → Като „ДЗ“

τσ → Като стандартно „Ц“

γх → Като „НХ“

Двойните съгласни λλ, σσ, ττ, κκ, μμ, ρρ се произнасят като една.

Гръцката азбука е възникнала като модификация на финикийската азбука. Разликата е, че гърците за пръв път добавят гласните в азбуката. Послужила е и за основа на други азбуки като латинската и кирилицата. Има два начина за четене – по Еразъм и по Райхлин. Мненията се разделят в бета, ета, ламбда и тау, които според Райхлин се четат вита, ита, ламда и таф.

Остарели букви

Ранната гръцка азбука върху керамичен съд – Национален археологически музей – Атина

Тези букви не са част от стандартната гръцка азбука, но са се използвали в пред-класическите времена в някои диалекти. Буквите дигама, копа и сампи също се използвали и като числа.

БукваСъответстващата
финикийска
буква
НамеЛатинизиранеПроизношениеЧислена стойност
БългарскиГръцки
(политоничен)
Ϝ ϝ ВавДигамаδίγαμμαw[w]6
Ϻ ϻ Тцаде (позиция)
Шин (име)
Санσάνs[s]
Ϙ ϙ
Ϟ ϟ (алтернативна)
КоуфКопаκόππαq[k] пред /u/, /o/90
Ϡ ϡНеясен произход,
най-вероятно Тцаде
Сампиσαμπῖssнеясно точно
произношение;
предложения: [sː], [ks], [ts]
900
  • Дигама изчезва от азбуката, защото звукът, който изобразява, излиза от употреба от йонийските диалекти и от повечето други. Все пак буквата остава като знак, отбелязващ числената стойност на 6. Използвана по този си начин, тя впоследствие бива комбинирана в средновековните гръцки текстове със знака на сигма (ϛ, звучащ /st/), който има почти еднаква форма в долната си част.
  • Сампи (наричана и дисигма) отбелязва удвоен африкат, който впоследствие се развива в -σσ-(вероятно звучащ като [sː]) в повечето диалекти и -ττ- (вероятно звучащ като [tː]) в Атическия диалект. Точното произношение на буквата е обект на множество дискусии, но най-честото предложение е [ts] (ц). Съвременното ѝ наименование произтича от нейната форма: (ὡ)σὰν πῖ (като пи).

Външни препратки

Уикикниги
В Уикикниги има на разположение: