Джо Фрейзър

Ранна професионална кариера

Джо Фрейзър е роден на 12 януари 1944 година, в малкото градче Бюфорт, щата Южна Каролина. Като младеж започва да тренира бокс, като с годините се превръща в един от най-добрите американски боксьори-аматьори в тежка категория.

Въпреки че има отлични резултати, Фрейзър не успява да получи място в националния боксов тим на САЩ, за Олимпийските игри в Токио 1964 година. Получава повиквателна да се присъедини към този тим, когато става ясно, че боксьора Бъстър Матис е получил лошо нараняване на ръката и ще пропусне олимпиадата^[1].

След като спечелва златен олимпийски медал в тежка категория, побеждавайки на финала германския боксьор Ханс Хубер, треньора му Янк Дърам заедно с група от местни бизнесмени, инвестират в развитието на кариерата му като професионалист, и започват пълно обучение и интензивни тренировки на бъдещия шампион. Дърам остава главен треньор и мениджър на Фрейзър, докато Дърам е застигнат от смъртта, през август 1973 година.

Фрейзър започва своята професионална кариера през 1965 година, побеждавайки в първия си мач Уди Гус с нокаут в първия рунд. През същата година Фрейзър спечелва още три мача, всички с нокаут, като никой от тях не продължава повече от три рунда.

През 1966 година Дърам предлага договор на Еди Фъч – един от най-уважаваните треньори по бокс, който да стане треньор на изгряващата звезда. Малко по-късно Фрейзър е изпратен в Лос Анджелис, където да премине обучение, преди Фъч да реши, дали да се присъедини към екипа на Дърам, като помощник-треньор. Със съдействието на Дърам, Фрейзър излиза в Лос Анджелис срещу Ал Джоунс, ветеранът-претендент Еди Мейхън, и Джордж „Скрапа“ Джонсън. Фрейзър нокаутира Джоунс и Мейхън, а срещу Джонсън спечелва с единодушно съдийско решение в 10 рундов мач.

Финч дава идеята Фрейзър да бойкотира през 1967 година турнир с елиминации, организиран от WBA за световната титла в тежка категория, който да определи кой е най-достоен да притежава овакантената от Мохамед Али титла (титлата на Али му е отнета, след като отказва да се присъедини към Армията на САЩ, по време на Войната във Виетнам), въпреки че Фрейзър е най-високо класираният претендент по това време.

Въпреки това, Фъч се оказва безценен за Фрейзър като помощник-треньор, като помага за премени в стила му на ринга. Под неговото настойничество, Фрейзър приема наложения му от него отбранителен стил „клатене и провиране“ (на английски език – bob-and-weave), правейки го по-трудна мишена за ударите на по-високите опоненти, а също така дава на Фрейзър повече мощ на собствените му юмруци.