Днепропетровски национален исторически музей „Дмитро Яворницки“

Обществен музей

На 12 февруари 1849 г., по инициатива на директора на местната гимназия Яков Грахов и губернатора на Екатеринослав (днешен Днипро) Андрий Фабр, е основан Екатеринославският обществен музей. Първоначално музеят се помещава в двореца „Потьомкин“, който по това време принадлежи на губернското Събрание на благородниците. По време на Кримската война (1853 – 1856 г.) музеят е преместен в Екатеринославската класическа мъжка гимназия (понастоящем сградата на Днипровския държавен медицински университет), която става негово постоянно местожителство до началото на XX век.^[1]

В обществения музей са изложени археологически находки, антики от местния регион, каменни статуи, както и реликви от Древен Египет, Древна Гърция, монети, образци от различни скали и палеонтологически останки. Мумията на египтянка с дете, която и до днес се съхранява в музея (според легендата е донесена от губернатор Андрий Фабр от Одеския краеведски музей по време на Кримската война от 1853 – 1856 г.) е считана за най-значимия експонат на музея. В първите години от установяването на музея, жители на града, любители на историята и антиките даряват експонати, както пари за музейно оборудване. Въпреки това, без държавна финансова подкрепа, музеят започва да запада в периода между 60-те години на XIX век и началото на XX век.

Частен музей на Олександр Пол

През 1887 г. почетният гражданин на Екатеринослав Олександр Пол открива първия частен музей в региона, помещаващ се в 4 стаи в личната му къща, на площад „Соборна“ в града.^[2] Колекцията на Пол се състои от 4 770 предмета, представлявайки една от най-значимите частни колекции по това време.

Музеят на Пол е организиран в седем отдела. Значителна част от експозицията се състои от археологически находки, открити от Пол в кургани и други гробници в Екатеринославска губерния, по-специално в района на Кривой рог. Изложената колекция съдържа и реликви на Запорожки казаци, египетски антики, култови предмети, монети от различни епохи, картини. Собственикът оценява общата стойност на експонатите на 200 000 сребърни рубли.^[3]

След смъртта на Олександр Пол през 1890 г. местната общност инициира създаването на регионален музей на неговото име.^[4]

Регионален музей „Олександр Пол“

Регионалният музей на Олександр Пол е тържествено открит на 6 май 1902 г. в сградата на Търговското училище (съвременната сграда на Днепропетровския областен съвет). Към музея постепенно биват добавени предмети от колекциите на Обществения музей, на частния музей на Олександр Пол, на Дмитро Яворницки и други собственици на частни колекции.^[5]

През 1905 г., под ръководството на архитектите Г. Сандецки и Г. Панафутин, е построена нова сграда на музея, създадена по модел на къщата на Ернст Хофман (намираща се в Берлин). През първото десетилетие след преместването в новата сграда, броят на изложените експонати нараства от 300 на 10 000. Колекцията е организирана в девет раздела, включващи археологически находки от различни епохи и култури, запорожки казашки реликви, църковни антики, етнографски, нумизматични, живописни предмети, произведения на приложното народно изкуство, книги и документи, фотоматериали. ^[6]

Разширяване на музейния фонд между двете световни войни

В периода 1917 – 1923 г. музейният фонд е обогатен с частни колекции, предмети от благороднически къщи и земства. Директорът по това време полага усилия да запази колекцията на музея от унищожаване и разграбване. По това време е известен като Народен музей на Екатеринославщината.

В периода 1927 – 1932 г. музеят се обогати до голяма степен с нови находки от археологическа експедиция, ръководена от Дмитро Яворницки. Колекцията на музея е допълнена с десетки хиляди археологически предмети, открити на територията, където по-късно се строи Днепровската водноелектрическа централа. По това време музеят е известен с името Днепропетровски регионален историко-археологически музей.

След смъртта на Дмитро Яворницки през 1940 г. музеят е кръстен на него – Днепропетровски исторически музей „Дмитро Яворницки“.

На 15 февруари 2010 г. музеят получава статут на „национален музей“.

През Втората световна война и процес на възстановяване

Музеят претърпява големи загуби на експонати по време на Втората световна война. През годините на окупация музеят е преместен в сградата на Музея на изкуствата на улица „Шевченко“, тъй като комендантът на града, Клостерман, решава да използва красивата и централно разположена сграда на музея за своя щаб-квартира. Повечето предмети, евакуирани в източна посока, са изгубени, а останалите са разграбени от немската окупационна власт. Малка част от експонатите са запазени благодарение на музейните техници М. Я. Билим и П. К. Дуз.^[7]

На 6 август 1961 г. гробът на Дмитро Яворницки е преместен от градските гробища до стените на музея. На 8 ноември 1995 г. на гроба му е издигнат паметник (скулптор – В. Наконечный, архитект – В. Мирошниченко).^[8]

През 70-те години музеят е възстановен под ръководството на Хорпина Ватченко.^[9] През 1973 г. ученици случайно откриват Керносивския идол, който впоследствие е придобит от музея.^[10] На 9 май 1975 г. е открита диорамата „Битката за Днепър“. На 7 май 1977 г. е официално открита новата колекция, включваща експонати демонстриращи историята на региона от древността до края на Втората световна война.^[11]

През 1999 г. проф. Анатолий Фоменко дарява на музея своята колекция „Шевченкиана“, ^[12] която се състои от близо 2 000 предмета. Сред тях са 350 книги с произведения на Тарас Шевченко и публикации, посветени на неговия живот и творчество; пощенски картички с автопортрети на Шевченко, репродукции на негови картини и графики, рисунки, както и пощенски картички, създадени по теми от него стихотворения, с изображения на паметници на поета, места, където е живял и други; значки, медали, екслибриси, филателни предмети, портрети. Сред най-ценните в колекцията са копие на сборника „Кобзар“, издаден през 1860 г., пражкото издание на „Кобзар“ от 1867 г. и сборникът „Поезия на Тарас Шевченко, забранена в Русия“, издаден в Женева през 1890 година^[13]

Понастоящем музейната експозиция е организирана в 9 зали:

• Древна история на Днепропетровска област
• Запорожки казаци
• Екатеринославска област през XIX век
• Индустриална революция в края на XIX – началото на XX век
• Гражданска война (1917 – 1920 г.)
• Регионът през 1920 – 1939 г.
• Регионът по време на Втората световна война (1939 – 1945 г.)
• Съвременна история на Днепропетровска област (1945 г. до днес) (залата е в процес на реконструкция от 1997 г.)
• „Не трябва да се случва отново“ (Сталинисткият терор в Днепропетровска област между 30-те и 50-те години на XX век)

• 
  Зала 1: Древна история на Днепропетровска област
• 
  Зала 2: Запорожки казаци
• 
  Зала 3: Екатеринославска област през XIX век
• 
  Зала 4: Индустриална революция в края на XIX – началото на XX век
• 
  Зала 5: Гражданска война (1917 – 1920 г.)
• 
  Зала 6: Регионът през 1920 – 1939 г.
• 
  Зала 7: Регионът по време на Втората световна война (1939 – 1945 г.)
• 
  Зала 9: Изложба „Не трябва да се случва отново“