Еклектика

Еклектика (от гръцки: εκλέγω – избирам, отбирам) се нарича подход (например в изкуството, архитектурата или духовните учения, а също и в науката), при който човек не се придържа изцяло към една и съща парадигма, принципи или стил, а съчетава различни теории, стилове или парадигми - в някои случаи за да добие изчерпателна представа за някой феномен чрез определен теоретичен модел или за да създаде произведение на изкуството.

В науката такъв подход обикновено не е особено елегантен и еклектиците са критикувани за непостоянство в мисленето, но въпреки това еклектичният подход често е практичен в различни области на познанието. Например физиката използва Законите на Нютон, за да предвиди движението на футболната топка, теорията на относителността за движението на галактиките и квантовата механика за движението на електроните.

В изкуството, и по-специално в архитектурата и приложните изкуства, терминът еклектика означава използване на елементи от различни периоди в една творба.

В психологията застъпниците на еклектиката твърдят, че толкова много фактори влияят на поведението, че е невъзможно да не се вземат предвид всички перспективи, за да се идентифицира, промени, обясни и определи човешкото поведение.

Еклектиката се споменава за пръв път от група древногръцки философи, които се опитали да подберат от тогавашните философски теории тези, които са им се стрували най-разумни. Известни гръцки еклектици са стоиците Панетий Родоски и Посидоний, а от римската школа – Цицерон и Сенека.

Еклектиката в архитектурата и вътрешния дизайн

Катедралата Саграда Фамилия в Барселона от архитекта Антони Гауди – ярък пример за еклектична архитектура. Катедралата съчетава различни стилове и, започнала да се строи през пика от развитието на еклектиката (1883 – 1926 г.), строежът продължава до ден днешен (2021 г.).
Храм на всички религии в Казан (Русия) от арх. Ильдара Ханова – пример за конфесионална и архитектурна еклектика.
Дом Севастьянова (1863 – 1866 г.) в Екатеринбург съчетава неоготически, необароков и неомавритански стилове.
Еклектичен сграда: Palacio de Cibeles (седалище на градската администрация, някогашната централна поща) в Мадрид
Историзъм, Съдебната палата в Брюксел (1866 – 1883 г.) от Йозеф Пьолерт: „Смесицата от стилове на регистъра от форми (еклектиката) е смайваща: барок, ренесанс, римска (архитектура), гръцка (архитектура) и дори асирийска (архитектура) са свързани едно с друго.“[1]

В дословен превод от старогръцки думата означава способност за избор на най-доброто отчуждите творби, но в интериора този термин означава по-скоро лишено отпринципи съчетаване на разнородни художествени мотиви.

„Дойдохметук заводите да видим

не с целпо-мъдри пак да си отидем,

а само вслучай, че попаднем в ада,

за нас даняма вече изненада.“

Робърт Бърнс, 1787 г.

Наистина, това стихотворение на Робърт Бърнс показва отношението към заводската продукцияи фабричното производство в началото. Дотогава интериорите са дело наограничен кръг от художници и занаятчии и достъпни за малко платежоспособниграждани. Именно серийното производство с всички негови недостатъци помага дасе стопи поне малко границата между богати и бедни и прави достъпни дори и занизшите слоеве уюта, красотата и изяществото. Това е епоха, в която думи каточестен, порядъчен, благочестив, се употребяват по-скоро в ироничен смисъл. Нотова е и епохата на електричеството, на влака, на стоманата, на голямата химия,на автомобила, на пощата.

Забогатялата едра, средна и дребна буржоазия иска да подражава по показност и разкош наобеднялата аристокрация. За тази цел тя притежава пари, но ѝ липсватхудожествени традиции.

За кратко време се „осъвременяват“ почти всички стилове на предходните столетия.

Осъвременяват се и имената на стиловете: нова готика, нов ренесанс, новорококо, втори ампир. По историческа инерция в някои държави те отново сесвързват с имената на владетелите: стил „Луи Филип“, стил „Наполеон ІІІ“,викториански стил.

Обща характеристика

Общото и най-характерното за тези стилове е претрупаността с предпочетените декоративнимотиви и краткото им съществуване. Защото в изграждането на интериора вече енавлязла модата. Най-често интериорите се украсяват със смесица от всичкипознати стилове. Стига се до отделен стил за всяка стая: трапезария в стил„Анри ІІ“, гостна „Луи ХV“, спалня „Луи ХVІ“. Забогателите търговци изанаятчии смятат за привилегия да пушат в кресло стил „Регентство“ или да спятв легло стил „Помпадур“. Поверено в ръцете на големи творци това не е лошо.

Лошото е, че в по-скромните жилища навлиза лавина от посредствени имитации. Теидват от фабричното производство, което има производствените мощности, но не ихудожествения вкус. Производителите черпят от богатия исторически арсенал всякаформа, която им хареса.

Помещения

Помещенията в обикновените жилища са най-често правоъгълни и много често обогатени откъмфасадата с малки еркери или ниши. Височината им е заимствана от дворците, ностаите са сравнително малки и изглеждат подчертано извисени. За освежаване навъздуха при тази ненужна височина се предвиждат дори специални вентилационниканали. Стените са покрити с тапети. В по-представителните помещения те саразчленени на полета, украсени с романтични пейзажи или орнаменти накласицизма. Ако собственикът иска да се самоизтъкне, рисунките и орнаментите обхващат и тавана.

Вратите са сравнително високи, понякога оптически доизвисени с декоративнинадстройки. Подовете са с паркет, почти във всяка стая има зидана кахленапечка.

Мебели

Мебелите са с по-тежки от когато и да е било форми. Те са претрупани с резби, украшения,ресни и пискюли. Креслата започват да се превръщат във фотьойл и, като запазватквадратния си или правоъгълен гръб, но подлакътниците им са често заоблени велегантната дъга на лебедова шия. С претенциозна извивка е и гондолата-кушетка,която започва да се среща в почти всяка стая. Най-много разновидности иматмасите: разтегателни при игра на карти с повече партньори, за шах: счекмедженце за фигурите, за шиене с игленици, за бръснене с легенче, за миене смивка и т.н. Поради липса на място се появяват комбинираните мебели, напримерсъчетание на разтегателна маса с шкаф, библиотека с витрина за сервизи, работнамаса с пиано. Вещите затрупват всяко кътче в жилищата. Картини в пищни рамки,стенни и настолни часовници с чудновата украса и технически ефекти, абажури сресни и пискюли, поставени върху бродирани ръкоделия, те изпълват витрините иплотовете на мебелите. Най-много се харесват меките и уютни форми на късноторококо. Повечето от тези вещи са сладникаво сантиментални, далеч от зрялатахудожествена форма на своите праобрази.

Орнаментика

Опасният вкус към копия и подражания не отминава и орнаментиката. Чистите промишлениформи на предметите са скрити под различни фантастични орнаменти: спиците наколелата са превърнати в кентаври,дръжките на тенджерите в претенциознискулптури, дръжките на вратите във фантастични животни. Облегалките настоловете са разработени като прозорците на готическа катедрала, корнизитезавършват с лъвски глави и др. А когато липсват традиционни прототипове сеизмислят нови форми: електрическите лампи са оформени като свещи с илюзия заполуразмекнат и леко протекъл бронз.

Интериор

Интериорът е претрупан. Липсата на свеж вкус се компенсира с изобилие на лъскави материи иформи. Помещенията са в тежки и тъмни тонове, а прозорците са скрити задбродирани завеси и тежки драперии от плюш. Стаите са препълнени с мебели,картини и много вещи, като че ли не са предназначени за живеене, а за музейнискладове. Картините по стените са скупчени като малки острови и всяка е сразлична големина и форма.

Родените под знака на еклектиката интериори от втората половина на 19 век ни показват, какпри отсъствието на стилово единство и при претрупаността с вещи пътят къмпълноценен жилищен интериор се оказва напълно затворен.

Видове еклектични стилове

Подражателното рококо, премесено с мотиви от класицизъм и ампир е известно във Франция катостил „Луи Филип“, в Англия му съответства викторианският стил. Подражателниятампир във Франция е известен като втори ампир или стил „Наполеон ІІІ“(1852 – 1870). В Германия около 1880 г. се развива „древногерманският стил“. Между1860 и 1880 г. е на мода новоренесансов стил, известен като Виенски ренесанс[2].

Източници