Екатеринбург

град в Русия

Екатеринбу̀рг (на руски: Екатеринбург; от 1924 до 1991 г. – Свердловск) е град в Русия, административен център на Свердловска област и на Уралския федерален окръг.[1] Населението му е около 1 428 042 души (2015),[2] с което се нарежда на 4-то място в страната след Москва, Санкт Петербург и Новосибирск. Разстоянието до столицата Москва е около 1800 km.

Екатеринбург
Екатеринбург
— Град —
Знаме
      
Герб
Страна Русия
Федерален окръгУралски федерален окръг
Федерален субектСвердловска област
РайонЕкатеринбург
Площ490 km²
Надм. височина270 m
Население1 495 066 души (2021)
3051 души/km²
КметАлександър Високински (Единна Русия)
Основаване1723 г.
Град от1796 г.
Пощенски код620XXX
Телефонен код+7 343
МПС код66, 96
Часова зонаUTC+5:00
Официален сайтекатеринбург.рф
Екатеринбург в Общомедия

Първоначално наречен на света Екатерина, между 1924 и 1991 година градът носи името на комунистическия деец Яков Свердлов – Свердловск.

История

Екатеринбург е основан от Василий Татишчев и Георг Вилхем де Генин и е наречен на света Екатерина – съименница на царица Екатерина I, съпруга на цар Петър I.

Градът е основан на 18 ноември 1723 г. На този ден е пусната първата линия на завода, построен на река Исет от Василий Никитич Татишчев и Георг Вилхелм де Генин. По лична молба на Георг Вилхем де Генин, императрица Екатерина I позволява градът да носи нейното име. Достига статута на град през 1796 г.

Скоро след Октомврийската революция, на 16 юли 1918 г., цар Николай II, съпругата му Александра Фьодоровна и техните деца са убити от болшевиките в къщата на Ипатиев. През 1977 г. къщата на Ипатиев е разрушена по нареждане на Борис Елцин, за да се предотврати издигането и в култ от монархистите. На нейно място са издигнати дървен кръст и параклис. Б. Елцин като президент на Русия присъства на погребението на царя през 1998 г. След като Руската православна църква обявява мястото за свещено, през 2000 – 2003 г. там е издигнат храм, наречен „Храм на кръвта“.

След като са били убити членовете на императорското семейство, телата им са били изхвърлени недалеч от Екатеринбург, в местността Ганина яма, залети със сярна киселина и после изгорени. Сега на това място е създаден мъжки манастир с красиви дървени църкви и сгради. В манастира има 7 църкви и се строи следваща.

Няколко дни след разстрела градът е завзет от белогвардейски войски, подпомагани от Чехословашките легиони. Съветската власт е възстановена година по-късно, през юли 1919 г. През 1924 г. градът получава името Свердловск, в чест на комунистическия деец Яков Свердлов.

През 1930-те години Свердловск се нарежда сред съветските центрове за развиване на тежка индустрия, по време на което се създава известния Уралмаш. По време на Втората световна война много държавни научни институти и цели фабрики са преместени в града, далече от военните действия (предимно в Москва), и много от тях остават там след края на войната. Част от колекциите на Ермитажа също са евакуирани от Ленинград в Свердловск през юли 1941 г. и остават там до октомври 1945 г.

На 1 май 1960 г. американският шпионски самолет U-2 с пилот Франсис Гари Пауърс, работещ за ЦРУ, е свален над Свердловска област. Той е заловен, изпратен на съд и осъден за шпионаж на 7 г. каторжен труд. От тях той изтърпява само 1 г., преди да бъде разменен за Рудолф Абел – високопоставен шпионин на КГБ, заловен в САЩ през 1957 г.

Еднообразните 5-етажни жилищни блокове (т.нар. „хрушчовки“), които могат да се видят днес в кварталите на града, са построени при управлението на Хрушчов през 1960-те години.

По време на Августовския пуч в Русия от 1991 г. Свердловск, който е родният град на Борис Елцин, е избран от него за резервна столица на Руската федерация в случай, че положението в Москва стане твърде опасно за руското правителство. Резервен кабинет начело с Олег Лобов е изпратен в града, където Елцин има традиционно голяма подкрепа. Скоро след провала на пуча и последвалото разпадане на СССР градът възвръща историческото си име Екатеринбург.

Изглед от центъра на града

География

Само на няколко километра западно от града е условната граница между Европа и Азия. Градът е пресечен от река Исет, приток на Тобол. В североизточната му част се намира езерото Шарташ, а в северозападната – Градското езеро. Разположен на източните склонове на Урал, градът е главният промишлен и културен център на уралския регион.

На територията на града има около 20 природни паметника-ценни в екологично, научно, културно и естетическо отношение, природни комплекси и обекти под закрила, в това число езерото Шарташ, каменните палатки и др.

Климат

Екатеринбург е разположен в зона на умереноконтинентален климат. Средната годишна температура е 3 °C, средната влажност на въздуха е 71%, а средните годишни валежи са около 541 mm.[3]

  Климатични данни за Екатеринбург 
Месецияну.фев.мартапр.майюниюлиавг.сеп.окт.ное.дек.Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)5,69,417,328,833,435,638,837,231,924,713,55,938,8
Средни максимални температури (°C)−9,1−6,81,09,817,423,024,421,114,56,8−2,8−7,97,6
Средни температури (°C)−12,6−11,1−3,84,311,317,119,015,99,83,4−5,8−113,0
Средни минимални температури (°C)−15,7−14,5−7,60,06,212,114,411,96,40,7−8,3−13,7−0,7
Абсолютни минимални температури (°C)−44,6−42,4−39,2−21,8−13,5−2,31,5−1−9−22,7−39,2−46,7−46,7
Средни месечни валежи (mm)272021285075907358393327541
Източник: Погода и Климат[3]

Население

Население по години
17241781180718201856[4]186118771887
4000796910 02313 02616 90019 83230 27437 399
1897[4]19131923[4]1931[4]1939195619591962[4]
43 23969 21097 400223 300423 000707 000779 000853 000
1967[4]1973[4]197619791982[4]198619891992
961 0001 099 0001 163 0001 211 1721 252 0001 310 0001 364 6211 371 000
19961998200020022004200520062007
1 276 0001 272 0001 266 3001 293 5371 334 4001 304 3001 308 4001 315 100
20082009201020112012201320142015[2]
1 323 0001 332 2641 349 7721 350 1001 377 7381 396 0741 412 3461 428 042

Етнически състав

Етнически групи според преброяването на населението през 2010 г.: 89,04% руснаци, 3,72% татари, 1,03% украинци, 0,96% башкири, 0,52% марийци, 0,51% азербайджанци и други.

Управление

Икономика

Тежко машиностроене, металургия, лека промишленост са част от индустриите, които се развиват в града. Произвеждат се стомана, бензин, химикали, автомобилни гуми. Обработката на скъпоценни камъни е добре развита.

Инфраструктура

Летище Колцово

Екатеринбург е голям железопътен възел, в който се събират 7 магистрални линии (от Перм, Тюмен, Казан, Нижни Тагил, Челябинск, Курган и Тавда). В града е разположено Управлението на Свердловския железен път, което обслужва територията на Свердловска и Тюменска области, Пермския край, Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецкия автономни окръзи, а също част от Омска област, с около 420 гари. Само в Екатеринбург гарите са 7: Екатеринбург-Сортировочная, Екатеринбург-Пассажирская, Шарташ, Путьовка, Апаратна, Гипсова, Шувакиш. Участъкът Перм – Екатеринбург – Тюмен влиза в основния маршрут на Транссибирската магистрала.

С укрепване на икономиката след спада през 1990-те години няколко европейски авиокомпании започват или възстановяват полетите си до летище „Колцово“ в града, което е обновено през 2007 г.

Общественият транспорт в Екатеринбург се състои от трамваи, автобуси, тролейбуси, маршрутки и Екатеринбургския метрополитен, който отваря врати през 1991 г. Днес метрото в Екатеринбург има 1 линия със 7 станции.

Днес в града има 30 висши учебни заведения, в това число 17 държавни.

Спорт

Градският стадион „Екатеринбург Арена“ е с капацитет 36 000 души. Реконструиран е за Световното първенство по футбол „Русия 2018“ за 180 млн. евро (13 млрд. рубли).[5]

Култура

В Екатеринбург в пълна степен са представени архитектурните стилове и направления неокласицизъм, еклектика, модернизъм, конструктивизъм.

В града е базирано Уралското отделение на Руската академия на науките, 30 музея, над 35 изложбени зали и галерии, 15 театъра, Държавна филхармония, Екатеринбургски цирк, зоопарк, кина и концертни зали. Църквите са нови (тъй като след Октомврийската революция са били разрушени) и красиви.

Побратимени градове

Външни препратки

Източници