Елън Помпео

Помпео е родена в Еверет, Масачузетс, на 10 ноември 1969 г.^[2][3] Баща ѝ е роден в Джезуалдо, Италия, и е от италиански, английски и ирландски произход; майка ѝ е от ирландски произход.^[4][5] Тя е отгледана като католичка.^[6]

Майка ѝ умира от случайно предозиране на болкоуспокояващи, когато Помпео е на четири години.^[7] Баща ѝ се жени повторно скоро след това; той умира на 1 септември 2012 г.^[8] През 2006 г. Помпео казва: „Мисля, че смъртта на майка ми на толкова млада възраст – когато беше на 39 – [ме накара] да ценя живота толкова много“.^[9] Тя има три по-големи сестри и двама по-големи братя.

Помпео се мести в Маями и след това в Ню Йорк, където кастинг директор я открива и я подписва за рекламна кампания за „Л'Ореал“.^[2][10] Ранната ѝ работа включва реклами и малки независими филми.^[10]

Телевизионния си дебют Помпео прави с участие в правната драма на „Ен Би Си“ „Закон и ред“,^[10] след което участва в други телевизионни предавания, включително комедията Strangers with Candy, медицинската драма Strong Medicine и ситкома „Приятели“.^[10] Филмовия си дебют Помпео прави през 1999 г. с малка роля в романтичната комедия „Страсти“.^[10] През 2001 г. се мести в Лос Анджелис и продължава да играе второстепенни роли във филми като In the Weeds и Mambo Café, но постига малък първоначален успех.^[11] Повратна точка в нейната кариера настъпва през 2002 г., когато е забелязана за ролята си в романтичната драма на Брад Силбърлинг „Лунният път“, където си партнира с Джейк Джилънхол.^[12] Някои критици намират изпълнението ѝ за достойно за „Оскар“.^[13]

Също през 2002 г. Помпео участва в биографичната криминална драма „Хвани ме, ако можеш“, а през 2003 г. играе в „Доброто старо време“, където си партнира с Люк Уилсън,^[2] и в „Дявол на доброто“.^[14] През 2004 г. участва в Art Heist с Уилям Болдуин.^[15]

Помпео получава първата си голяма роля през 2005 г. в медицинския драматичен сериал на Ей Би Си „Анатомията на Грей“, създаден от Шонда Раймс. Помпео играе главната героиня, д-р Мередит Грей, стажант по хирургия, а впоследствие хирург в измислената болница „Сиатъл Грейс“.^[13] „Анатомията на Грей“ става хит през 2005 г. и е добре приет от телевизионните критици.^[16][17]

През 2016 г. Помпео е класирана на четвърто място в списъка на най-добре платените телевизионни актриси от „Форбс“, с приходи от 14,9 милиона долара; през 2018 г. тя става третата най-добре платена актриса и петият най-добре платен актьор като цяло през с приходи от 23,6 милиона долара. Тя е и най-високо класираната актриса от драматичен сериал в списъка.

Помпео подписва нов договор за „Анатомията на Грей“ през 2011 г., който увеличава заплатата ѝ до 200 000 щатски долара на епизод; в резултат тя става осмата най-добре платена телевизионна актриса през 2012 г. с общ приход от 9 милиона долара. Договорът я ангажира с шоуто до 12-ия му сезон.^[18] Съгласно подновения през 2013 г. договор Помпео получава 350 000 щатски долара на епизод плюс бонуси.^[19] Това я поставя на четвърто място в класацията на най-добре платените телевизионни актриси на „Форбс“ през 2015 г., с печалба от 11,5 милиона долара.^[20] Договорът на Помпео с Ей Би Си изтича отново в края на 12-ия сезон заедно с останалите членове на оригиналния актьорски състав и тя подписва нов с увеличена заплата. През 2016 г. тя отново е на четвърто място в списъка на „Форбс“ с печалба от 14 милиона щатски долара, което е 32% увеличение на приходите ѝ спрямо 2015 г.^[21]

С нарастващата популярност на шоуто Помпео печели световна репутация сред телевизионните зрители. Ролята на д-р Грей ѝ носи световно признание, както и множество номинации и награди. Тя има пет номинации и три награди „Изборът на публиката“ (в категорията за любима телевизионна драматична актриса),^[22] награда „Сателит“ през 2007 г. за най-добра актриса в телевизионен драматичен сериал^[23] и номинация за най-добро изпълнение на актриса в драматичен сериал на 64-тите награди „Златен глобус“.^[24]

През 2007 г. различни репортери и критици в сферата на развлекателния бизнес отбелязват, че Помпео отдавна е трябвало да получи номинация за награда „Еми“ за ролята си в „Анатомията на Грей“.^[25][26][27]

На 27 октомври 2011 г. Deadline Hollywood съобщава, че Помпео е стартирала своя собствена продуцентска компания, наречена Calamity Jane, и е продала първия си проект на Ей Би Си – неозаглавено шоу за жени агенти от охраната на държавния секретар.^[28] По време на събитие на BuzzFeed през 2014 г. Помпео казва, че няма интерес към актьорството, след като „Анатомията на Грей“: „Определено се чувствам в преход. Не намирам актьорската игра за ужасно зареждаща“.^[29][30] Оттогава Помпео участва в други проекти като продуцент и прави своя режисьорски дебют с епизод от „Анатомията на Грей“ от тринадесетия сезон.^[31] През август 2014 г. е обявено, че Помпео разработва две драми с „Ей Би Си Студиос“ – адаптация на романа на Рейчъл Кери от 2013 г. „Дълг“ и неозаглавена женска полицейска драма.^[32] Помпео се появява в музикалния видеоклип към сингъла на Тейлър Суифт от 2015 г. Bad Blood,^[33] а две години по-късно озвучава плюшена котка в „Док Макплюшинс“.^[34]

През януари 2018 г. тя подновява договора си за „Анатомията на Грей“ за още два сезона, с което става най-добре платената актриса в телевизионен драматичен сериал, печелейки повече от 20 милиона щатски долара годишно. Тя получава сума от 575 000 долара на епизод по новия си договор и е повишена в ранг на продуцент на сериала, което се оценява на допълнителни между 6 и 7 милиона щатски долара годишно. Помпео пише статия относно разликата в заплащането на жените и мъжете и новия ѝ договор с ABC, която е заглавна история в януарския брой на „Холивуд Рипортър“.^[35] „Форбс“ класира Помпео на трето място при жените и на пето място въобще в класацията за най-добре платените телевизионни актьори за 2018 г.^[36]

В 19-ия сезон на „Анатомията на Грей“ за първи път от началото на сериала екранното участие на Помпео е намалено – тя се появява само в 8 епизода, а в останалите участва само с гласа си като разказвач. Тя остава и изпълнителен продуцент на сериала.^[37]

Помпео се запознава с музикалния продуцент Крис Айвъри в хранителен магазин в Лос Анджелис през 2003 г. Те започват да се срещат след 6 месеца приятелство и се женят през 2007 г., като кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг е свидетел на церемонията.^[38] Двамата имат две дъщери и син заедно.^[39][40][41]

Помпео остро критикува медийните съобщения, в които се предполага, че тя страда от хранително разстройство, като нарича медиите безотговорни за насърчаването на подобни слухове. В брой от 2007 г. на Los Angeles Confidential Magazine тя казва, че се тревожи за младите момичета, които я гледат: „Не искам да си мислят, че гладувам или не ям и че това трябва да направят, за да бъдат като мен“.^[42]

Помпео, заедно с Шонда Раймс и главните актриси в другите предавания на Раймс по Ей Би Си – Кери Уошингтън от „Скандал“ и Вайола Дейвис от „Как да ни се размине за убийство“, се появяват в рекламна кампания за президентските избори в САЩ през 2016 г. в подкрепа на Хилари Клинтън, сравнявайки я с главните герои от тези сериали.^[43] Във видеото актрисите отбелязват, че Оливия Поуп, Анализ Кийтинг и Мередит Грей са „брилянтни“ и „сложни“ жени, които се борят за справедливост и дават глас на безгласните. Раймс, Дейвис, Помпео и Уошингтън се редуват да говорят, докато хвалят кандидата за президент и заключават: „Нашите герои са по телевизията; реалният свят има Хилари Клинтън“.^[44]

Филми

Телевизия

Музикални видеоклипове

Като режисьор

Като продуцент

• Елън Помпео в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ellen Pompeo в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​