Иредентизъм

Иредентизмът (на италиански: irredento – неосвободен, намиращ се под чужда власт) е политическо движение за анексиране на чужди територии към предполагаемо еднонационалната държава. Като оправдание обикновено се използват аргументи за лингвистично, историческо, расово или културно (напр. религиозно) единство между населението в иредентистката държава и населението в целевите територии.

Карта на италианските региони след обединението през 1920 г. Още „неосвободените“ райони са оцветени: Малта – червен, Корсика и Ница – светлолилав, Далмация – светлозелен.

За първи път терминът започва да се употребява по повод движението за присъединяване към Италия на територии, населени с италианци в Австро-Унгария и други съседни държави. Привържениците на иредентизма в Италия стават една от базите за развитие на фашизма.

Иредентизмът въздейства върху целия свят от 19 век насам, като се развива най-успешно в Европа. В миналото той е особено популярен на Балканския полуостров, с идеите за Велика България, Гръцката Мегали идея, Велика Сърбия, Велика Албания и Велика Румъния.

Иредентизмът е сходен с национализма и сепаратизма, като се отличава от последния по източника на претенциите. При сепаратизма дадена група (обикновено малцинство) се стреми към отцепване на даден район от държавата, в която се намира, за да го присъедини географски към съседна държава. За разлика от него при иредентизма желанието за обединение с малцинството и прилежащите му територии произлиза от експанзионистката държава. Понякога обаче иредентизмът и сепаратизмът се обединяват при установени общи интереси и тогава първият е най-успешен.

Главен фактор за успешното изпълнение на иредентистки програми е влиянието на т. нар. политика на идентичността (identity politics).

Определение

В днешно време терминът означава „политика или действия на лица, партии или държави, които се стремят да присъединят към своята държава дадена област (със или без населението) – в момента част от друга държава“[1] Според друго определение това е политика на държава, партия или политическо движение, целяща обединение на народа, нацията и етноса в рамките на единна държава[2]. Изразява се в етническа мобилизация, при която се повдига въпросът за присъединяване на територията, на която живеят хора от даден етнос, с основната държава, в която същият етнос е мнозинство.

История

През 1878 Меноти Гарибалди (син на Джузепе Гарибалди) основава съюза Иредента (на италиански: irredenta – неизкупен, неприсъединен), борещ се за присъединяване на граничните територии от Австро-Унгария с италианско население към Кралство Италия: Триест, Трентино и др. и поставя началото на италианското иредентистко движение.

Често обсъждани съвременни случаи на иредентизъм са споровете между Пакистан и Индия за Джаму и Кашмир и между Израел и Сирия за Голанските възвишения, както и претенциите на Китай към Тайван.[3][4]

Руски иредентизъм

Руският иредентизъм се отнася до претенциите на Русия за присъединяване на части от бившата Руска империя или бившия Съветски съюз, намиращи се извън границите на настоящата руска държава.[5]

Анексирането на Крим през 2014 г. се възприема и разглежда от изследователи в областта на политическите науки[6] като доказателство за привързаността на Русия към иредентизма.[7][8][9][10] След събитието в Крим приднестровските власти отправят искане към Русия да анексира Приднестровието.[11][12][13]

Според анализатора Владимир Сокор – старши сътрудник на базираната във Вашингтон Фондация „Джеймстаун“ и нейното водещо издание Eurasia Daily Monitor – речта на руския президент Владимир Путин след анексирането на Крим трябва да се разглежда като „манифест на великоруския иредентизъм“.[14] След първоначално наложените международни санкции срещу Русия в началото на 2014 г., на 20 май 2015 г. учредителите на конфедеративния съюз Новорусия обявяват замразяването на политическия проект.[15][16] На 12 юли 2021 г. официалният уебсайт на канцеларията на президента на Русия публикува написаното от Владимир Путин есе „За историческото единство на руснаци и украинци“[17], а на 21 февруари 2022 г. руският президент признава независимостта на самопровъзгласилите се Донецка народна република и Луганска народна република, резултат от руски гражданско-военни административни режими в района на Донбас в Украйна, както и техните иредентистки претенции към целия район.[18][19]

На 24 февруари Русия нахлува в Украйна,[20] което се разглежда като продължение на иредентизма на Русия спрямо Украйна[21] и основание да се говори за сходство между иредентизма на Путин по време на войната в Украйна и иредентизма на Слободан Милошевич по време на войната в Босна.[22]

Източници