Руско-украинска война
Руско-украинската война (на украински: російсько-українська війна, на руски: российско-украинская война), наричана също руската въоръжена агресия срещу Украйна, или войната за независимост на Украйна (на украински: війна за незалежність України),[12][13][14] се характеризира с пряко и непряко използване на въоръжена сила от Руската федерация срещу суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Явните компоненти на въоръжената агресия на Русия срещу Украйна, която започва през 2014 г., са:
- Анексиране на Крим от Русия през февруари-март 2014 г. (с последващото начало на временната окупация на полуострова от Русия на 20 февруари 2014 г.)
- Войната в Източна Украйна (Донбас) от април 2014 г., която започва със създаването на така наречените Донецка и Луганска „народни републики“
- Руското нападение над Украйна на 24 февруари 2022 г., която започва след продължително военно струпване и признаването от Русия на терористичните квази-държави „ДНР“ и „ЛНР“ като държавни образувания.
Руско-украинска война | |||
Втора студена война | |||
Актуална ситуация на обстановката | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 20 февруари 2014 – понастоящем | ||
Място | Украйна, Русия, Беларус | ||
Резултат |
| ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Общи загуби | |||
| |||
Руско-украинска война в Общомедия |
Към януари 2021 г., според ООН, общият брой на жертвите във войната е 13 100 – 13 300 души. Това включва 3375 цивилни жертви, приблизително 4150 украински военни жертви и приблизително 5700 проруски бойци. Почти 1,8 милиона души са разселени вътрешно. Русия окупира повече от 7% от територията на Украйна.
На 27 януари 2015 г. Върховната Рада на Украйна обявява Руската федерация за агресор.
Предпоставки
Основните предпоставки за конфронтацията между Русия и Украйна, която ескалира във въоръжена агресия на Русия срещу Украйна, са системната криза на руската държавност, трансформирана от руските политици в опити за възстановяване на Руската империя, разширяване на контрола върху част от света и запазване на световната хегемония, загубена с разпадането на СССР и икономическия упадък.[15]
На 21 ноември 2013 г. в Киев започват антиправителствени протести (Евромайдан), в т.ч. митинги, демонстрации, студентски стачки, в отговор на решението на Кабинета на министрите на Украйна да спре подготовката за подписване на споразумението за асоцииране между Украйна и Европейския съюз. Тези протести са насочени най-вече към поддържане на законно установения геополитически курс на Украйна към Европа, което означава не само по-нататъшно освобождаване на Украйна от руския контрол, но и икономически, политически и военни гаранции в дългосрочен план за Украйна.
Смяната на властта в Украйна през февруари 2014 г., води до отстраняването на президента Виктор Янукович и бягството му в Русия, възстановяването на конституцията на Украйна от 2004 г. и свикването на предсрочни президентски избори. Смяната на тогавашното правителство драстично намалява влиянието на Русия в Украйна. Тези събития са претекстът, използван от Русия за анексията на Крим, но не са причината за войната.
Подготовка на Русия за агресия и компоненти на агресията
Информационна война
Основната предпоставка за конфликта е все по-враждебната политика на подвластната на идеологията на Владимир Путин (т.нар. путинизъм) Руска федерация спрямо Украйна. Тази политика, с оглед на съдържанието на руската пропаганда в медиите, става отявлено враждебна, трансформирайки се от антиукраинска във военна пропаганда. Агресивността на руската политика спрямо Украйна довежда до първите жертви от украинска страна още по време на режима на Янукович.[16] За да противодейства на влиянието на руската пропаганда, през лятото на 2014 г. Държавният комитет за телевизия и радио на Украйна започва да се бори срещу разпространението на сепаратистки и антидържавни материали в медиите.
Правна война
Един от аспектите на подготовката на Русия за агресия е правната конфронтация между Русия и Украйна. Правната подкрепа на конфронтацията от страна на Русия е извършена на най-високо законодателно ниво чрез приемане на определени резолюции по въпроси, които позволяват най-ефективно, от гледна точка на руската политика, да помогнат за решаването на проблема за възстановяване на контрола върху Украйна. Сред тези въпроси най-развити са правният статут на Крим, нивото на сътрудничество на Украйна с НАТО и статутът на руския език в Украйна.
Икономическа война
Предпоставка за началото на въоръжената агресия срещу Украйна е икономическото обезкръвяване на Украйна, осъществено чрез пряк икономически натиск чрез търговски и тарифни конфронтации, блокиране на украинската търговия, блокиране на доставките на газ и др. В същото време то тези процеси протичат при липса на ефективна опозиция или дори пряка подкрепа от страна на украинските политици. Като пример подписването от Юлия Тимошенко на изключително неблагоприятно за Украйна газово споразумение е представено като значимо политическо постижение на ръководения от нея кабинет.
Икономическата война срещу Украйна е насочена преди всичко срещу икономиките на Източна и Южна Украйна, които поради определени особености се намират в положение на зависимост от Руската федерация, по-специално като получатели на суровини и енергия от Русия и като пазар за значителен дял от собствените си продукти.
Руската православна църква във война
Значителна част от рускоезичното население в Източна Украйна, силното влияние на руските медии и руската църква, и хибридният характер на руската война срещу Украйна водят до прякото и непряко участие на Руската православна църква във въоръжената агресия срещу Украйна. Елемент от косвеното участие на РПЦ в агресията срещу Украйна е посланието на Московския патриарх Кирил до Константинополския патриарх Вартоломей, в което патриарх Кирил заявява, че след Майдана „схизматиците“ (т.е. Украинска православна църква на Киевската патриаршия) и униатите „открито призовават за изкореняване на православието“ на територията на Украйна и „с началото на военните действия униати и разколници, получавайки оръжие, под прикритието на антитерористична операция, започват да извършват пряка агресия срещу духовенството на каноничната украинска православна църква на изток“.[17][18]
Освен косвеното участие на църквата са записани и свидетелства за нейното пряко участие в агресията. По-специално е установено, че някои терористични групи в Русия са съсредоточени в църкви, а някои „свети отци“ са пряко замесени във военни действия срещу Украйна.
„ | Ако имаше една църква в Украйна, нямаше да има война, защото Путин нямаше да има подкрепа в Украйна. Сега я има – Московска патриаршия. Духовенството и вярващите на Московската патриаршия, сепаратисти и агресори помагат не само с думи, но и с действия. | “ |
Хронология
„Законодателна подкрепа“ на агресията
На 1 март 2014 г. Съветът на федерацията на Руската федерация подкрепя искането на руския президент Владимир Путин за разрешение за използване на въоръжените сили на Руската федерация на територията на Украйна.[19] Във връзка с руската агресия Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна решава да приведе въоръжените сили на Украйна в пълна бойна готовност и разработва „подробен план за действие в случай на пряка военна агресия от страна на Руската федерация“.[20]
Окупация на Крим (22 февруари – 18 март 2014 г.)
На 23 февруари 2014 г. започват да се провеждат проруски и проукраински митинги. В проукраинските митинги вземат участие голям брой кримски татари, водени от Рефат Чубаров – лидера на общественото сдружение и основна неправителствена структура на коренната общност на кримските татари Меджлис. На 27 февруари неидентифицирани въоръжени мъже, за които се предполага, че са бивши бойци от разпуснатото на 25 февруари специално подразделение Беркут, участвали в потушаването на протестите в Киев, и руски специални части, завземат и блокират Върховната Рада на Крим и други административни сгради, летищата в Симферопол и Севастопол, средства за масова информация и др. По тяхно желание в парламента на Крим идват някои депутати, които гласуват за референдум за разширяване на автономията на Крим на 25 май 2014 г. – в деня на президентските избори в Украйна. Наличието на кворум обаче е под въпрос, тъй като медиите не са допуснати до заседанието.[21] Датата на референдума е променена два пъти: най-напред на 30 март, а скоро след това – на 16 март. Променена е и формулировката на въпроса: вместо за разширяване автономията, имащите право на глас трябва да заявят позиция относно присъединяването на Крим към Русия. Но тъй като Украйна е унитарна държава, въпросът за отделянето на региона може да бъде решен само на национален референдум. Имайки предвид това, още преди референдума лидерите на ЕС, САЩ и много други го обявяват за незаконен, а резултатите от него – за невалиден.
През нощта на 27 февруари въоръжени неизвестни лица превземат сградите на Върховната Рада и правителството на Автономна република Крим и поставят руски знамена върху сградите. Според народния депутат Сергей Куницин административните сгради са завзети от професионално обучени хора, въоръжени с автомати, картечници, гранатомети и др..[22] Медиите инфомрират, че центърът на Симферопол е бил блокиран от служители на реда, които вдигнали тревога[23] и ограничили движението на градския транспорт.[24]
Проруски действия в източната и южната част на Украйна
През март и април 2014 г. се провеждат редица акции с участието на руските специални служби в източните, централните и южните райони на Украйна, чиито участници са предимно за отделяне на южната и източната част на Украйна и присъединяване на тези региони към Руската федерация, провеждането на референдум за федерално устройство на Украйна, предоставяне на руския език статут на втори държавен език, и срещу новото украинско правителство. В контраст с тези действия в източните и южните райони проукраинските сили провеждат акции в подкрепа на териториалната цялост на Украйна и нейната държавна система.
Окупацията на Крим от Руската федерация и проявите на украинофобия на проруските протестиращи в южната и източната част на Украйна предизвикват голямо възмущение сред населението на Украйна, което за няколко дни премина в масови протести.
Конфронтации в Донецк и Луганск
По време на демонстрациите проруски активисти се опитват да превземат държавни институции (заграбени са сградите на областните държавни администрации в Донецк и Луганск). Избухнват сблъсъци между участници в проруски и проукраински митинги, най-мащабният от които се провежда в Донецк и по време на които десетки са ранени и поне един убит.[25]
Конфронтации в Харков
По време на демонстрациите проруски активисти се опитват да превземат областната държавна администрация в Харков. Избухват сблъсъци между участници в проруски и проукраински митинги.
Конфронтации в Одеса
На 2 май 2014 г. избухват сблъсъци, които прерастват в масови безредици в град Одеса. Избухват улични боеве между проукраински граждани, ултраси на футболните клубове „Черноморец Одеса“ и „Металист Харков“, от една страна, и проруски сепаратистки активисти, от друга. Конфронтациите започват от историческия център на града по улиците „Грецкая“, „Дерибасовская“ и „Грецкая“, а по-късно се превръщат в преследване на проруски активисти през по-голямата част от центъра на града до Куликово поле, където са дадени най-много жертви вследствие на опожаряването на сепаратисткия щаб в Дома на профсъюзите.
В резултат на сблъсъка 48 души умират – шестима умират от огнестрелни рани, а останалите – по време на пожар в синдикална сграда; 247 са ранени.[26]
Антитерористична операция
Началото на антитерористичната операция (13 април-20 юни 2014 г.)
Едностранно прекратяване на огъня (20 – 30 юни 2014 г.)
Възобновяване на антитерористичната операция
Ходът на конфронтацията през 2016 – 2020
Инцидент в Керченския проток
На 25 ноември 2018 г. се състои битката при Керченския проток, в която бронираните артилерийски катери „Бердянск“ и „Никопол“ и рейдовият влекач на Военноморските сили на Украйна „Яни Капу“ извършват планиран преход от пристанище Одеса до пристанище Мариупол в Азовско море. „Яни Капу“ е ударен от руския граничен кораб „Дон“. След това, когато напуснаха 12-милната зона, лодки на ФСБ на Руската федерация откриват огън по корабна група на ВМС на Въоръжените сили на Украйна.
Ескалация на руската агресия
Инвазия (2022)
На 21 февруари 2022 г. самопровъзгласилите се Донецка народна република и Луганска народна република са признати за независими държавни образувания с указ на Владимир Путин, на територията на Украйна е изпратена редовна армия на Въоръжените сили на Руската федерация и е подписан Договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ с ДНР и ЛНР.
Вечерта на 23 февруари 2022 г. лидерите на ДНР и ЛНР Денис Пушилин и Леонид Пасичник се обръщат към Владимир Путин за военна помощ.
На 24 февруари 2022 г. около 5 ч. сутринта Владимир Путин обявява война на Украйна в нарушение на член 2 на Хартата на ООН[27]. В същото време руските войски започват интензивен обстрел на части на украинските въоръжени сили на изток, прекосяват североизточната граница и изстрелват ракети и бомби по летища и оръжейни складове в почти цяла Украйна. Върховната Рада единодушно одобрява въвеждането на военно положение.[28] Сирени за въздушни нападения се чуват в цяла Украйна през по-голямата част от деня.[29] Информационно-комуникационната инфраструктура в Украйна понася удари в резултат на кибератаки и бомбардировки от руската армия.[30][31] Няколко украински града и съоръжения са окупирани, включително атомната електроцентрала АЕЦ Чернобил.[32][33][34] Въпреки това, според представител на американската отбрана, руската армия „среща по-голяма съпротива от очакваното“ (особено в посока Киев).[35]
Геноцид над украинците
На 14 април 2022 г. Върховната Рада на Украйна признава за геноцид на украинския народ действията, предприети от Руската федерация по време на последната фаза на въоръжената агресия на Руската федерация срещу Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г. Посочва се, че актовете на геноцид в действията на Русия се проявяват по-специално в извършването на масови зверства в градовете Буча, Бородянка, Гостомел, Ирпин и др.[36]
Източници
Вижте още
Външни препратки
- Актуализирана онлайн карта на войната на Liveuamap
- Най-кратката история на руско-украинската война: откъде и как започна конфликтът в Донбас
- Виртуален музей на руската агресия
- Русия нападна Украйна (24 февруари 2022 г.): хронология на основните събития
Справка
- Международен въоръжен конфликт в (англ.) (англ.) // Rulac: Върховенството на закона във въоръжени конфликти
- Конфликт в (англ.) (англ.) // Съвет за външни отношения
Журналистика и анализ
Владимир Хорбулин, Резюме на втората годишнина от руската агресия срещу Украйна // Украински кризисен медиен център, 20 февруари 2016 г.
Видео
Украйна. 100 дни над бездната // 1+1, 2018-03-13. Посетен на 14 март 2018.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Російсько-українська війна (з 2014)“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |