Константин Кисимов

Роден е на 16 април 1897 г. в Търново.

Учи право и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за 1 месец, но през 1922 г. започва да учи в театралната школа при Народния театър. Изпратен на специализация в Сорбоната в Париж откъдето се завръща през 1928 г.

Дебютира с ролята на Сганарел в „Любовта-лекар“ от Молиер в Театър Студия на Исак Даниел. След като през 1924 г. студията се разформирова, постъпва в Народния театър, където играе до края на живота си. Участва в гастрола на Народния театър в Белград през 1936 г. През 1937 г. е част от състава, който участва в турнето в САЩ и Канада.^[1]

Освен в театъра, той е рецитатор на българска и руска класическа поезия, участва в радиото, телевизията и киното.^[1]

Загива при катастрофа в Балчик на 16 август 1965 г. след като предния капак на руската джипка се отваря в движение и губи управление. Забива се в стената на една къща под сегашната автогара.

На Константин Кисимов е наречена улица в София (Карта).

На мястото на смъртта му в Балчик има паметна плоча с барелеф. Музикално-драматичният театър във Велико Търново носи неговото име.

• Народен артист (1949).
• Димитровска награда за филма Калин Орелът (1950).
• Димитровска награда за ролите на (Аркашка) от пиесата „Лес“ на Островски и на (Арнолд) вот „Училище за жени“ на Молиер (1950).
• „Почетен гражданин на Видин“
• „Герой на социалистическия труд“ (май 1965)
• орден „Георги Димитров“ (16 октомври 1964, 30 декември 1959).

Константин Кисимов играе множество роли на сцената на Народния театър, по-известните са:^[1]

• Ило Стърчиопашката в „Гераците“ – Елин Пелин
• Кметът в „Глас народен“ – Георги Караславов
• Деметрий в „Сън в лятна нощ“ – Георги Караславов
• Сициниус в „Кориолан“ – Георги Караславов
• Ланчелото Гобо във „Венецианският търговец“ – Георги Караславов
• Хамлет в „Хамлет“ – Георги Караславов
• Патлен в „Адвокатът Патлен“ – френски народен фарс
• Оргон в „Тартюф“ – Молиер
• Геслер във „Вилхелм Тел“ – Фридрих Шилер
• Андрокъл в „Андрокъл и лъвът“ – Джордж Бърнард Шоу
• Граф Маранцоне в „Херцогинията на Падуа“ – Оскар Уайлд
• Заклинател в „Задушница“ – Адам Мицкевич
• Мича в „Опечелена фамилия“ – Бранислав Нушич
• Владимир Павлович в „Д-р“ – Бранислав Нушич
• Павле Марич в „Покойник“ – Бранислав Нушич
• Добчински в „Ревизор“ – Николай Гогол
• Подкальосин в „Женитба“ – Николай Гогол
• Бабелмандебски в „Сватба“ – Антон Чехов
• Странджата в „Хъшове“ – Иван Вазов
• Мичо Бейзадето в „Под игото“ – Иван Вазов
• Какавидов в „Службогонци“ – Иван Вазов
• Велчо-Свилен в „Свекърва“ – Антон Страшимиров
• Михо в „Зидари“ – Петко Тодоров
• Цар Петър в „Боян Магесникът“ – Кирил Христов
• Владимиров в „Големанов“ – Ст. Л. Костов
• Нестор в „Тъмни души“ – Добри Немиров
• Хаджи Андрея в „Албена“ – Йордан Йовков
• Златил в „Боряна“ – Йордан Йовков
• Арнолд в „Училище за жени“
• Езоп в „Езоп“

• „Константин Кисимов“ (театрален портрет) от Гочо Гочев
• „Константин Кисимов“ (творчески портрет) от Севелина Гьорова
• „Спомени за Константин Кисимов“ (1994) от Йордан Петров

• Слово за Константин Кисимов
• Константин Кисимов в Internet Movie Database
• Константин Кисимов в КиноПоиск
• Константин Кисимов в Кино-Театр