Под игото (филм, 1952)

Действието се развива през 1875 – 1876 година в няколко селища в Подбалкана, район, участвал активно в Априлското въстание. В градчето Бяла черква се завръща след бягство от Диарбекир Иван Кралича (в ролята Мирослав Миндов), който малко по-късно е назначен за учител под името Бойчо Огнянов. Първата му обществена проява е по време на публичен изпит, при който ученичките на Рада Госпожина (Лили Попиванова) се притесняват от заплетените въпроси на гърчеещия се Кириак Стефчов (Ганчо Ганчев) – Огнянов се намесва и помага на момичетата.

Доктор Соколов (Васил Кирков) и Огнянов организират хората в таен комитет за вдигане на въстание. Представителя на Клисура – Боримечката (Петко Карлуковски), се среща с Огнянов и му обещава подкрепа. От Кириак Стефчов турците разбират, че Огнянов е Иван Кралича. Отиват да го арестуват в църквата, откъдето по време на служба той се измъква с помощта на Колчо слепеца (Константин Кисимов).

На седянка в дядо Стойковата къща в Клисура моми и ергени се веселят. В същото време в мазето Огнянов оповестява датата на въстанието. Подготовката на въстанието е в пълен ход. Рада и Бойчо си дават клетва за обич. Извършено е предателство и въстанието избухва по-рано. Клисура и Бяла черква горят. Въстанието е жестоко потушено. Русия обявява война на Турция и руските войски заедно с българските опълченци освобождават България. Народът въсторжено посреща победителите и празнува дългоочакваната свобода.

Разлики с книгата

Сценаристите Георги Кранзов и Павел Спасов подхождат свободно към текста на романа и добавят или премахват значителни елементи от повествованието с цел да засилят героичния патос на филма и да вплетат в сюжета изгодни за пропагандата на режима моменти.^[1] Сцените със смъртта на Бойчо Огнянов и Рада Госпожина са премахнати, а финалът с обесването на Мунчо е заменен с възторжено посрещане на руските войски по време на Руско-турската война.^[1] Самият Огнянов е представен като представител на Централния революционен комитет.^[1] Добавени са нови сцени на мобилизация на башибозуци и масови сражения.

Сценарият на филма вмъква в сюжета липсващи в романа елементи, които приписват на въстанието частично класов характер, а чорбаджиите са представени в значително по-отрицателна светлина, премълчавайки, и че самият Огнянов е чорбаджийски син. Първият въпрос, който задава Кириак Стефчов докато изпитва ученичките на Рада Госпожина в женското училище е свързан с Църковната борба, принизявайки Екзархията като "създадена по волята на Високата порта". Добавени са сцени, показващи антиевропейски настроения сред българите и подкрепа на европейците за османските власти, а Русия е описана като единствен съюзник на въстаниците, въпреки че в частта на романа, чието действие се развива след потушаването на въстанието, Огнянов изразява надежда за намеса и от страна на другите Европейски Велики сили и съчувствието на другите християнски страни на континента.

„Под игото“ е първата мащабна продукция на държавната Българска кинематография и комунистическото правителство влага в нея значителни средства, разчитайки на пропаганден ефект. Режисурата е възложена на Дако Даковски, бивш партизанин, който учи във Всесъюзния държавен институт по кинематография в Москва и представя филма като своя дипломна работа там. В продукцията участват съветски специалисти, а консултант на режисьора е Сергей Василиев, един от режисьорите на известния пропаганден филм „Чапаев“. По това време Василиев прави огледи на места за снимки на заснетата малко по-късно съветско-българска копродукция „Героите на Шипка“.^[2]

Участие в „Под игото“ взимат много от известните по това време театрални актьори, почти всички студенти във Висшето театрално училище, жители на селата, в които се снима, както и военни части, включително кавалерийски. Сред статистите е и шестгодишната бъдеща певица Силви Вартан, според която именно участието във филма я подтиква към сценичната кариера.^[3]

Композитор на филма е Филип Кутев, а музиката се изпълнява от Софийската филхармония и от оглавявания от него Държавен ансамбъл за песни и танци. Участници в ансамбъла са основната част от статистите в сцената със седянката.^[4]

Външните снимки на филми са направени в Копривщица, както и в района на Троянския манастир и средногорското село Петрич.

Актьорски състав

В масовите сцени участват студенти и студентки от Д.В.Т.У. „Кръстьо Сарафов“, бойци и офицери от народната армия, население от Троянско, Копривщица и село Средногорец.

Творчески и технически екип

Цитирани източници

• Ковачев, Пенчо. 50 златни български филма. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2008. ISBN 9789540902814.

• Под игото (филм, 1990)

• „Под игото“ в сайта на Българската национална филмотека
• „Под игото“ в Internet Movie Database
• „Под игото“ в сайта bgmovies.org