Кутия на Пандора
Кутията на Пандора е ключов елемент в гръцките митове, свързващи равновесието между благата и злините, които са участта на хората. В най-популярната версия в кутията били затворени болестите и неволите, а когато любопитната Пандора я отворила, те се разбягали по земята; когато я затворила – вътре останала единствено надеждата[1].
Филологическите изследвания разкриват, че в оригиналните източници се говори не за 'кутия', а за делва или подобен съд (питос)[2]. Има различни варианти за това, кой отваря кутията и какво излиза от нея.
Митологията, свързвана с Пандора, е многопластова и допуска различни тълкувания, за каквито има свидетелства в литературата и изобразителните изкуства.[3]
Варианти и интерпретации
Пандора и съдбоносния съд са част от митологията свързвана с огъня и Прометей. Прозорливия герой дава на човечеството огъня и предупреждава брат си Епиметей да не приема дарове от боговете. Неговата заръка е пренебрегната и съдът бива отворен.В тази по обхватна версия разумността и огъня противостоят на непредвидливостта и женското начало.
Според един по-кратък вариант Пандора отваря съд, в който боговете били поставили най-висшите дарования: когато го отваря те се изпаряват към небето, а на Земята остава единствено Надеждата. Този мит разгръща етимологията на името Пандора, т.е. „всички дарове“.
Версията, която добива най-голяма популярност, е разказана от Еразъм Ротердамски. Именно той подменя 'съдът' (pithos) с 'кутия' (pyxis), при което символизмът в неодобрението към жените добива по абстрактен вид. В Италия, където неговата аудитория e незначителна, съдът остава общоприето като делва или стомна на Пандора (vaso di Pandora).
През Ренесанса множество изображения се придържат към древната форма. Заедно с това се привнасят аналогии и елементи от други митове. Сходството с библейската Ева също е било отбелязвано и коментирано.
