Луганска област

През 1795 – 1796 г. възниква Екатеринославският чугунолеярен завод, преименуван през 1797 г. на Лугански чугунолеярен завод. Селището възникнало край него е признато за град Луганск през 1882 г. През 1935 г. градът е преименуван на Ворошиловград, а през 1958 г. отново е върнато името му Луганск. В периода от 5 януари 1970 до 4 май 1990 г. отново се нарича Ворошиловград, след което за последно е преименуван на Луганск. През 1686 г. в северната част на днешната област възниква слободата Старая Белая, преименувана по-късно в Белски городок, която през 1797 г. официално е призната за град Старобелск, който се явява първият град на територията на днешната Луганска област. Всичките останали 35 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1926 г. (град Хрустални) до 1977 г. (градовете Алмазная и Ирмино). Луганска област е образувана под името Ворошиловградска област на 3 юни 1938 г. от източните райони на тогавашната Сталинска област, в състава на бившата Украинска ССР, след което заедно със смяната на името на своя административен център се променя и нейното название.

Луганска област е разположена в крайната източна част на Украйна. На север, изток и юг граничи с Русия, на югозапад – с Донецка област, а на запад – с Харковска област. В тези си граници заема площ от 26 683 km² (10-о място по големина в Украйна, 4,42% от нейната площ).^[2]

Релефът на областта представлява хълмисто-вълниста равнина, повишаваща се от долината на река Северски Донец на север с височина до 200 m и малко повече и на юг, където е разположено Донецкото възвишение с височина 200 – 300 m, максимална връх Могила Мечетная 367 m (48°15′48″ с. ш. 38°52′52″ и. д. / 48.263333° с. ш. 38.881111° и. д.48.263333, 38.881111), издигаща се южно от град Петровское, в южната част на областта.^[2]

Луганска област е богата на висококачествени каменни въглища, като 2/3 от тях са антрацитни, а 1/3 от всичките добивани въглища са удобни за коксуване. Въглищните находища се явяват част от големия Донецки въглищен басейн и са съсредоточени в Антрацитовски, Сорокински (бивш Краснодонски), Лутугински, Перевалски и други административни райони и са разположени в южната част на областта.^[2]

Климатът е умерено континентален. Зимата е студена със средна януарска температура от -8 °C на север до -6 °C на юг, а лятото е горещо със средна юлска температура от 21,8 °C на северозапад до 23,1 °C на югоизток. В края на пролетта често явление са суховеите и прашните бури. Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 450 mm в северните части до 550 mm в пределите на Донецкото възвишение на юг. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 196 – 208 денонощия.^[2]

Над 90% от територията на Луганска област принадлежи към водосборния басейн на река Северски Донец (десен приток на Дон), която пресича централната част на областта от запад на югоизток, с част от средното си течение. Нейните леви притоци – Красная, Боровая, Айдар, Деркул и др. оросяват северната част на областта, а десните – Луган, Болшая Каменка и др. водят началото си от северните склонове на Донецкото възвишение. В останалите 10% от територията на областта (нейните най-южни части) преминават горните течения малки и къси реки, водещи началото си от южните склонове на Донецкото възвишение и вливащи се или директно в Азовско море (Миус) или принадлежат към най-долната част от водосборния басейн на река Дон (Тузлов и др.).^[2]

Почвите в областта са плодородни и са предимно черноземни. Разпространени са също ливадно-подзолисти почви и др. Областта е разположена в степната зона, като голяма част от поземления фонд са обработваеми земи и само по склоновете на овразите, долините на реките и защитената територия „Стрелецка степ“ са се съхранили участъци със степна растителност. Горите са малко и заемат едва 7% от територията на областта. Основните горски масиви са разположени по обширната северна заливна тераса на река Северски Донец и в североизточната част (Беловодски район), където още от края на 19 век са изградени големи полезащитни горски пояси. Животинският свят е представен основно от степни животни – гризачи, заек, кошута, лисица, а птичият – полски и ливаден блатар, орел могилник, зелен кълвач, полска чучулига, дива гъска, бекас и др.^[2]

На 1 януари 2018 г. населението на Луганска област е наброявало 2 166 710 души (4,89% от населението на Украйна). Гъстота 81,2 души/km². Градско население 86,85%. Етнически състав: украинци 57,96%, руснаци 39,05%, беларуси 0,81%, татари 0,34%, арменци 0,26%, молдовани 0,13%, азербайджанци 0,12%, евреи 0,10% и др.^[1]

В административно-териториално отношение Луганска област се дели на 14 областни градски окръга, 18 административни района, 37 града, в т.ч. 14 града с областно подчинение и 23 града с районно подчинение, 109 селища от градски тип и 4 градски района, в град Луганск.^[1]