Харковска област

Харковска област (на украински: Харківська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 31 418 km² (4-то място по големина в Украйна, 5,21% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 2 663 259 души[1] (4-то място по население в Украйна, 6,02% от нейното население). Административен център град Харков. Разстояние от Киев до Харков 491 km

Харковска област
Харківська область
Знаме
      
Герб
Страна Украйна
Адм. центърХарков
Площ31 418 km²
Население2 663 259 души (2018)
84,8 души/km²
Райони27 + 7
ГубернаторЮлия Александровна Светличная
Официален сайтkharkivoda.gov.ua
Харковска област в Общомедия

Историческа справка

Първите селища официално признати за градове на територията на съвременната Харковска област са през 17-и и 18 век:

  • 1639 г. – Изюм
  • 1650 г. – Харков (има сведения, че селището е основано в периода 1620 – 1629 г.)
  • 1681 г. – Богодухов
  • 1779 г. – Купянск (първите исторически сведения са от 1685 г.)
  • 1780 г. – Волчанск, Чугуев и Валки (последните два, през 1938 г. вторично са признати за градове от селища от градски тип)
  • 1797 г. – Красноград (през 1731 г. е основано военно укрепление) и Змийов (основан през 1604 г., през 1948 г. вторично е признат за град, от 1976 до 2016 г. се нарича Готвалдов)

Седем селища са признати за градове по време на съветската власт, а най-младият град Первомайски е утвърден през 1991 г. след като Украйна става независима държава. От XVII век областта е в границите на Слободска Украйна. Харковска област е образувана на 27 февруари 1932 г. и е една от първите пет области в бившата Украинска ССР. На 22 септември 1937 от западните райони на областта е образувана Полтавска област, а на 10 януари 1939 г. от северозападните райони – Сумска област, след което Харковска област добива съвременните си очертания.

Географска характеристика

Харковска област е разположена североизточната част на Украйна. На север граничи с Русия, на изток – с Луганска област, на югоизток – с Донецка област, на юг – с Днепропетровска област, на запад – с Полтавска област и на северозапад – със Сумска област. В тези си граници заема площ от 31 418 km² (4-то място по големина в Украйна, 5,21% от нейната площ). Дължина от запад на изток 220 km, ширина от север на юг 210 km.[2]

Харковска област е разположена на границата между степната и лесостепната област, като повърхността ѝ представлява хълмиста равнина, дълбоко разчленена от речни долини, образи и суходолия. В най-южната ѝ част навлизат крайните северозападни разклонения на Донецкото възвишение, а в най-северните – южните разклонения на Средноруското възвишение и тук в близост до границата с Русия се намира максималната ѝ височина 236 m (50°19′26″ с. ш. 35°47′10″ и. д. / 50.323889° с. ш. 35.786111° и. д., на 2 km северозападно от село Лютивка в Золочевски район).[2]

Климатът е умерено континентален със сравнително умерено студена зима и умерено горещо лято. Средна януарска температура от -7,2 °C до -8,4 °C, средна юлска от 20 °C до 21,4 °C. Годишната сума на валежите варира от 457 mm на изток до 536 mm на юг, с максимум през летния период.[2]

Западните и югозападните райони на областта попадат във водосборния басейн на река Днепър, а останалите около 2/3 от територията ѝ във водосборния басейн на река Северски Донец (десен приток на Дон). Основните притоци на Северски Донец са: Оскол, Уда, Мжа, Берека, Балаклейка, Волча и Велики Бурлук. Има няколко по-големи езера: Лиман, Боровое, Чайка, Лебяже и др. Създадени са две големи водохранилища – Печенежко (380 млн.m³) на река Северски Донец и Красноосколско (480 млн.m³) на река Оскол, водите на които се използват за битово и промишлено водоснабдяване и напояване. Освен това са изградени около 1150 микроязовири, водите на които се използват основно за напояване.[2]

В областта преобладават черноземните почви, а по долините на реките – ливадно-подзолисти, ливадно-черноземни, блатни и др. Горите и храстите заемат 9,2% от територията на областта, като основните горски масиви са в северозападните части. Най-разпространените дървесни видове са дъб, клен, липа, върба, дива круша и има няколко масива заети от борови гори. Животинският свят е представен от вълк, лисица, язовец, пор, заек, лос, елен, дива свиня, сърна, лалугер, полска мишка, таралеж, а птичият – от белоопашат орел, мишелов, блатар, сова, дива гъска, пъдпъдък, сива чапла, щъркел и др. Реките и водоемите са богати на различни видове риба.[2]

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Харковска област област е наброявало 2 663 259 души (6,02% от населението на Украйна). Гъстота 84,77 души/km². Градско население 80,89%. Етнически състав: украинци 70,7%, руснаци 25,6%, беларуси 0,5%, евреи 0,4%, азербайджанци 0,2%, грузинци 0,2% и др.[1]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Харковска област се дели на 7 областни градски окръга, 27 административни района, 17 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение и 10 града с районно подчинение, 61 селища от градски тип и 9 градски района (в град Харков).[1]

Карта на административно-териториалното деление на Харковска област
Административно-териториално деление на Харковска област към 1 януари 2019 г.
Административна единицаПлощ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен центърНаселение
(2017 г.)
Разстояние до Харков
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Изюм4447 231гр. Изюм44 231127
2. Купянск3462 705гр. Купянск28 216116Ковшаровка, Купянск-Узловой
3. Лозова6473 707гр. Лозова55 827144Панютино
4. Люботин10226 805гр. Люботин20 88732
5. Первомайски3133 319гр. Первомайски29 51386
6. Харков3501 446 107гр. Харков1 446 107-
7. Чугуев13537 348гр. Чугуев37 34838
Административен район
1. Балаклейски198781 055гр. Балаклея27 63795Авдреевка, Донец, Савинци
2. Барвенковски136521 057гр. Барвенково8660170
3. Близнюковски138018 800сгт Близнюки3687162
4. Богодуховски116038 584гр. Богодухов15 33958Гути, Шаровка
5. Боровски87616 751сгт Боровая5498165
6. Валковски101131 654гр. Валки897054Ковяги, Стари Мерчик
7. Великобурлукски122122 201сгт Велики Бурлук3856108Приколотное
8. Волчански188946 166гр. Волчанск18 32372Бели Колодез, Вилча, Стари Салтов
9. Двуреченски111217 493сгт Двуречная3599131
10. Дергачевски90094 574гр. Дергачи17 89618Казачая Лопан, Малая Даниловка, Олшани, Пересечное, Прудянка, Слатино, Солоницевка
11. Зачепиловски79415 161сгт Зачепиловка3541130
12. Змийовски136671 304гр. Змийов14 43240Зидки, Слобожанское
13. Золочевски96926 120сгт Золочев842541
14. Изюмски155317 029гр. Изюм127
15. Кегичовски78220 977сгт Кегичовка5928110Слобожанское
16. Коломакски3306992сгт Коломак282886
17. Красноградски98544 086гр. Красноград20 450105
18. Краснокутски104127 819сгт Краснокутск745595Константиновка
19. Купянски128024 352гр. Купянск116
20. Лозовски140428 715гр. Лозова144Краснопавловка, Орелка
21. Нововодолажки118332 548сгт Новая Водолага10 98653Борки
22. Первомайски122515 660гр. Первомайски86
23. Печенежки4689904сгт Печенеги520059
24. Сахновщински117020 973сгт Сахновщина7201153
25. Харковски1403178 602гр. Харков-гр. Мерефа, гр. Пивденное, Бабаи, Безлюдовка, Березовка, Буди, Васишчово, Високи, Коротич, Кулиничи, Манченки, Песочин, Покотиловка, Роган, Утковка, Хорошево
26. Чугуевски114946 508гр. Чугуев38Веденка, Есхар, Кочеток, Малиновка, Новопокровка, Чкаловское
27. Шевченковски97720 325сгт Шевченково687580

Източници