Мануел Годед

Роден е в град Сан Хуан, столицата на Пуерто Рико, тогава испанска колония. Там получава основно и средно образование. Семейството му се премества в Испания, след като Пуерто Рико става владение на САЩ с Парижкия договор от 1898 г., който слага край на Испанско-американската война. В Испания е приет в Академията на пехотата, военна институция.^[1]

Рифска война

Годед завършва академията и е назначен на различни длъжности. През 1907 г., когато е на 25 години, получава чин капитан. През 1919 г. в Испанско Мароко, протекторат, се провежда въстание срещу испанското колониално управление. Лидерът на бунтовниците в Рифската война е Абд ел-Крим.^[2] Рифсците, както стават известни бунтовниците, унищожават армията на испанския генерал Мануел Фернандес Силвестре в битката при Аннуал през 1921 г. и са готови да атакуват испанския анклав Мелиля. Генералите Хосе Милян Астрай и Франсиско Франко, които основават Испанския чуждестранен легион, се бият срещу рифсците на сушата.

През 1925 г. Годед ръководи морски десант в залива Алхусемас (сега Хосейма) в десанта в Алхусемас. Смята се за началото на края на въстанието. До 1927 г. бунтът е приключил и Испания си възвръща изгубената територия. Годед е повишен в бригаден генерал и скоро е назначен за началник-щаб на испанската армия в Африка.

Диктатура и Втора република

Първоначално Годед подкрепя дясната диктатура на Мигел Примо де Ривера, която е установена през 1923 г. със съгласието на крал Алфонсо XIII. Въпреки това, критиката на Годед към правителството води до отстраняването му от поста.^[3]

През май 1936 г. Мануел Асаня става вторият и последен президент на Втората испанска република. Годед е назначен за началник-щаб на Централната армия, но отново е освободен от поста си след конфликт с правителството. Когато десни офицери, заподозрени в заговор срещу правителството, са преназначени, той е изпратен в отдалечен пост на Балеарските острови.

Бунт и екзекуция

Когато десни генерали се разбунтуват срещу правителството на Народния фронт на Втората република през юли 1936 г., Годед неуспешно ръководи войски в каталунската столица Барселона, след като поема контрола над Майорка и Ибиса. Каталуния, като сред най-индустриализираните региони на Испания, е крепост на организираната левица и местните операции на Годед се провалят. Той е заловен от правителствените сили на 11 август и държан на затворническия кораб „Уругвай“.^[4] Съден от републикански военен съд и принуден да нареди на останалите си войски по радиото да се предадат^[5], Мануел Годед е осъден на смърт чрез разстрел. Той е екзекутиран на следващия ден в замъка Монжуик в Барселона.

Смъртта на Годед не само обезглавява националистическия бунт в Барселона и по-голямата част от Каталуния, но също така и премахва един от ключовите лични и политически съперници на бъдещия лидер Франсиско Франко.^[6]