Мирослав Миндов

Роден е на 7 юли 1924 г. в Ямбол. Завършва Държавната театрална школа в класа на професор Кръстю Мирски (1945 – 1947).

Работи в Народния театър „Иван Вазов“ (1942 – 1970) и (1973 – 1978).

През 1965 г. получава званието „заслужил артист“.

През 1967 година с личните протекции на диктатора Тодор Живков Миндов става председател на Съюза на артистите в България, директор на Народния театър „Иван Вазов“ (1966 – 1967), на който преди това е партиен секретар. Бил е народен представител. През 1968 година изпада в немилост, отстранен е от ръководните си постове и е изпратен на специализация-режисура в Кралския Шекспиров театър, Лондон. През 1971 – 1972 година е директор на Сатиричния театър в София и на Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ Благоевград.^[1]

Член на СБФД, САБ, председател на САБ и негов председател (1965 – 1968). Председател наг ГС за изкуство и култура – София (1973 – 1975).

Преподавател в оперна вокална студия. Ръководител на детски-музикален театър „Пиколо“ (1989 – 2005).

Дългогодишен артист в Радиотеатър-София.

Автор и постановчик на десетки драматизации от детска класика.

Издадени плочи, касети и дискове: „Любовна лирика“ – съвременни български автори, „Сонети“ – Шекспир, Есенин, Древноизточна поезия и други.

• Заслужил артист (1965).
• орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен.
• „Награда за най-добра мъжка роля“ за (Николай Василев) във филма Призори (1962).
• „Лауреат“ на рецитаторския конкурс „Поезия на Ботев“ (1947).

като актьор:

• „Калоян“ (Камен Зидаров) – Калоян
• „Индианци“
• „Сън в лятна нощ“ – Лизандър
• „Под игото“ (Иван Вазов) – Бойчо Огнянов
• „Хъшове“ – Владиков
• „Любов“ (Орлин Василев) – Марин Великов
• „Огнен мост“ – Хомотов
• „Гераците“ (Елин Пелин) – Петър
• „Иванко“ – Петър
• „Любов Яровая“ – Елисатов
• „Трета патетична“ – Сестрорецки
• „Майка на своите деца“ (А. Н. Ефиногенов) – Пьотр
• „Иван Шишман“ – Раксин
• „Прокурорът“ (Георги Джагаров) – Войнов, Миладин
• „Съвест“ – раненият
• „Майстор Манол“ – Майстор Манол
• „Снаха“ (Георги Караславов) – Димо
• „Дачници“ (Максим Горки) – Суслов

ТВ ТЕАТЪР:

• „Зимно разписание“ (1989) (Димитър Начев)
• „Песен за сбогуване“ (1988) (Петър Анастасов)
• „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
• „Процесът“ (1982) (Ричард Уевърли)
• „Ковачи на мълнии“ (1981) (Иван Пейчев)
• „Престолът“ (1975) (Иван Вазов)
• „Паганини на тромпет“ (1969) (Никола Русев)
• „Топлите камъни“

като режисьор:

• „Училище за жени“
• „Индианци“
• „Радиация“
• „Въпрос на принцип“
• „Калоян“ (Камен Зидаров)
• „Страници от миналото“
• „Иркутска история“ (Арбузов)
• „Коварство и любов“ (Шилер)

Като актьор

Като режисьор

• ((en)) Мирослав Миндов в Internet Movie Database
• ((ru)) Мирослав Миндов в КиноПоиск
• ((ru)) Мирослав Миндов в Кино-Театр