Национална банка на Белгия

Националната банка на Белгия (на нидерландски: Nationale Bank van België; на френски: Banque nationale de Belgique; на немски: Belgische Nationalbank) е централната банка на Белгия със седалище в Брюксел.

Национална банка на Белгия
Централата на банката в Брюксел
Централата на банката в Брюксел
ИндустрияПредоставяне на финансови услуги, без застраховане и допълнително пенсионно осигуряване[1]
Основаване5 май 1850
Седалище Брюксел, Белгия
ПродуктиЦентрална банка
Сума на баланса74,7 млрд. евро[2]
СобственикКралство Белгия (50%)
Други (50%)
Уебсайтwww.nbb.be
Национална банка на Белгия в Общомедия

През първите години след създаването на Кралство Белгия през 1830 година функциите на централна банка се изпълняват от финансово-промишления конгломерат Сосиете женерал дьо Белжик. Националната банка на Белгия е създадена през 1850 година по инициатива на финансовия министър Валтер Фрер-Орбан като частно акционерно дружество, което да осъществява изключително функциите на централна банка. Днес 50% от капитала на банката е държавна собственост, а останалата се търгува свободно на борсата Евронекст Брюксел, като никой от по-малките акционери не притежава повече от 5%.[3]

Националната банка на Белгия е член на Европейската система на централните банки, а управителят на банката е член на нейния Управителен съвет, отговорен за монетарната политика в еврозоната. Банката емитира и поддържа обращението на евро монети и банкноти, извършва финансови услуги за държавата и за частни лица и осъществява надзор върху финансовия сектор с цел запазване на неговата стабилност. За да подпомага основната си дейност тя събира, анализира и разпространява стопанска и финансова информация, а библиотеката ѝ е публично достъпна и съдържа една от най-големите сбирки с икономическа литература в страната.

Управители

  • Франсоа-Филип дьо Оси (1850 – 1869)
  • Йожен Превинер (1870 – 1877)
  • Андре-Йожен Призон (1877 – 1881)
  • Александр Жамар (1882 – 1888)
  • Йожен Анспаш (1888 – 1890)
  • Виктор Ван Хугарден (1891 – 1905)
  • Теофил дьо Лантсер (1905 – 1918)
  • Леон Ван дер Рест (1918 – 1923)
  • Фернан Отен (1923 – 1926)
  • Луи Франк (1926 – 1937)
  • Жорж Янсен (1938 – 1941)
  • Албер Гофен (1941)
  • Жорж Тьони (1941 – 1944)
  • Морис Фрер (1944 – 1957)
  • Юбер Ансио (1957 – 1971)
  • Роберт Вандепьоте (1971 – 1975)
  • Сесил де Стрейкер (1975 – 1982)
  • Жан Годо (1982 – 1989)
  • Алфонс Верплатсе (1989 – 1999)
  • Ги Кадан (1999 – 2011)[4]
  • Люк Коен (2011 – 2015)[4]
  • Ян Сметс (2015 – 2019)
  • Пиер Вюнсх (от 2019)

Бележки

Цитирани източници
  • Rapport 2010 (PDF) // nbb.be. Banque nationale de Belgique, 2011. Посетен на 6 май 2011. (на френски)