Еврозона
Еврозона се нарича групата от страни членки на Европейския съюз, които са приели еврото за своя официална валута. Създадена е през 1999 г. Европейската централна банка определя монетарната политика на страните от еврозоната.
История
При създаването на еврозоната в нея влизат 11 страни от Европейския съюз.
Към 2023 г. еврозоната включва 20 страни: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия.
Още седем други държави ще бъдат приети, след като изпълнят условията за членство. Дания и Швеция са извън еврозоната по свое желание.
Някои от териториите на страните членки имат специален статус по отношение прилагането на правните норми на ЕС: едни използват еврото, други – не. (Вижте Специални територии на Европейския съюз)
| Страна | Приета (1 януари) | Население | С изключение на |
|---|---|---|---|
 Австрия | 1999 | 8 316 487 | |
 Белгия | 1999 | 10 584 534 | |
 Германия | 1999 | 82 314 906 | |
 Гърция | 2001 | 11 125 179 | |
 Естония | 2011 | 1 340 021 | |
 Ирландия | 1999 | 4 239 848 | |
 Испания | 1999 | 47 021 031 | |
 Италия | 1999 | 59 131 287 |  Кампионе д'Италия |
 Кипър | 2008 | 766 400 |  Севернокипърска турска република[1] |
 Латвия | 2014 | 2 070 371 | |
 Литва | 2015 | 3 575 439 | |
 Люксембург | 1999 | 476 200 | |
 Малта | 2008 | 404 962 | |
 Нидерландия | 1999 | 16 372 715 |  Кюрасао[2] Синт Мартен[2] Карибска Нидерландия[3] |
 Португалия | 1999 | 10 599 095 | |
 Словакия | 2009 | 5 431 363 | |
 Словения | 2007 | 2 013 597 | |
 Финландия | 1999 | 5 289 128 | |
 Франция | 1999 | 63 392 140 |  Нова Каледония Френска Полинезия Уолис и Футуна |
 Хърватия | 2023 | 4 080 505 | |
 Еврозона | 339 201 031 | ||
Критерии за присъединяване на нови държави
Нови държави могат да се присъединят към еврозоната, ако постигнат висока степен на устойчива икономическа конвергенция, т.е. икономиките им да бъдат в състояние да не изостават от онези, които вече използват еврото. Икономическата конвергенция се измерва с напредъка по отношение на: ценовата динамика, т.е. инфлацията; бюджетното салдо и държавния дълг; обменните курсове; дългосрочните лихвени проценти. Изпълнението на критериите за конвергенция в даден момент не е достатъчно – те трябва да бъдат постигнати трайно.
Важни са и правните изисквания – например националното законодателство да бъде съвместимо с Договорите и по-специално с Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.[4]
Икономика на еврозоната
Криза в еврозоната
Кризата в еврозоната започна от Гърция през 2009 г. и обхвана целия блок. Последната засегната страна е Кипър. Кризата доведе до изливане на около половин трилион долара като спасителни заеми за закъсали страни и наложи безпрецедентни мерки за икономии. Резултатът бе рецесия и рекордна безработица.
БВП на страните от еврозоната се е понижил с 0,2% през първото тримесечие на 2013 г. спрямо предходното тримесечие и с 1% на годишна база. Това е спад за шесто поредно тримесечие. С най-голям спад на годишна база са Гърция и Кипър, както и Португалия[5]
Годишната инфлация в еврозоната за 2012 година е 2,5%. През април 2013 г. тя падна до 1,2% на годишна база.
Безработицата през март 2013 г. достигна рекордното ниво от 12,1%. Тя е най-висока в Испания (26,7%), Португалия (17,5%), като данните за Гърция сочат ниво от 27%. [6]