Нектарина

разновидност на прасковата, която има гладка, тънка, яркоцветна обвивка и мека месеста вътрешност

Нектарината (Prunus persica var. nucipersica) е подвид на обикновената праскова, чиито плодове се характеризират с гладка, подобна на слива, кожа.

Prunus persica var. nucipersica
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
триб:Amygdaleae
род:Слива (Prunus)
вид:Праскова (P. persica)
вариетет:P. p. var. nucipersica
Научно наименование
C.K.Schneid., 1906
Prunus persica var. nucipersica в Общомедия
[ редактиране ]
Последователността на развитие на типична костилка на нектарина за период от 7 + 1⁄2 месеца, от формиране на пъпки в началото на зимата до узряване на плодовете през лятото

Разновидности

  • P. vulgaris var. roseflorae Riab. – с големи розови цветове
  • P. vulgaris var. campanuleflorae Rjab. – с камбановидни цветове
Хибрид Nectacot (черният квадрат има страна с дължина 1 см)

Nectacot е хибрид на нектарина с кайсия, откъдето произлиза и името му (Nectarine & Apricot).

Сортовете нектарини са представени от различни еколого-географски и помологични групи, подгрупи и екотипове.[1]

Произход

В класификацията на сортовете праскови от D. Onderdonk[2] и в последващата класификация от D. Ordendonk и R. Price,[3] нектарината изобщо не се споменава.

Нектарината е мутация на праскова.[4] Първото писмено споменаване на нектарините е от 1616 г. в Англия, но те вероятно са били отглеждани много по-рано от това в Централна Азия. В края на 20-и век, когато се появяват едроплодните (до 200 g) сортове с жълто месо, нектарините стават много популярни

Разпространение

Основните производители на нектарини са средиземноморските страни: бивша Югославия, Италия, Израел, Кипър, Гърция, Тунис.

Нектарините са по-устойчиви на болести и вредители от обикновената праскова. Разработени са зимоустойчиви сортове, които могат да се отглеждат в Северен Кавказ.

Употреба

Плодовете се консумират пресни, използват се в десерти и конфитюри, за производството на консервирани компоти. В необработен вид са нетрайни. Плодът е богат на витамин А и витамин C.

Нектарина
Nectarines, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия180 kJ (40 kcal)
Въглехидрати9.18 g
      Нишесте0.07 g
      Захари7.89 g
      Сукроза4.83 g
      Глюкоза1.67 g
      Фруктоза1.39 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0 g
      Галактоза0 g
   Влакна1.5 g
Мазнини0.32 g
Белтъчини1.06 g
Вода89 g
Пепел0.48 g
Витамин A21 μg
   α-каротин0 μg
   β-каротин199 μg
Тиамин (B1)0.034 mg
Рибофлавин (B2)0.027 mg
Ниацин (B3)1.12 mg
Пантотенова к-на (B5)0.185 mg
Пиридоксин (B6)0.025 mg
Витамин C2.9 mg
Витамин Е0.61 mg
Витамин K2 μg
Ликопен0 μg
Калций, Ca2 mg
Желязо, Fe0.3 mg
Магнезий, Mg8.8 mg
Фосфор, P26 mg
Калий, K131 mg
Натрий, Na13 mg
Цинк, Zn0.21 mg
Мед, Cu0.082 mg
Манган, Mn0.047 mg
Селен, Se0 μg
Нектарина в Общомедия

Галерия

Бележки

  • Вульф Е. В., Малеева О. Ф. Мировые ресурсы полезных растений/Справочник. Ботанический институт АН СССР им. В. Л. Комарова. Л.: „Наука“, 1969 г. 565 с., илл.

Източници

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Нектарин“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​