Николаевска област

През 1744 г. на брега на река Южен Буг е основано Орловското укрепление, а селището възникнало край него през 1773 г. официално е утвърдено за град Первомайск (предишни названия Орлик и Олвиопол). През 1789 г. за град е признато селището Николаев, разположено в устието на Южен Буг, а през 1795 г. за град Очаков е признато селището разположено на брега на Черно море (вторично е признато за град през 1938 г.). По време на съветската власт за градове са признати пет неселени места: Вознесенск (1938 г.), Нови Буг и Снигуривка (1961 г.), Нова Одеса (1976 г.) и Бащанка (1987 г.). Най-новият град Южноукраинск е утвърден за такъв след признаването на независимостта на Украйна през 2000 г. На 22 септември 1937 г. от източните райони на голямата Одеска област е образувана николаевска област.

Николаевска област е разположена в южната част на Украйна. На запад граничи с Одеска област, на север – с кировоградска област, на североизток – с Днепропетровска област, на изток и югоизток – с Херсонска област, а на юг се мие от водите на Черно море. В тези си граници заема площ от 224 585 km² (15-о място по големина в Украйна, 4,07% от нейната площ).^[2]

Релефът на областта е предимно равнинен, постепенно понижаващ се от около 200 m на север до 20 – 40 m на юг край бреговете на Черно море. По-голямата част от територията на областта се заема от Причерноморската низина, а в северните райони се простират крайните южни разклонения на обширното Приднепровското възвишение с височина до 240 m (48°07′24″ с. ш. 35°49′00″ и. д. / 48.123333° с. ш. 35.816667° и. д.48.123333, 35.816667, в северната ѝ част, северно от село Елизаветовка в Братски район). Широките междуречни пространства се характеризират с наличието на обширни овални понижения, т.нар. „поди“, които през пролетта се запълват с вода и образуват временни езера^[2]

Климатът е умерено континентален. Зимата е мека и малоснежна със средна януарска температура от -4 до -5 °C. Лятото е горещо, ветровито, с чести суховеи, със средна юлска температура 27 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 300 – 350 mm на юг до 450 mm на север, с максимум през лятото, като валежите падат предимно под формата на поройни дъждове. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е средно около 210 денонощия.^[2]

Черноморското крайбрежие е силно разчленено от няколко големи лимана – Бугски, Березански, Тузловски, Тилигулски, Днепровски. Основните реки в областта са: Южен Буг, пресичащ западната част на областта от северозапад на югоизток, Ингул (ляв приток на Южен Буг) и Ингулец (десен приток на Днепър).^[2]

В северната част на областта преобладават обикновените черноземни почви, като на юг се сменят с южни черноземи и тъмнокафяви, слабо- и средно оподзолени черноземи. Срещат се солонци, солонцово-осолени, заблатени и торфени почви. В приречните и приморските райони са развити пясъчни и песъчливи почви, на места преминаващи в обширни пясъчни пространства. Почти цялата територия на областта се използва за земеделски нужди. Естествената степна растителност се е съхранила единствено по склоновете на овразите и суходолията. Горите и храстите заемат около 2% от територията на областта и са представени предимно от дъб, осика, клен, черна топола, бряст, бор. Площта на полезащитните пояси е около 29,3 km². Животинският свят е представен от лисица, заек, обикновен хомяк, лалугер и др., а от птиците се срещат пъдпъдък, дропла, фазан, сива патка, дива гъска, сива гъска, бекас, степна и полска чучулига и др.^[2]

На 1 януари 2019 г. населението на Николаевска област област е наброявало 1 126 148 души (2,63% от населението на Украйна). Гъстота 45,81 души/km². Градско население 67,86%. Етнически състав: украинци 81,9%, руснаци 14,1%, молдовани 1,0%, беларуси 0,7%, българи 0,4% и др.^[1]

В административно-териториално отношение Николаевска област се дели на 5 областни градски окръга, 19 административни района, 19 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение и 3 града с районно подчинение, 17 селища от градски тип и 4 градски района (в град Николаев).^[1]