Херсонска област

През 1737 г. на десния бряг на река Днепър, недалеч от устието ѝ е създадено военно укрепление, което през 1778 г. е признато за град Херсон. През 1784 г. за град е признато селището Берислав, което по-късно загубва градските си права и през 1938 г. вторично е признато за град. Същата е и ситуацията с град Олешки (от 1928 до 2016 г. Цюрупинск), признат за град през 1876 г. и вторично през 1956 г. Останалите 6 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1938 г. до 1983 г. Херсонска област е образувана на 30 март 1944 г. от източните части на Николаевска област и западните райони на Запорожка област.

Херсонска област е разположена в южната част на Украйна. На запад граничи с Николаевска област, на север – с Днепропетровска област, на изток – със Запорожка област, на юг – с Автономна република Крим, а на югоизток и югозапад се мие от водите съответно на Азовско и Черно море. В тези си граници заема площ от 28 451 km² (7-о място по големина в Украйна, 4,72% от нейната площ). Дължина от запад на изток 258 km, ширина от север на юг 180 km.^[2]

Областта изцяло е разположена в пределите на Причерноморската низина, в басейна на долното течение на Днепър. Повърхността ѝ е равнинна с нисочина до 100 m на север и до 5 m на юг, леко наклонена на юг и разчленена от долината на Днепър и притоците му. Левият бряг на Днепър е нисък, а десният – стръмен, силно разчленен от многочислени оврази и суходолия. Бреговата линия е силно разчленена, особено в района на залива Сиваш. Покрай морския бряг се простират дълги и тесни пясъчни острови (Джарилгач, Дълги и др.) и коси (Кинбурнска, Тендровска, Арабатска стрелка, Федотова и др.) и плитки заливи (Днепровски лиман, Егорлицки, Тендровски, Джарилгачки, Перекопски, Сиваш, Савали, Утлюкски лиман и др.).^[2]

Климатът е умерено континентален. Зимата е мека и малоснежна със средна януарска температура от -3 °C на юг до -5 °C на север (минимална -31,5 °C). Лятото е горещо, ветровито, с чести суховеи (т.н. черни бури), със средна юлска температура от 23,5 °C на юг до 21,5 °C на север (максимална 44 °C). Годишната сума на валежите се колебае от 320 до 400 mm, с максимум през лятото, като валежите падат предимно под формата на поройни дъждове. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 215 – 230 денонощия.^[2]

През областта протичат само две постоянни реки: най-долното течение на Днепър от североизток на югозапад на протежение от 178 km и десният ѝ приток Ингул, на протежение от 180 km. На територията на Херсонска област се намира по-голямата (долна) част на голямото Каховско водохранилище, от което постъпва вода в Северокримския и Краснознаменският напоителни канали и Каховската оросителна система.^[2]

В северната част на областта преобладават южните малохумусни черноземи, които на юг се сменят с тъмнокафяви почви. Покрай морските крайбрежия са развити кафяви и засолени почви и солонци. В областта са създадени два резервата „Аскания Нова“ и „Черноморски“ за охрана и отдих на прелетните птици. Горите (основно борови) и храстите заемат 3,5% от територията на областта. Извършени са мащабни дейности за залесяване на пясъчнине пространства и овразите. Обширните заблатени участъци в долината на Днепър са заети от дървесно-храстова растителност.^[2]

На 1 януари 2019 г. населението на Херсонска област област е наброявало 1 032 668 души (2,42% от населението на Украйна). Гъстота 36,28 души/km². Градско население 61,16%. Етнически състав: украинци 82,0%, руснаци 14,1%, беларуси 0,7%, татари 0,5%, арменци 0,4%, молдовани 0,4%, и др.^[1]

В административно-териториално отношение Херсонска област се дели на 4 областни градски окръга, 18 административни района, 9 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 5 града с районно подчинение, 31 селища от градски тип и 3 градски района (в град Херсон).^[1]