Новокузнецк

град в Русия

Новокузнѐцк (на руски: Новокузнѐцк) е град на областно подчинение (Новокузнецки градски окръг) в Кемеровска област, Русия, административен център на Новокузнецки район[1] без да е в състава му.

Новокузнецк
Новокузнѐцк
— град —
Знаме
      
Герб
Страна Русия
Федерален субектКемеровска област
Площ424,27 km²
Надм. височина190 m
НаселениеПонижение 544 583 души (2021)
КметСергей Кузнецов
Основаване1618
Първо споменаване1607 г.
Град от1622
Пощенски код654xxx
Телефонен код+7 3843
МПС код42
Часова зонаUTC+7:00
Официален сайтwww.admnkz.ru
Новокузнецк в Общомедия

Той е най-големият град в Кемеровска област по население с 551 253 жители към 2016 година.[2]

История

Новокузнецк е сред най-старите градове в Сибир. Основан е около 1617 – 1618 г. като Кузнецка крепост, която се намира на възвишение на десния бряг на река Том и е основно ядро на града от 1620 г. до края на ХVIII век. Съвременният град Новокузнецк възниква на 3 юли 1931 г. с Решение на Президиума на Централния изпълнителен комитет на СССР от селището Садгород, намиращо се близо до строящия се металургически завод. С ново постановление от 2 март 1932 г. градовете Кузнецк и Новокузнецк в Западносибирския край са обединени в един град, който получава името Новокузнецк. Президиума на Централния изпълнителен комитет решава да включи в границите на града прилежащите към него околни селища заедно със землищата им, заедно с Новобесонсвското, Новоаралическо, Новогорбуновско и Новочерноусовско земеделски стопанства и др. През май 1932 г. Новокузнецк е преименуван на Сталинск, но на 5 ноември 1961 г. с указ на Президиума на ВС на РСФСР градът отново връща старото си име.

През 30-те години на XX век засилената индустриализация, провеждана от сталиниския режим превръща града във важен въгледобивен и индустриален център. Именно на Новокузнецк е посветено известното стихотворение на Владимир Маяковски „Рассказ Хренова о Кузнецкстрое и о людях Кузнецка“ („Я знаю – город будет, я знаю – саду цвесть, когда такие люди в стране Советской есть“). През 1929 г. по проект на американската фирма „Frain“ и под ръководството на главен инженер Иван Бардин започва изграждането на Кузнецкия металургичен комбинат, който е пуснат в експлоатация през 1931 г. През 1941 г. във връзка с военната евакуация на много руски предприятия към Сибир са пуснати в експлоатация Новокузнецкия завод за алуминий и Кузнецкия завод за феросплави. По време на войната Кузнецкият металургичен комбинат произвежда военна продукция. От стоманата, произвеждана в комбината са сглобени бойни машини за няколко танкови подразделения. През юли 1941 г. в града е евакуирано Виленското пехотно училище, което още през следващия месец започва подготовка на офицери и командири.

През 1986 г. в СССР започва процес на преустройство (т.нар. „перестройка“). Провалът на опитите за икономически реформи през 1987 г. води до началото на стачки на миньорите в Кемеровска област. Макар че Новокузнецк е повече град на металурзите, а не на миньорите, през 1989 г. той се превръща в един от центровете на миньорската стачка. Според резултатите от преброяването от 1989 г. населението на града е 614 726 души. Към 1998 г. градът преживява упадък. Въпреки това, кризата от 1998 г. и свързаното с нея обезценяване на рублата прави отново въгледобива и стоманодобивната индустрия печеливши. В периода 1998 – 2000 г. промишлените предприятия в града стават обект на борба за собственост между финансови и индустриални групировки като „МИКом“, „Евраз“, „КМК“, „Алфа-груп“ и „Русал“. Икономическият ръст в годините след 2000 г. води до развитие на града и активно строителство на жилищни и офис сгради.

Панорама на централния район на града.

Климат

Новокузнезцк се отличава с рязкоконтинентален климат със значителни годишни и денонощни колебания на температурите. Това е обусловено не само от регионалното му положение в сърцето на азиатския континент, но и от близостта му до зоната, повлияна от Кузнецката котловина, Горната Шора и Салаир. Съществено влияние върху климата на град Новокознецк оказва също пространствената ориентация на основните геоморфологически елементи, най-вече на речните долини и водоразделите. Река Том влиза в града от югоизток, след което тече на запад, а в центъра на града рязко завива на север-североизток. Средногодишната температура на въздуха в града е +2,1 °C. Средно се отбелязват 280 слънчеви дни в годината. Градът е разположен в зона на достатъчна влажност: средно падат около 448 mm валежи, се падат на топлия период. Снежната покривка се запазва средно около 107 дни.[3]

  Климатични данни за Новокузнецк 
Месецияну.фев.мартапр.майюниюлиавг.сеп.окт.ное.дек.Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)4,27,918,328,534,835,036,035,931,024,915,17,336,0
Средни максимални температури (°C)−11,1−8−0,78,518,322,724,822,715,97,9−3−9,27,4
Средни температури (°C)−15,2−13−5,92,811,516,418,816,49,92,9−6,7−13,22,1
Средни минимални температури (°C)−18,5−16,7−10−1,85,811,113,711,25,3−0,6−9,6−16,5−2,2
Абсолютни минимални температури (°C)−47,7−42,2−33,9−26,1−8,9−1,42,20,2−6,1−23−37,7−40−47,7
Средни месечни валежи (mm)121266627484212151515
Източник: Погода и Климат[3]

Население

Население по години
1618[4]1720[4]1825[4]1851[4]1877[4]1897[4]1917[4]1926[4]
101918172428313051314131543894
1931[5]1939[4]1956[4]1959[4]1962[4]1967[5]1973[4]1976[6]
45 000166 000346 600377 000410 000493 000513 000527 000
19791982[4]1986[6]19891992[6]199619992001
541 356556 000581 000599 947600 000571 000562 800564 500
2003[4]2005200720092011[2]201320152016[2]
565 900563 300560 900563 271548 127549 182550 127551 253
Етнически състав

Към 2010 г. населението на Новокузнецк е представено от: 94,4% руснаци, 0,9% татари, 0,9% украинци, 0,6% немци и други.[7]

Икономика

Градът е един от най-крупните металургични и въгледобивни центрове на страната. Има силно развита тежка промишленост. Той се намира в центъра на Кузнецкия басейн. По-големите металургични комбинати са:

Западносибирският металургичен комбинат

Транспорт

Градът разполага с летище и е важен железопътен възел. Градският транспорт е представен от 76 автобусни, 9 трамвайни и 5 тролейбусни линии.

Образование

Новокузнецк разполага с 4 висши училища:

  • Сибирски държавен индустриален университет
  • Новокузнецки институт (филиал) към Кемеровския държавен университет
  • Кузбаски институт към Федералната служба за изпълнение на наказания
  • Кузбаска православна духовна семинария

Медии

Печатните издания в Новокузнецк са представени от вестниците „Кузнецки работник“. „Кузнецки мост“, литературно-художественото списание „Съюз на писателите“ и бизнес-списанието „Стандарт на качеството в Сибир“. Местни телевизионни програми са ГТРК Кузбас (подразделение на канал „Россия 1“), ТВН (партньор на ТВ Центр), 10 Канал (партньор на НТВ), Ново – ТВ, Новокузнетска интернет-телевизия и кабелен канал „Моят град“. След прехода към часовия пояс на Красноярското време през пролетта на 2010 г. заради разположението на спътниците на телевизионната станция „Орбита-3“ в Красноярск и района има проблеми при функционирането на някои от каналите. Сутрешните програми на основните федерални канали стартират още в 4:00 през нощта вместо в 5:00, а програма „Время“ вместо в обичайния си час 21:00 започва в 20:00.

Побратимени градове

Личности

Родени в Новокузнецк

Външни препратки

Източници