Отвличане
| 1999 г.[1] | 2006 г.[2] | 2014 г.[3] | |
|---|---|---|---|
| 1 | Колумбия | Мексико | Мексико |
| 2 | Мексико | Ирак | Индия |
| 3 | Бразилия | Индия | Пакистан |
| 4 | Филипини | ЮАР | Ирак |
| 5 | Венецуела | Бразилия | Нигерия |
| 6 | Еквадор | Пакистан | Либия |
| 7 | Русия и ОНД | Еквадор | Афганистан |
| 8 | Нигерия | Венецуела | Бангладеш |
| 9 | Индия | Колумбия | Судан |
| 10 | ЮАР | Бангладеш | Ливан |
В наказателното право отвличането (също похищение) е незаконно транспортиране и задържане на човек срещу волята му. Това е тежко престъпление. Отвличането обикновено, но невинаги, се извършва чрез сила или с всяване на страх. Така например извършителят може да използва оръжие, за да накара жертвата да влезе в превозно средство, но дори и жертвата да бъде подлъгана в превозното средство без насилие (например мислейки, че се качва в такси), това пак се счита за отвличане.
Отвличането може да бъде извършено с цел искане на откуп, който да се вземе в замяна на освобождаване на жертвата, или за други незаконни дейности. То може да бъде придружено с телесна повреда.[4][5]
Когато целта на отвличането е да служи като средство за изнудване (жертвата да бъде освободена само ако са изпълнени определени условия), в криминален, политически, военен или друг контекст, става дума за вземане заложници.