Паметници на културата в Копривщица

Паметниците на културата в Копривщица са категоризирани по следния начин: с „Национално значение“, „Народна старина“, с „Местно, ансамблово значение“ и „За сведение“.[1]

В града са съществували до неотдавна около 450 архитектурни и етнографски паметници на културата, намалели в известна степен поради негативните икономически и обществени тендеции. Приетото през 1971 г. постановление на Министерския съвет, с което Копривщица е обявена за град музей се намира вече за остаряло и несъответстващо на нуждите на града; същевременно някои от неговите изисквания, създаването на охранителна зона около града все още не са изпълнени, а не съществува и съответният административен капацитет за това. При едно проучване се оказва, че двадесет и пет процента, а това като бройка са стотина паметника на културата, респективно от културно-историческото наследство на град Копривщица, е отпаднало от категориите поради липса на поддръжка, видоизменения или разрушаване.[2]

Училище „Св. св. Кирил и Методий“, 1922 година

Паметници на културата

С национално значение

Бозова къща и Калъчев мост

Комплексът е строен от местни майстори в продължение на 25 години. Най-старата сграда е зимната сграда, построена през 1810 г. след последното кърджалийско нападение над Копривщица. Тук е експонирана етнографска композиция, която илюстрира традиционния копривщенски бит от ХІХ в. В тази сграда се помещава музейна експозиция, която разказва за живота и делото на именития българин Любен Каравелов. Най-интересният експонат тук е печатарската машина собственост на Любен Каравелов, закупена от Сръбската държавна печатница през 1871 г. На нея освен революционни вестници, печатани от Каравелов и Ботев, след Освобождението е отпечатана и първата българска конституция – Търновската.

Втората сграда, строена през 1820 г., е стопанското помещение – сушилня и склад на копривщенски специалитети – луканки, кавърма, пастърма, наденици, етреници, кръвавици, с които търгувал бащата Стойчо Каравелов (като музеен експонат на двора може да се види коритото от борова коруба, в което домакините замесвали каймата за колбасите).

Последна е строена лятната къща с открит чардак (1835 г.). Тук семейството е живяло през лятото, в топлите месеци на годината.

Къщата е построена през 1845 г. в пловдивски стил, от копривщенския майстор Генчо Младенов за богатия бегликчия Лулчо Каблешков. Сградата се отличава със своята симетричност, красиви форми, големите издадени над улицата еркери, красив фронтон с характерната за града кобилична форма над затворен остъклен кьошк, просторен остъклен салон на втория етаж с дърворезбовани тавани, врати и долапи.

Къща музей на абаджията Ненчо Ослеков

Къщата е построена в периода между 1853 и 1856 г. по поръчка на копривщенския джелепин Ненчо Ослеков, който по-късно заменя дейността си и търгува в сферата на традиционния копривщенски занаят – абаджийство.

Къщата е изградена от самоковския майстор Уста Минчо, а стенописите са дело на самоковеца Коста Зограф. Специфичното за нея е нарушената симетрия. Поради тесния терен къщата остава с централна част и едно крило. Фасадата се носи от конструкция опряна на колони от три ливански кедъра. Къщата е двуетажна, с полувкопана изба. Към втория етаж води двураменно стълбище с красив дървен ажурен парапет. Впечатляват стенописите в синята и червена гостни стаи, многобройните алафранги, медельони и пейзажи. Забележителни са трите големи зографисани пейзажа на фронтона на сградата, изобразяващи изгледи от Александрия, Кайро и Цариград.

Ненчо Ослеков участва в подготовката на Априлското въстание – в неговата абаджийска работилница са ушити дрехите на участниците във въстанието. Заради тази си дейност след потушаването му той е заловен и обесен в Пловдив.

През 1956 г. къщата е уредена като етнографски музей, станал частен през 2013 година.

Къща музей на търговеца Петко Лютов

Лютова къща е построена 1854 и е уникален паметник на възрожденската архитектура, стенопис, дърворезба и бит. Строена през 1854 г. от пловдивски майстори за копривщенския джелепин и бегликчия Стефан Топалов. По-късно къщата е продадена на търговеца Петко Лютов.

Състои се от ниско приземие и етаж със симетрично разпределение на помещенията. Външната и украса е пестелива, зографисан е само фронтона, но вътрешната стенопис е внушителна. Двураменно стълбище води посетителите към втория етаж, където пред погледа се открива уникален холкел – една композиция – съчетание на стенопис и дърворезба. Той представлява елипса с осем стенописни медельона, които отразяват екзотични източни пейзажи. От дървен асма таван се спуска красив полилеи. В средата на тавана е разположено елипсовидно дървено слънце. Впечатляват неповторимите по изящна изработка и красота стенописни фризове – корнизи и алафранги. Тази богата стенописна украса в къщата е втори пласт, правен върху първи пласт от около 1860 г.

Това, което я прави уникална, е фактът, че е градена с големи, идеално пасващи една с друга квадри (каменни блокове) – стил, характерен за градежите в Плиска и Преслав, за който се смята, че е внесен на Балканския полуостров от прабългарите. Интересното в случая е, че тракийска резиденция „Смиловене“ е построена по този начин преди 2600 г. от траките.[4]

С местно ансамблово значение

Павликянска къща
Млъчкова къща

Паметници и мемориали

Барелеф в памет на обявяването на Априлското въстание
На загиналите в Априлското въстание

Галерия

Източници