„20-ти април“ (площад в Копривщица)

В миналото е малка улица със застроени сгради около нея. Около началото на ХХ век мястото е разчистено, руслото на Бяла река е преместено и новопостроеният мавзолей костница в чест на Априлци по проект на арх. Пантелей Цветков е открит през 1928 г.^[2]

През 1970^-те години е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеите, паметниците на културата, както и на улиците в града, който е обявен за национален исторически резерват. Пръстеният терен на площада е заменен с настилка от каменни плочи, като е премахната и съществуващата дотогава естрада, както и декоративната ограда на костницата.

Пак тогава е построен и ресторантският комплекс „20^-ти Април“ на мястото на стария ресторант. Преди това към площада е уреден парк по проект на архитект Вельо Дебелянов с поставена в него чешма в чест на Рашко Маджаров и кооперативното водоснабдяване на града и региона.^[4] В парка има информационна витрина на Дирекцията на музеите в града.

От там посетителите на града поемат по улица „Геренилото“, за да се запознаят или си припомнят местата и героите, с които започва българската свобода.

Около площада е оформен цялостен архитектурен ансамбъл. Централно място в него заема мавзолеят костница по проект на Пантелей Цветков. Според волята на дарителя Ненчо Палавеев около костницата е създаден парк по проект на Иван Джартазанов и местния лесовъд Данаил Кусев.^[5]

На площада се намира седалището на Дирекцията на музеите в бившата „Спицерия“ (аптеката на доктор Спас Иванов) с прилежащата и „Купчийница“ (от купувам). Градена от обикновен ломен камък, обрамчен по ръбовете на приземието с дялан камък и тухлени противоземетръсни ивици дооформя облика търговски център на Копривщица от епохата на Възраждането.^[6]

Тук е бившата кръчма, книжарница „Димчо Дебелянов“ и сладкарница,^[7][8] която днес е арт магазин „Антико“.^[9] В сферата на туризмът дейност осъществяват информационния център на сдружение „Съвет по туризъм“,^[10] три ресторантски комплекса – „20-ти Април“, „Дядо Либен“, „Галерия“, кафене „При Васко“, банка и няколко магазина за сувенири. Площадният ансамбъл се завършва от „Моста на свободата“, построен в чест на осемдесет години от Априлското въстание.^[11]По този повод е изграден и паметникът на „Кървавото писмо“ и събитията от 1944 година. Комплексът от две морени е построен в памет на считаните по това време за две от най-значителните събития в новата история града – революцията от 1876 г. и превземането на Копривщица от партизаните на бригада „Георги Бенковски“ и чета „Бачо Киро“ на бригада „Чавдар“ в ранната пролет на 24 март 1944 г. ^[12]

Всеки 1 януари тук се пресъздава ритуала „Надпяване на пръстените“.^[13]

Всяка година по случай освобождението на Копривцщица от войските на полковник Дмитрий Комаровски в деня на празника 3 март се провежда Възстановка на посрещането на руските освободителни войски в Копривщица.^[14]

На пролетните празници Сирни заговезни кукерите, наричани в градчето „маскари“ има организирано палене на огньове на площада и по махали. Празникът е придружен с парад на маските и кукерски костюми.^[15] За провеждането на тържествата има интересно предание в Копривцщица, свързано с чорбаджи Вълко Чалъков. Говори се, че той е бил личен приятел на султан Махмуд II и по време на един празник на владетеля той устроил специално представление с овчари, които докарали като дар за султана овни с поставени фенерчета на роговете им. Това впечатлило много султана и той изненадано попитал хаджията какво желае в замяна. Тогава чорбаджията поискал от султана разрешение в Копривщица и Панагюрище на Сирни заговезни българите да празнуват и с много тържества да посрещат началото на постите – да гърмят и да палят празнични огньове.^[16]

Ежегодно, в деня на Копривщица тук се провеждат празненства (1 – 2 май) по случай обявяването на Априлското въстание и изпращането на прочутото Кърваво писмо в Панагюрище и Клисура. Тържествата откриват музикантите от представителния духов оркестър на Средно училище „Любен Каравелов“.

По случай на тези събития пак всяка година има театрализирано по сценарий на Петко Теофилов и Недельо Меслеков възпроизвеждане на моменти от обявяването на въстанието. Вечерта на площада има тържествена заря-проверка^[17] с участието на регионалния клуб „Традиция“ от града,^[18] заменил представителното военно подразделение. В спектакъла участват и артисти от гражданството на Копривщица.^[19]

Всяко лято на това място в рамките на фолклорните празници „С Копривщица в сърцето“ се провежда и инициативата „Мегданско хоро“ веднъж седмично всяка събота. Редовни участници са женската певческа група „Копришки бисери“ с ръководител Ваня Бурова, юношеският танцов състав „Копривщенчета“ и танцов колектив „Усмивки“ с ръководител Димитрина Орашъкова, както и гостуващи фолклорни изпълнители от региона и страната.^[20]

На всеки пет години по време на провеждането на Националният събор на българското народно творчество на площада има изградена временна естрада за музикални и танцови представления със свободен за граждани достъп.

На площад „20^-ти Април“ на 31 декември се изпраща старата и посреща новата година със заря и огнена урбалка (клада). Когато огъня позатихне се прескача за здраве.

Празненствата се организират от Община Копривщица, Дирекцията на музеите, Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ и Народното читалище в града.

• 
  Безплатната ученическа трапезария и Общински здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“
• 
  Информацонна витрина на Дирекцията на музеите
• 
  Паметник на „Кървавото писмо“ и събитията от 1944 година
• 
  Честване на Априлското въстание в Копривщица
• 
  Мегданско хоро, танцов колектив „Усмивки“
• 
  Купчийницата при Дирекцията на музеите
• 
  Чешма в чест на Рашко Маджаров

• Паметници на културата в Копривщица