Председател на Общото събрание на ООН

Избира се с мандат за 1 година измежду страните-членки на ООН с изключение на постоянните членове (Великобритания, Китай, Русия, САЩ, Франция) на нейния Съвет за сигурност. Излъчва се измежду 5-те групи държави (на ротационен принцип) от географските региони: Африка, Азия и Океания, Източна Европа, Латинска Америка и Кариби, Западна Европа и други.

Обикновено тази длъжност заема ръководителят на делегацията на избраната държава членка на ООН за съответната годишна сесия на Общото събрание, който най-често е нейният министър на външните работи.

Председател на Общото събрание на ООН от България е бил Стоян Ганев.

Избор	Председател[1]	Държава членка	Регион	Сесии
1946	Пол-Анри Спак	Белгия	WES	1-ва
1947	Osvaldo Aranha	Бразилия	LAS	1-ва специална 2-ра
1948.1 1948	José Arce	Аржентина	LAS	2-ра специална
1948.2 1948	Herbert Vere Evatt	Австралия	COS	3-та
1949	Carlos P. Romulo	Филипини	EAS	4-та
1950	Nasrollah Entezam	Иран	EAS	5-а
1951	Луис Нерво	Мексико	LAS	6-а
1952	Лестър Пиърсън	Канада	COS	7-а
1953	Vijaya Lakshmi Pandit	Индия	COS	8-а
1954	Eelco van Kleffens	Нидерландия	WES	9-а
1955	Хосе Фернандес	Чили	LAS	10-а
1956.1 1956	Рудесиндо Ортега)	Чили	LAS	1-ва извънредна специална 2-ра извънредна специална
1956.2 1956	Wan Waithayakon	Тайланд	EAS	11-а
1957	Лесли Мънро	Нова Зеландия	COS	12-а 3-та извънредна специална
1958	Чарлс Малик	Ливан	MES	13-а
1959	Виктор Андрес Белаунде	Перу	LAS	14-а 4-та извънредна специална
1960	Фредерик Боланд	Ирландия	WES	15-а 3-та
1961	Монги Слим	Тунис	MES	16-а
1962	Мухамад Хан	Пакистан	COS	17-а 4-та специална
1963	Карлос Родригес)	Венецуела	LAS	18-а
1964	Alex Quaison-Sackey	Гана	COS	19-а
1965	Аминторе Фанфани	Италия	WES	20-а
1966	Абдул Рахман Пашвак	Афганистан	Asia	21-ва 5-а специална 5-а извънредна специална
1967	Корнелиу Мънеску	Румъния	EEG	22-ра
1968	Емилио Каталан	Гватемала	GRULAC	23-та
1969	Анджи Брукс	Либерия	Africa	24-та
1970	Edvard Hambro	Норвегия	WEOG	25-а
1971	Адам Малик	Индонезия	Asia	26-а
1972	Станислав Трепчински	Полша	EEG	27-а
1973	Леополдо Бенитес	Еквадор	GRULAC	28-а 6-а специална
1974	Абделазиз Бутефлика	Алжир	Africa	28-а 7-а специална
1975	Гастон Торн	Люксембург	WEOG	30-а
1976	Hamilton Shirley Amerasinghe	Шри Ланка	Asia	31-ва
1977	Лазар Мойсов	Югославия	EEG	32-ра 8-а специална 9-а специална 10-а специална
1978	Indalecio Liévano	Колумбия	GRULAC	33-та
1979	Салим Ахмед Салим	Танзания	Africa	34-та 6-а извънредна специална 7-а извънредна специална 11-а специална
1980	Рюдигер фон Вехмар	ФРГ (Западна Германия)	WEOG	35-а 8-а извънредна специална
1981	Исмат Китани	Ирак	Asia	36-а 7-а извънредна специална – продължение 9-а извънредна специална 12-а специална
1982	Имре Холай	Унгария	EEG	37-а
1983	Хорхе Илуека	Панама	GRULAC	38-а
1984	Пол Лусака	Замбия	Africa	39-а
1985	Jaime de Piniés	Испания	WEOG	40-а 13-а специална
1986	Humayun Rashid Choudhury	Бангладеш	Asia	41-ва 14-а специална
1987	Петер Флорин	ГДР (Източна Германия)	EEG	42-ра 15-а специална
1988	Данте Капуто	Аржентина	GRULAC	43-та
1989	Джоузеф Гарба	Нигерия	Africa	44-та 16-а специална 17-а специална 18-а специална
1990	Гуидо де Марко	Малта	WEOG	45-а
1991	Самир Шихаби	Саудитска Арабия	Asia	46-а
1992	Стоян Ганев	България	EEG	47-а
1993	Rudy Insanally	Гвиана	GRULAC	48-а
1994	Amara Essy	Кот д'Ивоар	Africa	49-а
1995	Diogo de Freitas do Amaral	Португалия	WEOG	50-а
1996	Разали Исмаил	Малайзия	Asia	51-ва 10-а специална 11-а специална
1997	Генадий Удовенко	Украйна	EEG	52-ра 10-а извънредна специална – продължение 20-а специална
1998	Didier Opertti	Уругвай	GRULAC	53-та 10-а извънредна специална – продължение 21-ва специална
1999	Theo-Ben Gurirab	Намибия	Africa	54-та 22-ра специална 23-та специална 24-та специална
2000	Harri Holkeri	Финландия	WEOG	55-а 10-а извънредна специална – продължение 25-а специална 26-а специална
2001	Han Seung-soo	Южна Корея	Asia	56-а
2002	Ян Каван	Чехия	EEG	57-а
2003	Julian Hunte	Сейнт Лусия	GRULAC	58-а
2004	Jean Ping	Габон	Africa	59-а
2005	Jan Eliasson	Швеция	WEOG	60-а
2006	Haya Rashed Al-Khalifa	Бахрейн	Asia	61-ва
2007	Сърджан Керим	Северна Македония	EEG	62-ра
2008	Miguel d'Escoto Brockmann	Никарагуа	GRULAC	63-та
2009	Али Треки	Либия	Africa	64-та
2010	Joseph Deiss	Швейцария	WEOG	65-а
2011	Nassir Al-Nasser[2]	Катар	Asia	66-а
2012	Вук Йеремич	Сърбия	EEG	67-а
2013	John William Ashe[3]	Антигуа и Барбуда	GRULAC	68-а (на поста от 17 септември същата година)

До 1966 г.

• COS – Общност на нациите
• EAS – Източна Европа и Азия
• LAS – Латинска Америка
• MES – Близък изток
• WES – Западна Европа

От 1966 г.

• Africa – Африка
• Asia – Азия (Азия и Океания, от 2011 г.)
• EEG – Източна Европа
• GRULAC – Латинска Америка и Кариби
• WEOG – Западна Европа и други

• UN: List of UN General Assembly presidents