Рачко Ябанджиев

Рачко Георгиев Ябанджиев (29 май 1920 – 26 март 2004) е български драматичен артист, народен артист от 1970 г.

Рачко Ябанджиев
български актьор
Роден
Починал
26 март 2004 г. (83 г.)

Биография

Роден в Стражица 29 май 1920.

Бил е на фронта във Втората световна война през 1944/1945 г.

Кариера

Големият български актьор Рачко Ябанджиев още като ученик на Георги А. Стаматов е играл на сцената на Народния театър през 1942 година (в „Краят на Содом“), а на 18 ноември 1943 е премиерата на „Ернани“ (постановка Н. О. Масалитинов), в която младият актьор играе Дон Асторга.

Рачко Ябанджиев е от онова изключително талантливо поколение артисти, което се утвърди на сцената на първия ни театър през 40-те и 50-те, и отделни представители на което още правят по-смислени и очарователни театралните ни вечери [1].

От 1944 г. е в Народния театър „Иван Вазов“ в София.

Работи и в радиотеатъра на Българското радио [2].

Също чете различни текстове, стихотворения и приказки за реализирането на грамофонни плочи в Балкантон.

Беше единственият български актьор – кавалер на ордена „Георгий Жуков“.

Умира на 83-годишна възраст на 26 март 2004 г. в София.

Награди и отличия

Театрални роли

Телевизионен театър

  • „Вечер“ (1987) (Алексей Дударев), 2 части
  • „Тази малка земя“ (Георги Джагаров) (1978)
  • „Човекът от Рангун“ (Ги Абекаси) (1971) – г-н Месоние

Филмография

ГодинаФилми и СериалиСерииКопродукцииРоля
1982Спирка „Берлин“
(тв сериал)
2Бергман
1978Пътят към София
(Путь к Софии)
(тв сериал)
5България/СССРЗадгорски, бащата на Неда
1976Войници на свободата
(„Солдаты свободы“)
4СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/ЧехословакияВладо Георгиев
(като Р. Ябанджиев в 1 серия: II)
1976Приказка за двама войници
(„Повесть о двух солдатах“)
СССР/България
1974СелкорКоста Деянов
1974Синята лампа
(тв сериал)
10(в 2 серии: IV с.: „Краят на филма“/VII с.: „Операция Теменуга“)
1967С пагоните на дявола
(тв сериал)
5следователят
(в 3 серии: I, III, IV)
1960Хитър ПетърХитър Петър
1952Под иготоПанайот Волов

Книги

  • „Рачко Ябанджиев“ (1973, Наука и изкуство) (Севелина Гьорова)

Източници

Външни препратки