Рюхов
Рюхов (на руски: Рюхов) е село в Березинскиото селско поселение (вид община от множество малки населени места) в Унечски район на Брянска област в Русия.[4][5]
Рюхов на руски: Рюхов | |
— село — | |
Страна | Русия |
---|---|
Федерален субект | Брянска област |
Район | Унечски район |
Надм. височина | 199[1] m |
Население | 619[2] души (2010) |
Пощенски код | 243313[3] |
Телефонен код | +7 48351 |
Часова зона | UTC+3:00 |
Старите имена на селото са Рухов и Рухово.[6][7][8]
Идентификационният код на селото според Общоруския класификатор на обектите на административно-территориално деление (ОКАТО) е: 15258806009.[9]
География
Намира се в централната част на Брянска област на 5 km югоизточно по права линия от административния център на Унечския район – град Унеча – и на 2 km от административния център на селското поселение (общината) – махала (на руски: деревня) Березина.
История
Край днешното село Рюхов на разстояние 0,6 km северозападно се намира градище от XII-XIII век.[10] Освен това има и археологическо селище от XI-XIV век, намиращо се в северозападните покрайнини на днешното село, на 0,04 km северозападно от моста, източно от градището.[10] Край селото на 2 km в източна посока има курганска могила от XI-XIII век.[10]
В документ от 1527 г. (т. нар. Литовска метрика) на Полксо-литовската държава се споменава за село Рюхов.[11] Т. е. то е било полско-литовско село.
След отцепването на запорожките казаците от Полско-литовската държава през 1649 г., селото се озовава в тяхната новосъздадена държава – Казашкото хетманство.[12] Тъй като Казашкото хетманство от Переяславското споразумение от 1654 г. е било васално на Московското царство, а по-късно в периода 1764-1781 г. е напълно анектирано от Руската империя образувайки Малоруската губерния,[13] то село Рюхов става от казашко – руско.
През XVII век селото e било рангово владение на съответния заемащ-длъжността Стародубски кмет (на руски: магистрат).[12] След това става лично владение на съдията на Стародубския полк – Самуил Иванов – за неговите заслуги.[12] След неговата смърт, селото владяла вдовицата му до нейната кончина.[14]
След това с универсал (указ) от 10.08.1704 г. на хетман Иван Мазепа село Рюхов се дава „по милостта на войската“[Бележка 1] като временно феодално владение на стародубския полковник – благородника Михаил Андреевич Миклашевски (ок. 1640 г. – 19 март 1706 г.).[12] Към този момент, Михаил Миклашевски вече бил притежавал доста имоти в селото, които му били продадени от Мария Магдален Мазепина (майка на хетман Иван Мазепа и игуменка на Киевския Възнесенски девически манастир (днес не действащ; срещу мъжкия манастир Киевско-Печорска лавра) и на Глуховския Успенски девически манастир).[15][16]
През 1706 г. Михаил Миклашевски е убит край полския град Несвиж в битка срещу шведите по време на Великата северна война.[12][17] Многобройните му владения, включително село Рюхов, са управлявани от вдовицата му,[12][17][18] която успява да измоли от хетмана село Рюхов не само да остане владение на семейството ѝ, ами да ѝ бъде лично дарено на нейно име като постоянно наследствено феодално владение („вечно владение“), което се случва с хетмански универсал (указ) на хетман Иван Мазепа от 15.09.1706 г.[19][20] След нейната кончина, владенията са разделени между синовете им Андрей, Степан и Иван.[21] Село Рюхов се наследява от Иван Михайлович Миклашевски (ок. 1700–1740 г.) и на него му се издава потвърдителен универсал от хетман Даниил Апостол от 13.01.1729 г.[22]
След смъртта на Иван Михайлович Миклашевски село Рюхов се владее от сина му – Павел Иванович Миклашевски, който първоначално го бил преотстъпил на доведения си баща – Стефан Петрункович, но след неговата кончина, селото се връща в ръцете на Павел.[23][24]
Селото се запазва във владение на дворянския род Миклашевски до краха на Руската империя през 1917 г.
До 1781 г. селото е влизало в състава на Новоместката сотня на Стародубския полк.[25] След това до 1919 г. то е било част от Черниговска губерния.[10]
През 1744 г. се споменава за „Илинска църква“, а през 1796 г. за дървен „Покровски храм“ (не са се съхранили).[10]
През XIX век в селото е работила дестилерия.[10] До началото на XX век се развивал занаятът на бъчварството.[10]
В края на XIX век се открива земско (общинско) училище.[10]
В средата на XX век по времето на Руската съветска федеративна социалистическа република тук е работил колхозът „7-ми конгрес на Съветите“.[10]
От 1919 г. до 1927 г. селото е част от Гомелска, а от 1927 г. до 1929 г. – от Брянска губерния.[10] През 1929 г. е създадена Западна област с център Смоленск, която включвала бившата Брянска губерния.[10] От септември 1937 г. до юли 1944 г. селото е част от Орловска област.[10] На 5 юли 1944 г. е създадена Брянска област, в която попада селото и до днес.[10]
Население
През 1723 г. в селото има 27 двора, а през 1781 г. – 52 двора.
Броят на населението: 555 души (1859 г.),[26] 887 души (1892 г.),[27] 1073 души (1926 г.), 596 души (1979 г.), 676 души (98% руснаци) през 2002 г.,[28] 619 души през 2010 г.[29]
Днес
В селото днес се намират Дом на културата, библиотека и начално училище.[10]
Бележки
Източници
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Рюхов“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |