Скъд

Scud (от англ. – „мъгла“, „облак“, „валеж“; произнася се Скъд) представлява серия от балистични ракети с малък обсег, създадени по времето на СССР и широко изнасяна по света. Запомнена е с означението си в НАТО – SS-1 Scud, което първоначално се отнася за ракетата Р-11, а по-късно и за нейните развития Р-17 и Р-300 „Елбрус“.

SS-1 „Скъд“
SS-1 „Скъд“ монтирана върху МАЗ-543, Национален военноисторически музей, България
Обща информация
Произход СССР
Видбалистична ракета с малък обсег
История на производство и служба
Произведени бр.над 1000
Габаритни характеристики
Дължина11,25 m
Диаметър0,88 m
Технически характеристики
Бойна главаконвенционална / ОМП
Взривна мощностизбираема
Брой бойни глави1
Обсег300 km
SS-1 „Скъд“ в Общомедия

Развитие

Първите балистични ракети, появили се в епохата непосредствено след Втората световна война, са почти пълни копия на германската Фау-2. SS-1 произлиза от Р-1, която е преработена Фау-2, пленена от руснаците в края на 1945 г. Р-11 обаче е нова версия, която използва конфигурация, подобна на немската, но с някои драстични промени – съвсем различна форма, както и единична горивна камера. Монтиран е и заглушител, който ограничава дима и шума при полет. Същият двигател по-късно служи и за основа на руските космически ракети. Р-11, известна също като Scud-A, излита за пръв път през 1957 година. Нейният обсег е бил едва 130 km, и тя е изведена от експлоатация през 1978 г. Най-масовият вариант е Scud-В, който е разпространен по целия свят. Счита се за „стандартен“ модел и има обсег от 300 km. Работното му име е Р-300 „Елбрус“, и е полетял за пръв път през 1961 г. По-нови версии са Scud-С, която има сходни характеристики с В-версията, но с двойно по-голям обсег, и Scud-D, която е пригодена да пренася различни видове конвенционални експлозиви. Всички модели, с изключение на Scud-А са с дължина 11,25 m, диаметър 0,88 m и течногоривен керосинен двигател.

ВариантНаименование на НАТОПърви полетИзведена от
експлоатация
ОбсегБойна главаМаксимално отклонение от целта
Р-11Scud-A19571978130 kmконвенционална4000 m
Р-17/Р-300Scud-B1961300 kmконвенционална / ОМП900 m
Р-300Scud-C1965600 kmконвенционална / ОМП900 m
Р-17 ВТОScud-D1980-те700 kmконвенционална / касетъчна / вакуумна50 m

Употреба

Scud е най-употребяваната ракета при бойни действия след Фау-2. Най-нагледният пример за това е гражданската война в Афганистан, при която през 1988 г. са били изстреляни повече от 1000 ракети Scud-В, десетина от тях удрят цели дори на територията на Пакистан.[1] Ирак изстрелва близо 200 ракети по време на войната срещу Иран, някои от които с химически бойни глави. Иран отвръща на ударите също с Scud-В. Либия организира ответен удар след бомбардировките през 1986 г., като изстрелва няколко ракети по американска охранителна станция на остров Лампедуза. Scud-В са били използвани както от Северен, така и от Южен Йемен по време на гражданската война през 1994 г. Една иракска ракета удря американска база в Саудитска Арабия по време на Войната в Залива, вследствие на което загиват 28 войници. Именно иракската армия е известна с множеството си модификации на ракетата, най-ефективната от които е Ал-Хюсеин.

Ирак и Scud

Почти винаги медиите свързват ракетите Scud с Ирак, и това е обяснимо по ред причини. Ракетата е едно от основните офанзивни оръжия по времето на Саддам Хюсеин. Иракските ракети поразяват цели на територията на Иран, Кувейт, Израел и Саудитска Арабия по време на Войната в Залива и унищожават жилищен блок в Рияд малко след началото на войната от 2003 г.. Scud-овете са най-голямото безпокойство за Израел по това време, тъй като се разпадат на множество части при приближаване на целта и е почти невъзможно бойната глава да бъде прихваната от стандартните ракети Пейтриът. Общо 40 ракети са изстреляни срещу Израел през 1991 г. Друг проблем за Съюзниците тогава представлява и голямата подвижност на установката. Американските пилоти твърдят, че са унищожили над 100 установки, но не могат да потвърдят унищожаването на нито една. Сирия, Либия, Афганистан, Иран, Йемен и Египет използват тактика, характерна за арабските страни – те крият всичките си установки в пещери и подземни тунели, което ги прави неуязвими (и незабележими) в случай на въздушно нападение. Тази тактика е била приложена за пръв път именно от иракчаните.

Страни, отказали се от балистичните ракети

Има няколко страни, които доброволно се отказват от всичките си арсенали от ракети Scud. Това са България, Полша, Словакия и Унгария. България се отказва от ракетите и химическите си оръжия като условие да бъде приета в НАТО.

Оператори

Бивши оператори

Нарязани в съгласие с Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и изтичане на срока на годност и експлоатация.В медиите и социалните мрежи често се бъркат със ракетите СС23 Ока и се разпространява невярното твърдение че са нарязани по искане на НАТО и конкретно по искане на Турция "от страх че може да ударят Истанбул при война.България е също и ЕДИНСТВЕНАТА страна от бившите оператори която ОТКАЗВА да бъде КОМПЕНСИРАНА от НАТО и САЩ с техника и обезпечението и в замяна на извеждането на ракетите от експлоатация.

Вижте също

Източници

Външни препратки