Следродилна депресия
Следродилната депресия е вид афективно разстройство, което може да засегне и двата пола след раждане, но най-често се среща при жените.[3] Симптомите обикновено включват силна тъга, ниска енергия, тревожност, епизоди на плач, раздразнимост и промяна в режима на хранене и спане.[1] Това състояние може да засегне отрицателно и новороденото бебе.[4][2]
Следродилна депресия | |
Специалност | психиатрия |
---|---|
Симптоми | изключителна тъга, ниска енергия, безпокойство, промени в моделите на сън или хранене, епизоди на плач, раздразнителност[1] |
Причини | неясни[1] |
Рискови фактори | предишна следродилна депресия, биполярно разстройство, фамилна анамнеза за депресия, психологически стрес, усложнения при раждане, липса на подкрепа, наркозависимост[1] |
Методи за диагностика | въз основа на симптоми[2] |
Лечение | психотерапия, лекарства[2] |
Честота на заболеваемост | ~15% от ражданията[1] |
Класификация и външни ресурси | |
МКБ-11 | 6E20.0 |
МКБ-10 | F53.0 |
МКБ-9 | 648.4 |
База данни DiseasesDB | 10921 |
База данни MedlinePlus | 007215 |
База данни eMedicine | med/3408 |
Мед. рубрики MeSH | D003865 |
Точните причини за настъпването на следродилна депресия не са изяснени, но се счита, че е отговорна определена комбинация от физически, емоционални, генетични и социални фактори.[5][1][6] Такива са например хормоналните промени и лишаването от сън.[1][7] Рискови фактори са предходни епизоди на биполярно разстройство, фамилна предразположеност към голяма депресия, психологически стрес, усложнения при раждане, липса на подкрепа или злоупотреба с лекарства/наркотици.[1] Диагнозата се поставя на база изпитваните симптоми.[2] Докато повечето жени изживяват кратък период на тревога и тъга след раждане, следродилна депресия може да е налице, когато симптомите са тежки и продължават повече от две седмици.[1]
При хората, изложени на риск, оказването на психологическа подкрепа може да спомогне за превенцията на следродилна депресия.[8] Това включва предоставянето на храна, домакинска помощ, майчински грижи и общуване.[9] Лечението може да включва психотерапия или приемане на лекарства.[2]
Следродилната депресия засяга грубо 9 – 10% от жените в развитите страни и 18 – 20% от жените в развиващите се страни.[10] Най-често състоянието се наблюдава при жени, които са претърпели мъртво раждане, живеят в градска среда и са много млади.[11] Освен това засяга и приблизително между 1 и 26% от бащите.[3] По-тежка форма на състоянието е следродилната психоза, която засяга 1 – 2 жени на 1000 след раждане.[12][13] Следродилната психоза е една от водещите причини за убийствата на деца под 1 година.[14]
Източници
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Postpartum depression в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |