Голямо депресивно разстройство

Голямото депресивно разстройство (ГДР) е психическо или душевно разстройство, свързано с дълготрайно чувство на тъга или отчаяние.[1] Известно е още като рекурентно депресивно разстройство, клинична депресия, униполарна депресия или униполарно разстройство; голяма депресия[2]. В своята същност това е психично разстройство, характеризиращо се с всеобхватно потиснато настроение, придружено с ниска самооценка и загуба на интерес или удоволствие от дейности, които нормално иначе носят удовлетворение и радост.

Голямо депресивно разстройство
Една от последните картини на Винсент Ван Гог, „Пред портите на вечността“
Специалностпсихиатрия
Класификация и външни ресурси
МКБ-10F32.0, F32.1, F32.2, F32.3, F32.3, F32.4, F32.5, F32.9, F33.0, F33.1, F33.2, F33.3, F33.41, F33.42, F33.9
МКБ-9296.21, 296.22, 296.23, 296.24, 296.25, 296.26, 296.20, 296.31, 296.32, 296.33, 296.34, 296.35, 296.36, 296.30
OMIM608516
База данни
eMedicine
med/532
Голямо депресивно разстройство в Общомедия

Голямото депресивно разстройство засяга приблизително 216 милиона души (3% от световното население) през 2015 г.[3] Съотношението на хората, които са засегнати от разстройството в даден етап от живота си, варира от 7% в Япония до 21% във Франция.[4] Като цяло, нивата му са по-високи в развитите страни (15%), отколкото в развиващите се страни (11%).[4] Най-често възниква през 20-те или 30-те години на човек, като по принцип жените страдат двойно по-често от мъжете.[5][4] Около 2 – 8% от възрастните с голямо депресивно разстройство умират от самоубийство.[6][7]

Причини

Причините биват биологични, психологични (емоционални склонности), социални, злоупотреба с алкохол и други субстанции. Причини, фактори и свързани състояния:[8]

Социални

Бедността или социалната изолация са асоциирани с увеличен риск от психически проблеми.[9] Например кварталното социално разстройство (в квартали с голяма концентрирана бедност, криминалност или продажба на наркотици) може да е рисков фактор за ГДР, като в същото време квартали с по-добър социо-икономически показател и с повече удобства имат положително влияние.[10]

Различните типове тормоз – например тормоз върху деца, психически тормоз, сексуален тормоз са също асоциирани като увеличаващи риска от развитието на депресивно разстройство в по-късна фаза.[11]

При наличието на стресиращи събития и необходимостта от социална подкрепа, при липсата ѝ това може да доведе до депресия.[12]

Бележки

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Major depressive disorder в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​