Смърт на Адолф Хитлер
Смъртта на Адолф Хитлер, лидер на нацистката партия, канцлер на Германия от 1933 до 1945 г. и фюрер на Нацистка Германия от 1934 до 1945 г., настъпва на 30 април 1945 г.
Той се самоубива с пистолет в своя Фюрербункер в Берлин с Ева Браун, съпругата му, която поглъща цианид. В съответствие с последната воля на Хитлер, същият следобед техните тела са пренесени през стълбището на аварийния изход на бункера, изгорени са с бензин, и заровени в градината на Райхсканцеларията извън бункера.[1][2] Записите в съветските архиви показват, че техните изгорели останки са възстановени и погребани на различни места до 1970 г., когато отново са ексхумирани, кремирани и пепелта разпръсната.
Има различни версии за причината за смъртта. Една версия заявява, че се самоубил само с отрова, а друга, че е произвел изстрел в главата си, докато е захапал капсула цианид. Съвременните историци отхвърлят тези версии като съветска пропаганда или опит за компромис, за да се съгласуват различните заключения. Очевидец твърди, че трупът на Хитлер има признаци, че е прострелян през устата, но това е малко вероятно. Също има спор относно автентичността на черепните и челюстните фрагменти, които са възстановени. През 2009 г. американски изследователи извършват ДНК тестове върху фрагмент от черепа, които съветските власти отдавна смятат за този на Хитлер. ДНК тестовете и изследванията показват, че черепът всъщност е на жена на възраст до 40 години. Възстановените челюстни фрагменти не са тествани.[3]
Предшестващи събития
До началото на 1945 г. военното положение на Германия е на ръба на пълен колапс. Полша пада пред напредващите съветски сили, които дотогава се готвят да прекосят Одер между Кюстрин и Франкфурт с цел да обхванат Берлин на 82 километра на запад.[4] Германските сили губят от съюзниците при Арденската офанзива, а британските и канадските сили пресичат Рейн в германския индустриален район на Рур.[5] Американските сили на юг превземат Лотарингия и се придвижват към Майнц, Манхайм и Рейн. В Италия германските сили се изтеглят на север, тъй като те са притиснати от американските и британските сили като част от пролетната офанзива, за да преминат през По и в подножието на Алпите. Паралелно с военните действия, съюзниците се срещат в Ялта между 4 – 11 февруари, за да обсъдят краят на войната в Европа.[6]
Лидерът на бързо разпадащия се Трети райх, Хитлер се оттегля в своя Фюрербункер в Берлин на 16 януари 1945 г. За нацисткото ръководство е ясно, че битката за Берлин ще бъде последната битка от войната в Европа.[7] Около 325 000 войници от армейската група Б на Германия са заобиколени и заловени на 18 април, оставяйки пътя отворен за американските сили да стигнат до Берлин. До 11 април американците прекосяват Елба, на 100 километра на запад от града.[8] На 16 април съветските войски на изток преминават Одер и започват битката за Сеелоу Хайтс, последната голяма защитна линия, защитаваща Берлин. До 19 април германците са напълно отстъпили от Сеелоу Хайтс, без да оставят предната линия. Берлин е бомбардиран от съветската артилерия за пръв път на 20 април (рождения ден на Хитлер). Вечерта на 21 април танковете на Червената армия стигат до покрайнините на града[9].
В следобедната конференция по ситуацията на 22 април, Хитлер понася пълен нервен колапс, когато е уведомен, че заповедите, които е издал предишния ден на армията на генерал-лейтенант Феликс Щайнер да спаси Берлин, не са били спазени. Хитлер започва тирада срещу предателството и некомпетентността на своите командири – избухването му завършва с декларация за първи път, че войната е загубена. Хитлер съобщава, че ще остане в Берлин до края и ще се застреля.[10] По-късно в същия ден той иска от СС д-р Вернер Хаазе за най-надеждния метод за самоубийство. Хаазе предлага „метод на пистолет и отрова“ за комбиниране на доза цианид с огнестрелно оръжие до главата. Когато шефът на Луфтвафе, Райхсмаршал Херман Гьоринг, научава за това, той изпраща телеграма до Хитлер с молба да получи разрешение да поеме ръководството на Райха, в съответствие с декрета на Хитлер от 1941 г., който го посочва за свой приемник. Влиятелният секретар на Хитлер Мартин Борман убеждава Хитлер, че Гьоринг заплашва с държавен преврат.[11] В отговор, Хитлер информира Гьоринг, че ще бъде екзекутиран, ако не подаде оставка на всичките си постове. По-късно същия ден, той уволнява Гьоринг от всички свои длъжности и нарежда да бъде арестуван.[12]
До 27 април Берлин е отрязан от останалата част от Германия. Изгубени са сигурни радиосъобщения със защитни устройства, командният състав в бункера зависи от телефонните линии за приемане на инструкции и заповеди и от общественото радио за новини и информация.[13] На 28 април се появява доклад на Би Би Си, произхождащ от Ройтерс, копие от съобщението е дадено на Хитлер.[14] В доклада се посочва, че Райхсфюрер-СС Хайнрих Химлер е предложил да се предаде на западните съюзници, но това е било отхвърлено. Химлер предполага, че съюзниците имат правомощията да преговарят за предаване. Хитлер разглежда това като измяна. През следобеда неговият гняв и горчивина ескалират в ярост срещу Химлер. Хитлер нарежда арестуването на Химлер и екзекуция за Херман Фегелейн (представител на Химлер в Берлин).[15]
По това време Червената армия е на Потсдамерплац, а всички признаци са, че се готвят да нахлуят в Канцеларията. Този доклад, съчетан с предателството на Химлер, подтиква Хитлер да вземе последните решения в живота си.[16] След полунощ на 29 април, Хитлер се жени за Ева Браун на малка гражданска церемония в камерната зала на бункера. След това, Хитлер е домакин на скромна сватбена закуска с новата си съпруга. После той завежда секретарката си Траудл Юнге в друга стая и диктува последната си воля и завещание. Той подписва тези документи в 04:00 часа и след това се оттегля в леглото (някои източници твърдят, че Хитлер диктува последната воля и завещание непосредствено преди сватбата, но всички източници се споразумяват за момента на подписването).
През деня на 29 април Хитлер научава, че неговият съюзник дучето Бенито Мусолини е екзекутиран от италианските партизани. Телата на Мусолини и неговата любовница, Клара Петачи са провесени с главата надолу. Телата по-късно са поругавани, свалени и хвърлени настрана, където италианци ги заплюват. Тези събития вероятно накланят сериозно везните Хитлер да не позволи на себе си или на неговата съпруга да станат „спектакъл“, както той записва по-рано в своето завещание.[17] Този следобед, Хитлер изразява съмнения относно цианидните капсули, които получава от СС.[18] За да провери силата на капсулите, Хитлер нарежда на д-р Вернер Хаазе да изпробва една от тях на собственото си куче Блонди, което умира бързо.
Самоубийство
Хитлер и Браун живеят заедно като съпруг и съпруга в бункера за по-малко от 40 часа. Към 01:00 часа на 30 април генерал Вилхелм Кайтел съобщава, че всички сили, които Хитлер има за спасяването на Берлин, са обкръжени или принудени да се оттеглят в отбрана. Късно сутринта на 30 април 1945 г., когато руснаците са на по-малко от 500 метра от бункера, Хитлер се среща с генерал Хелмут Вайдлинг, командир на Берлинската отбрана. Той казва на Хитлер, че тази нощ гарнизонът вероятно ще изразходи боеприпасите си и че борбата за Берлин неизбежно ще приключи през следващите 24 часа.[19] Вайдлинг моли Хитлер за разрешение за пробив, това искане, което преди това е направил неуспешно. Хитлер не отговаря и Вайдлинг се връща в щаба си в „Бендлерблок“. Около 13:00 ч. той получава разрешението на Хитлер за пробив през нощта.[20] Хитлер, двама секретари и неговият личен готвач, след това обядват. После Хитлер и Браун се сбогуват с персонала на Фюрербункер и неговите последни обитатели, включително Мартин Борман, Йозеф Гьобелс и семейството му, секретарите и няколко военни офицери. Около 14:30 ч. Адолф и Ева Хитлер отиват в стаята на Хитлер.[20]
Няколко свидетели по-късно твърдят, че са чули силен изстрел приблизително в 15:30 часа. След като изчаква няколко минути, подчинен на Хитлер, Хайнц Линге, отваря залостената врата с Борман на помощ.[21] Линге по-късно заявява, че веднага усетил аромат на изгорени бадеми, което е общо наблюдение в присъствието на киселина.[21] Адютантът на Хитлер, СС-Щурмбанфюрер Ото Гюнше, влиза и открива двете безжизнени тела на дивана. Гюнше заявява, че „Хитлер ... седеше ... с течаща кръв от дясно. Той се беше застрелял със собствения си пистолет – Walther PPK 7.65.“[22][21][23] Оръжието е в краката му и според СС-Обершарфюрер Рохус Миш, главата на Хитлер е опряна на масата пред него. Според Линге тялото на Ева не е имало видими физически рани, а лицето ѝ е показало как е умряла от цианидно отравяне. Гюнше и СС-Бригадефюрер Вилхелм Монке заявяват „недвусмислено“, че всички външни лица и тези, които изпълняват задълженията си и работят в бункерa „нямат достъп“ до частните помещения на Хитлер по време на смъртта (между 15:00 и 16:00 часа).[24]
Гюнше излиза от там и съобщава, че фюрерът е мъртъв. В съответствие с предишните писмени и устни указания на Хитлер, двете тела са пренесени нагоре по стълбите към нивото на земята и през аварийния изход на бункера до градината зад канцеларията на Райха, където са изгорени с бензин.[1][2] Очевидецът Рохус Миш казва, че някой извикал: „Побързай нагоре, те изгарят шефа!“ След като първите опити за запалване на бензина не сработват, Линге се връща в бункера и взима хартия. Борман запалва документите и хвърля факла върху телата. Когато двата трупа се запалват, малка група, включително Борман, Гюнше, Линге, Гьобелс, Ерих Кемпка, Петер Хьогл, Евалд Линдлоф и Ханс Райсер, вдигат ръце за Хитлеров поздрав, докато стоят точно зад входа на бункера.[25][26]
Около 16:15 часа, Линге нарежда на СС-Унтерщурмфюрер Хайнц Крюгер и СС-Обершарфюрер Вернер Швайдел, да изнесат килима на Хитлер, и да го изгорят. Швайдел по-късно заявява, че след като влиза в стаята, вижда кръв с размерите на „голяма чиния за вечеря“ на облегалката на дивана. Двамата изнасят окървавения килим в градината на канцеларията. Там килимът е поставен на земята и изгорен.[27]
В следобеда руснаците обграждат района около канцеларията на Райха. Служители на СС донасят допълнителни кутии бензин, за да изгорят труповете. Линге по-късно отбелязва, че огънят не унищожава напълно останките, тъй като труповете се изгарят на открито, където разпределението на топлината варира.[28] Телата са горени от 16:00 до 18:30 ч.[29] Около 18:30 часа Линдлоф и Райсер покриват останките в плитък кратер.[30]
Последици
Първото съобщение за външния свят, че Хитлер е мъртъв, идва от самите германци. На 1 май радиостанцията Reichssender Hamburg прекъсва нормалната си програма, за да обяви, че скоро ще бъде направено важно изявление. След драматична погребална музика от Вагнер и Брукнер, адмирал Карл Дьониц (назначен за наследник на Хитлер в неговата воля) обявява, че Адолф Хитлер е мъртъв.[31] Дьониц призовава германския народ да скърби за своя фюрер, който умира като герой, защитаващ столицата на Райха.[32] Надявайки се да спаси армията и нацията чрез преговори за частично предаване на британците и американците, Дьониц разрешава бойно изтегляне на запад. Неговата тактика е донякъде успешна: дава възможност на около 1,8 милиона немски войници да избягат залавяне от страна на руснаците, но това се случва с висока цена при кръвопролития, тъй като войските продължават да се бият до 8 май.[33]
На сутринта на 1 май (13 часа след събитието) Сталин е информиран за самоубийството на Хитлер. Генерал Ханс Кребс дава тази информация на съветския генерал Василий Чуйков, когато се срещат в 04:00 часа на 1 май, когато германците се опитват да договорят приемливи условия за предаване.[34][35] Сталин иска безусловна капитулация и потвърждение, че Хитлер е мъртъв. Той иска да намери трупа на Хитлер.[36] В ранните утринни часове на 2 май, руснаците завладяват канцеларията на Райха.[37] Надолу във Фюребрунер генерал Кребс и генерал Вилхелм Бургдорф се самоубиват с огнестрелно оръжие в главата.[38]
По-късно на 2 май останките на Хитлер, Браун и две кучета (смятани за Блонди и нейно потомство, Улф) са открити в кратер от звеното на разузнавателната агенция на Червената армия Смерш, натоварена да открие тялото на Хитлер. Сталин е предпазлив да вярва, че Хитлер е мъртъв и ограничава публикуването на информация. Останките на Хитлер и Браун са многократно погребани и ексхумирани от Смерш по време на преместване от Берлин в Магдебург. Телата, заедно с овъглените останки на пропагандния министър Гьобелс, съпругата му Магда и шестте им деца, са погребани в немаркиран гроб. Местоположението е пазено в тайна.[39]
По политически мотивирани причини, Съветският съюз представя различни версии за съдбата на Хитлер.[40][41] В годините непосредствено след 1945 г. руснаците твърдят, че Хитлер не е мъртъв, а е избягал и е бил защитен от бившите западни съюзници.[40] Това работи известно време, за да създаде съмнение сред западните власти. Началникът на адвокатската колегия в Нюрнберг, Томас Дж. Дод, заявява: „Никой не може да каже, че е мъртъв“.[42][43] Когато президентът Хари Труман пита Сталин на конференцията в Потсдам през август 1945 г. дали Хитлер е мъртъв, Сталин отговаря безучастно: „Не“. Но до 11 май 1945 г. Съветският съюз вече е потвърдил чрез зъболекаря на Хитлер, Уго Блашке, зъболекарят Кяте Хезерман и зъботехникът Фриц Ехтман, че са намерени зъбните останки.[44][45] През ноември 1945 г. Дик Уайт, тогава началник на контраразузнаването в британския сектор в Берлин (и по-късно ръководител на MI5 и MI6 последователно), има свой агент Хю Тревър-Ропер за да разследва въпроса, да се противопостави на съветските претенции. Констатациите му са написани в доклад и са публикувани в книжна форма през 1947 г.[46]
През май 1946 г. агентите на Смерш възстановяват от кратера, където Хитлер е погребан, две изгорени части от черепа с огнестрелна рана. Тези останки очевидно са забравени в руския държавен архив до 1993 г., когато са отново намерени. През 2009 г. са извършени ДНК и съдебни изследвания върху фрагмента на черепа, които съветските власти отдавна смятат за Хитлер. Според американските изследователи тестовете разкриват, че черепът всъщност е този на жена и изследването, където се образуват черепните плочи, е на възраст под 40 години. Челюстните фрагменти, възстановени през май 1945 г., не са тествани.[3][47]
През 1969 г. книгата на съветския журналист Лев Безименски за смъртта на Хитлер е публикувана на Запад. Това включва доклада за аутопсията на Смерш, но поради по-ранните дезинформационни опити, западните историци смятат, че това е ненадеждно.[48]
През 1970 г. сградата на Смерш, контролирана от КГБ, е планирано да бъде предадена на източногерманското правителство. Загрижени, че това известно гробище на Хитлер може да се превърне в място за поклонение на неонацисти, директорът на КГБ Юрий Андропов разрешава операция за унищожаване на останките, погребани в Магдебург на 21 февруари 1946 г. На 4 април 1970 г. те тайно ексхумират пет дървени кутии, съдържащи останките от „10 или 11 тела ... в напреднала фаза на гниене“. Останките са напълно изгорени, след което пепелта е хвърлена в реката Бидериц, приток на Елб.
Според Иън Кершоу труповете на Браун и Хитлер вече са били напълно изгорени, когато Червената армия ги е открила, а само долната челюст с дентална работа може да се определи като останките на Хитлер.[45]
Галерия
Йозеф Гьобелс, съпругата му Магда и техните 6 деца. Зад тях е Харалд Квандт – доведен син на Гьобелс и единствен от тяхното семейство, който оцелява след войната.
Хитлер (вдясно) посещава защитниците на Берлин в началото на април 1945 г. с Херман Гьоринг (в средата) и маршал Кайтел (частично закрит)
Хайнц Линге, служител на Хитлер и един от първите, влезли в стаята му след самоубийството
Уинстън Чърчил седи на изгорен стол от Фюрербункер през юли 1945 г.
Източници
Вижте също
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Death of Adolf Hitler в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |