Фолкландски острови

Фокландските острови имат обща земна площ 12 000 km² и брегова линия с дължина около 1300 km. Архипелагът е съставен от два главни острова, Западен Фолкланд и Източен Фолкланд, плюс още 776 по-малки острова.^[2] Островният релеф е предимно планински, хълмист,^[3] с изключение на равнината на полуостров Лафония, образуващ южната част на Източен Фолкланд.^[4] Фокландските острови са съставени от части континентална кора, образувала се след разделянето на Гондвана и отварянето на южната част на Атлантика преди около 130 милиона години. Те са част от Патагонския шелф и отстоят на 480 km от Патагония (южната част на Аржентина).^[5]

Архипелагът е разположен на 51°40′, 53°00′ южна географска ширина и 57°40′, 62°00′ западна географска дължина.^[6] Двата главни острова са отделени от тесния Фолкландски проток, чиито дълбоки брегови вдлъбнатини образуват естествени пристанища.^[7] На Източен Фолкланд е разположен Порт Стенли (столица и най-голяма град),^[6] британска военна база, както и най-високата точка на островната група – връх Ъсборн (705 m).^[7]

Климатът е студен, ветровит и влажен океански.^[5] Променливостта на ежедневното време е типична за архипелага.^[8] Валежите са чести през половината година, възлизайки на средно 610 mm годишно при Порт Стенли. Спорадичен лек снеговалеж присъства почти целогодишно.^[3] Температурата обичайно се движи в граници между 21,1 и −11,1 °C в Порт Стенли.^[8] Силните западни ветрове и облачните дни са чести.^[3] Макар бурите да са чести, те рядко са тежки.^[8]

Макар огнеземци от Патагония да посещават архипелага още от древността,^[9] островите са необитаеми, когато европейците ги откриват.^[10] Сведения за откриването им съществуват от 16 век, но не ясно дали първите изследователи са открили именно Фолкландските острови или някои други острови в южната част на Атлантика.^[11][12] Първото документирано слизане на островите се приписва на английския капитан Джон Стронг през 1690 г., който пътува към Чили и Перу и описва местния дивеч.^[13][14][15]

Фолкландските острови остават необитаеми до 1764 г., когато на Източен Фолкланд е основано селището Порт Луи от френския капитан Луи Антоан дьо Бугенвил. През 1766 г. е основано и първото британско поселение – Порт Егмънт на остров Сондърс от британския капитан Джон Макбрайд. Не е ясно дали всяко от селищата е знаело за съществуването на другото.^[16][17] През 1766 г. Франция предава териториалните си претенции към островите на Испания, която кръщава френската колония Пуерто Соледад на следващата година.^[18] Проблемите започват, когато Испания открива и превзема Порт Егмънт през 1770 г. Това за малко не довежда до война, но селището е възвърнато на Великобритания през 1771 г. и кризата приключва.^[19]

Както испанското, така и британското селища съществуват съвместно в архипелага до 1774 г., когато новите икономически и стратегически съображения на Великобритания водят до решението британците да напуснат островите на своя воля.^[20] Така Вицекралство Рио де ла Плата става единствен суверен на територията. Западен Фолкланд е оставен безлюден, а Пуерто Соледад започва да изпълнява главно функцията на затворнически лагер.^[21] Когато британците нападат Рио де ла Плата по време на Наполеоновите войни в Европа, губернаторът на островите евакуира островитяните през 1806 г. с изключение на гаучосите и рибарите, които доброволно решават да останат.^[21]

След този случай архипелагът е посещаван само от рибарски кораби, а политическият му статут не е оспорван до 1820 г., когато полковник Дейвид Джуът, капер, работещ за Обединените провинции на Южна Америка, информира закотвените кораби относно претенциите на Буенос Айрес от 1816 г. към испанските територии в южната част на Атлантика.^[22][23] Тъй като на островите няма постоянно население, през 1823 г. Буенос Айрес дава на разрешение на германския търговец Луис Вернет да се занимава с риболов и да се възползва от дивия добитък на островите.^[24] Той се настанява сред останките от Пуерто Соледад през 1826 г. и трупа ресурси на островите, докато залогът е достатъчно сигурен, за да се доведат още заселници и да се образува постоянна колония.^[25][26] Буенос Айрес обявяват Вернет за военен и цивилен командир на островите през 1829 г.,^[27] а той се опитва да регулира риболова, за да спре чуждестранните кораби да ловят от китовете и тюлените на територията му.^[21] Това продължава до 1831 г., когато щатският кораб „Лексингтън“ напада островите и е обявено разпускането на островното правителство.^[28][29]

Вуенос Айре се опитва да задържи влиянието си над селището, като основава гарнизон там, но британски сили отново пристигат на островите през 1833 г.^[30] Аржентинската конфедерация, начело с Хуан Мануел де Росас, възразява срещу британските действия. Британските части напускат островите, без да оставят след себе си официално местно управление.^[31] Заместникът на Вернет, шотландецът Матю Брисбейн, се завръща на островите в същата година, за да възстанови бизнеса си, но усилията му бързо са възпрени в Порт Луи от гаучото Антонио Риверо, който повежда група от недоволни индивиди срещу него, убивайки него и още пет ръководни фигури в селището. Оцелелите се скриват в пещера на близкия остров до пристигането на британците.^[31] През 1840 г. Фолкландските острови са направени кралска колония, а шотландските заселници скоро основават официална пасторална общност.^[32] Няколко години по-късно, почти всички се преместват в Порт Джаксън, считайки го за по-добро място за управление, а търговецът Самюъл Лафон започва да насърчава британското колонизиране на архипелага.^[33][34]

Скоро след това Порт Джаксън е преименуван на Порт Стенли и става седалище на местното управление през 1845 г.^[35] Рано в историята си селището има лоша репутация поради загуби на товари – корабите, плаващи около нос Хорн, се отбиват до пристанището само в краен случай.^[36] Въпреки това, местоположението на Фолкландските острови се оказва идеално за поправки на кораби и за покупко-продажбата на повредени кораби и товарите им.^[37] Търговският интерес към островите обаче е минимален поради ниската стойност на кожите на дивите говеда, скитащи из островните пасища. Икономическият растеж започва едва през 1851 г., когато е основана овцевъдска компания, която внася на островите овце за производство на вълна.^[38][39] Корабният бизнес запада след 1870-те години, тъй като корабите с платна масово са изместени от параходи, а отварянето на Панамския канал през август 1914 г. на практика слага край на търговията на островите.^[40] Към 1881 г. Фолкландските острови вече са финансово зависими от Великобритания.^[35]

През първата половина на 20 век, Фолкландските острови играя важна роля в териториалните претенции на Великобритания към субантарктическите острови и част от Антарктида. Освен това архипелагът играе и малка роля в двете световни войни като военен преден пост в южната част на Атлантика. В хода на Първата световна война, през декември 1914 г., до островите се провежда морска битка, в която британският флот побеждава германска ескадра. В хода на Втората световна война, след битката при Ла Плата през декември 1939 г., повреденият тежък крайцер „Ексетър“ се насочва към Фолкландските острови за поправка.^[10] През 1942 г. батальон, пътуващ към Индия, се отклонява към Фолкландските острови като гарнизон поради страхове, че Японската империя ще превземе архипелага.^[41] След войната икономиката на островите е засегната от понижаващите се цени на вълната и политическата несигурност покрай подновения спор относно суверенитета им между Великобритания и Аржентина.^[36]

Напрежението между Великобритания и Аржентина се покачва през втората половина на 20 век, когато аржентинският президент Хуан Перон налага суверенитета си на архипелага.^[42] Спорът се засилва през 1960-те години, след като ООН приема резолюция относно деколонизацията, която е интерпретирана от Аржентина като благоприятна.^[43] През 1965 г. Общото събрание на ООН призовава двете държави да предприемат преговори, за да се постигне мирно решаване на спора.^[43] До 1968 г. Великобритания тайно дискутира прехвърлянето на островите на Аржентина, приемайки, че това решение ще бъде прието и от островитяните.^[44] През 1971 г. е постигнато споразумение за търговия между архипелага и Аржентина, която построява временно летище в Порт Стенли през 1972 г.^[35] Въпреки това негодуванието на фолкландците и силното им лобиране в парламента на Обединеното кралство силно възпрепятстват преговорите.^[45]

Затруднено с издръжката на Фолкландските острови във времена на бюджетни съкращения, правителството на Тачър отново повдига въпроса с прехвърлянето на островите на Аржентина.^[46] Преговорите спират към 1981 г., а диспутът ескалира с времето.^[47] През април 1982 г. разногласията прерастват във въоръжен конфликт с избухването на Фолкландската война, когато аржентинските въоръжени сили окупират островите, както и други британски владения в Атлантика (Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови). Британците отвръщат на удара и успяват да си възвърнат островите към юни месец.^[48][49] След войната, Великобритания увеличава военното си присъствие на островите, построявайки военновъздушна база.^[50] Войната оставя след себе си около 117 минни полета, съдържащи около 20 000 мини, включително противотанкови и противопехотни.^[51] Поради големия брой жертви при операциите за разминиране те са прекратени през 1983 г.^[52] Те са подновени отново чак през 2009 г. Дипломатическите отношения между Великобритания и Аржентина са възстановени през 1990 г., но те не са се подобрили по отношение на разрешаване на спора.^[53][54]

Икономиката на островите е една от най-малките с света, но БВП на глава от населението е много висок.^[55] Към 2016 г. нивото на безработицата е 1%, а инфлацията е 1,4%.^[56] Индексът на човешкото развитие е много висок – 0,874.^[57] Коефициентът на Джини е умерен – 37,17.^[58] Местната валута е фолкландски фунт и е фиксирана спрямо британския паунд.^[59]

Икономическото развитие напредва благодарение на кораборемонтния и овцевъдския отрасли.^[60][61] Правителството осигурява стабилен поток от приходи чрез установяването на изключителна икономическа зона около островите и продаване на разрешителни за риболов в нея.^[62] След края на Фолкландската война през 1982 г. икономическата дейност на острови все повече се фокусира върху туризма и проучването на петролни залежи.^[63] Проектите за развитие на образованието и спорта се финансират от местната фолкландска управа, без помощ от Великобритания.^[62]

Първичният сектор допринася най-много за БВП на архипелага, като само риболовът образува 50 – 60% от него. В селското стопанство работят около 10% от населението.^[64] Около една четвърт от населението работи в местното правителство.^[65] Туризмът се развива благодарение на прохождащия антарктически туризъм и създаването на преки въздушни връзки с Великобритания и Южна Америка.^[66][67]

Населението на островите е хомогенно и съставено главно от потомци на шотландски и уелски имигранти, които се заселват на тях след 1833 г.^[68] Преброяването от 2016 г. показва, че 43% от жителите са родени в архипелага. През 1983 г. е предоставено пълноправно британско гражданство на всички фолкландци.^[68]

Жителите на островите намаляват значително през 20 век, когато много млади островитяни се изнасят в търсене на образование, модерен начин на живот и по-добри възможности за работа.^[69][70] През последните години тази тенденция е компенсирана благодарение на имигранти от Великобритания, о. Света Елена и Чили.^[71] Преброяването от 2012 г. отчита, че 59% от населението се определят като фолкландци, а 29% като британци.^[72] Малък брой аржентинци също живеят на островите.^[73] Гъстотата на населението е ниска.^[74] Мъжете са повече от жените (53% към 47%).

Повечето островитяни (66%) се определят като християни (англиканство и римокатолицизъм), а 32% са атеисти.^[75]

Образованието следва английската система и е безплатно и задължително за жителите между 5 и 16 години.^[76]

Фолкландските острови са биогеографска част от меката антарктическа зона^[77] и имат тясна връзка с флората и фауната на Патагония.^[78] 63 вида птици се размножават на островите, от които 16 са ендемити.^[79] Наблюдава се и разнообразие от членестоноги на островите.^[80] Флората включва 163 местни васкуларни вида.^[81] Единственият местен бозайник на острови, фолкландският вълк, изчезва, след като е изтребен от европейските заселници.^[82]

Островите се посещават често от морски бозайници, като например видовете южен морски слон и южноамериканска морска котка, както и различни видове китоподобни. На необитаемите островчета се среща рядката ивичеста каракара. Архипелагът е дом на една от най-големите албатросови колонии на планетата.^[83] Отличават се и пет вида пингвини. Ендемичните риби около островите са главно от рода Galaxias.^[80] На Фолкландските острови няма гори и са покрити от вятъроустойчива растителност (малки храсти).^[84]

По-голямата част от площта на островите се използва като пасище за овцете.^[56] Сред интродуцираните видове са елени, зайци, лисици, мишки и котки.^[85]

• 
  Катедралата Крайстчърч, Стенли
• 
  Метална икона на Св. Никола от Георги Чапкънов в Законодателното събрание, Стенли
• 
  Ферма в Кемпа

Литература

• Битка при Фолкландските острови
• Фолкландска война
• История на Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови

• ((en)) Официален сайт
• ((en)) L.L. Ivanov et al. The Future of the Falkland Islands and Its People. Sofia: Manfred Wörner Foundation, 2003. Printed in Bulgaria by Double T Publishers. 96 pp. ISBN 954-91503-1-3 (Основна глава ((es)))
• ((es)) Carlos Escudé y Andrés Cisneros, dir. Historia general de las relaciones exteriores de la República Argentina. Obra desarrollada y publicada bajo los auspicios del Consejo Argentino para las Relaciones Internacionales (CARI). Buenos Aires: GEL/Nuevohacer, 2000. ISBN 950-694-546-2
• ((en)) Сайт на фолкландското правителство
• ((en)) Асоциация на британските задморски територии
• ((en)) Британски сили – Фолкландски острови
• Graham Pascoe and Peter Pepper. Getting it right: The real history of the Falklands/Malvinas Архив на оригинала от 2011-07-26 в Wayback Machine.. May 2008. (Versión en español Архив на оригинала от 2011-02-21 в Wayback Machine.)
• D.W. Greig, Sovereignty and the Falkland Islands Crisis. Austrialian Year Book of International Law. Vol. 8 (1983). pp. 20 – 70. ISSN: 0084 – 7658