Харитон Изповедник
Харитон Изповедник (на гръцки: Χαρίτων; средата на III век, Икониум, Мала Азия – 350, Юдейска пустиня) е раннохристиянски монах. Той е почитан като светец от Западната и Източната църква.
| Харитон Изповедник | |
| Роден | III век |
|---|---|
| Починал | 350 г. |
| Харитон Изповедник в Общомедия | |
Житие
За житието му узнаваме от „Житието на Харитон“ от VI век, написано от анонимен монах. То съдържа елементи, подкрепени от съвременни археологически разкопки.[1]
Ранен живот
Харитон е роден в Кония, византийската провинция Ликаония. 270 – 275 г. По време на гоненията срещу християни, когато управлява император Аврелиан, той е бил измъчван и е бил близо до това да стане мъченик. [2] Освободен от затвора след смъртта на Аврелиан, той съжалява, че не е умрял като мъченик. [3]
Фаран близо до Йерусалим
След освобождаването му през 275 г., отива на поклонение в Йерусалим и други свети места. Харитон е отвлечен от бандити след което е отведен в пещера в долината Фаран (Wadi Qelt). Традиционният разказ гласи, че неговите похитители умрели след като пили вино, отровено от змия. [2] [3] Харитон решил да остане като отшелник в пещерата след тази случка. [3] Там той построил църква и основал манастир [4], първият от тип „лавра“. [5]
Дука близо до Йерихон
По-късно се премества и води монашески живот в Планината на изкушението (Jebel Quruntul) близо до Йерихон. Там той създава лаврата на Дука върху руините на Хасмонейската и Иродианската крепост Док. [5]
Сука (Старата лавра в Текоа)
След това той основава трети манастир в долината на Текоа, наречен Сука и по-късно известен като Старата лавра. [5] [3]
В Сука той в крайна сметка се премества в пещера на скала близо до центъра на лаврата, известна като „Висящата пещера на Харитон“, чиито останки са открити от израелския археолог Йизхар Хиршфелд. [6]
Наследство
Харитон е важен светец, главно защото той установява със собствен пример правилата за монашеския живот в Юдейската пустиня, в контекста на манастирите от тип „лавра“. [6] [7] Тези правила се превърнати в основни черти на монашеското управление навсякъде, основано на аскетизъм и уединение: той живеел в мълчание, ядял само определени видове храна и само след залез слънце, извършвал физически труд, прекарвал нощта в редуване на сън и пеене на псалми, молел се във фиксирани часове, оставал в килията си и контролирал мислите си. [6]
Според легендата той е измислил обреда на монашеското пострижение.[8][3]
Източници
Библиография
- Leah Di Segni: The Life of Chariton, in: Ascetic Behavior in Greco-Roman Antiquity: A Sourcebook (Studies in Antiquity and Christianity), Vincent L. Wimbush, Minneapolis 1990, ISBN 0-8006-3105-6, p. 393 – 421.
- Shehadeh, Raja: Palestinian Walks, pp. 136 – 7. Profile Books (2008), ISBN 978-1-86197-899-8
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Chariton the Confessor в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |