Псалтир

Уикимедия пояснителна страница

Псалтир или книгата Псалми (на гръцки: ψαλτήριον, псалтирион – музикален инструмент от рода на арфата) е една от книгите на Стария завет от Библията. В еврейската Библия се нарича ספר תהילים, Сефер Техилим – Книга на възхвалите, Танакх (на иврит hébreu תנ״ך). Псалмите (на гръцки: Ψαλμοί – „песни“; на еврейски – тегилим (תהילים), са общо 150 или 151 на брой. Според еврейската традиция псалмите са написани от цар Давид, който често се изобразява с арфа в ръце, но в науката се смята, че книгата е съставена от различни автори в продължение на няколко столетия. Псалтира и псалмите често се използват в литургии и молебени.

Псалтир
תְּהִלִּים‎
СъздаденV век пр. Хр.
Оригинален езикДревноеврейски език
Жанрстихотворение
ПоредицаСтар завет
ПредходнаКнига на Иова
СледващаКнига Притчи Соломонови
Псалтир в Общомедия
Софийският песнивец (1337)
Илюстрация от 1880 към Псалм 23.

Най-древни и известни ръкописни псалтири в славянската традиция са глаголическите Синайски псалтир и Псалтир на Димитър, както и кирилските Болонски псалтир, Софийски песнивец и Погодински псалтир.

Старобългарският превод на Псалтира се смята за най-близък до гръцкия текст. Съществуват много различни преводи на Псалтира, както и музикални обработки от първите векове до днес.

Номериране на псалмите

Пример:

1 ΜΑΚΑΡΙΟΣ ο άνθρωπος, που δεν περπάτησε σε θέλημα ασεβών, και σε δρόμο αμαρτωλών δεν στάθηκε, και σε καθέδρα χλευαστών δεν κάθησε•2 αλλά, στον νόμο τού Κυρίου είναι το θέλημά του, και στον νόμο του μελετάει ημέρα και νύχτα.

1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи; 2 Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.

Разделянето на текста на псалми и съответната номерация в еврейската (масоретската) Библия се различава от древнегръцкия превод в (Септуагинтата). Гръцката Библия[1] Архив на оригинала от 2008-09-29 в Wayback Machine. до днес, както и старата църковно-славянска Библия съдържат 151 псалма. По-новите версии на българския и руски Псалтир, както и по-новите католически и протестантски псалтири използват масоретската номерация – 150 псалма, но не всички номера съвпадат; затова в някои издания има двойна номерация.

Литература

  • Карачорова И., Към въпроса за Кирило-Методиевия старобългарски превод на Псалтира // Кирило-Методиевски студии. Кн. 6. С. 1989, стр. 130 – 245.
на руски
  • Амфилохий, архим., Древнеславянская Псалтырь. Москва 1880 – 1882. Т. 1 – 3.
  • Алексеев Α. Α., О греческой основе славянских библейских переводов // Старобългаристика. I, 1984, стр. 3 – 22.
  • Карачорова И., Редакции древнеболгарского текста Псалтыри по языковым данным // Polata knigopisnaja № 14 – 15, стр. 26 – 38.
  • Коцева Е., Особености содержания и подразделения Псалтыри // Polata knigopisnaja. № 14 – 15, 1985, стр. 39 – 50.
  • Погорелов В. Α., Словарь к толкованию Феодорита Киррского на Псалтырь. Варшава 1916
  • Погорелов В. Α., Толкования Феодорита Киррского на Псалтырь в древнеболгарском переводе, Варшава 1910
  • Северьянов С., Синайская псалтырь: Глаголический памятник XI века. Приготовил к печати Сергей Северьянов. Пг., Издание Отделения русского языка и словесности Российской Академии наук, VII, Прага 1922 [2] Архив на оригинала от 2011-11-17 в Wayback Machine.
  • Срезневский В., Древний славянский перевод Псалтыри: исследование его текста и языка по рукописям XI-XIV вв. – СПб. 1877
  • Чешко Е. В., Второе южнославянское влияние и редакции псалтырного текста на Руси (XIV—XV вв.) // Старобългаристика. № 4, 1981, стр. 79 – 85.
  • Чешко Е. В., Об афонской редакции славянского перевода Псалтыри в ее отношении к другим редакциям // Язык и письменность среднеболгарского периода. Москва 1982, стр. 60 – 93.
  • Чешко Е. В., Редакция и особености перевода Псалтыри Томича // Старобългарска литература № 14, 1983, стр. 37 – 58.
на английски

Външни препратки