Хиралда

След като градът е завладян от Алмохадите през 1147 г., в Севиля започва строителна дейност, за която свидетелстват останките от градските стени, Хиралдата и Златната кула (Торе дел Оро). Минарето на Голямата джамия е построено през 1196 г. от Абу Юсуф Якуб, Ахмед ибн-Басо и Али ал-Гомара от тухли с височина 82 м. Римски фундамент и капители на колони от останки на дворец, които са били плячкосани на място, са били използвани повторно.

Една 32 м. висока ажурна наставка в ренесансов стил от архитекта Ернан Руис е завършена през 1568 г.; той е заменил оригиналния фенер отгоре заедно с четирите позлатени сфери, извисяващи се над него. Новата кула с камбанария е направена от тухла и частично облечена или инкрустирана с бял и черен мрамор.

Цялата кула е била боядисана в червено по време на Алмохадите, както и в епохата на Ренесанса. Боята е подновявана няколко пъти и дори през 19 век все още е имало видими остатъци от боята.^[1]

Всички Големи минарета на Алмохадите са построени през втората половина на 12 век (Голямата джамия на Таза, Джамията Кутубия в Маракеш, Кулата на Хасан в Рабат – всички в Мароко) и всъщност се състоят от две кули – вътрешна кула с няколко малки помещения едно върху друго и като завършек отгоре една надстройка (фенер), като и външна кула, която оформя фасадата. Между тях има 2,50 m широка рампа, която отвежда до една галерия, разположена на около 70 м. височина. Изградена е рампа, а не стълбище, тъй като през строителния период строителните материали (камъни, хоросан, дърво, вода и др.) са транспортирани на горе с помощта на коне и мулета. Освен това съществува мнението (макар и неподкрепено от източници), че мюезинът е яздил на кон, за да призове вярващите на молитва или да съобщи важни новини.

Най-важният архитектурен предшественик на всички алмохадични минарета несъмнено е древният Александрийски фар – рухнал след предходни щети на строителната субстанция и ремонти през 14 век. За трилентовия фасаден дизайн на Хиралдата (иначе нетипично за архитектурата на Алмохадите), голямо влияние оказва с голяма вероятност минарето на Кала Бени Хамад (в Алжир).

Средната част на минарето, която има еднакъв дизайн и от четирите страни, е пронизана от няколко отвора за прозорци, които осветяват вътрешните рампи и помещения; мраморните балюстради са добавени през 16 век. Горните двойни прозорци (ajimez) са хванати от многопроходни дъги и обрамчени от правоъгълни рамки (alfiz). Страничните панели съдържат (потенциално безкраен) ромбоиден орнамент, който се образува от (потенциално безкрайни) припокриващи се дъги над малки колони. За разлика от минарето на Кутубия с неговата мозайка от плочки, горният край на шахтата на кулата е оформен от фриз със слепи аркади.

Освен минарето на джамията Кутубия в Маракеш, Хиралдата е едно от монументалните свидетелства за архитектурата на Алмохадите. Кулата дълго време се извисявала над всички църковни кули в Испания и всички минарета в Андалусия и по този начин ясно показва (големите) претенция за властване на Алмохадите в разцвета им.

Юста и Руфина, двамата покровители на града и катедралата, често са изобразявани с Хиралдата по между им, за която се твърди, че те са я били спасили от срутване по време на няколко земетресения.

През 1987 г. ансамбълът, състоящ се от Хиралдата и съседната катедрала Мария де ла Седе, е обявен от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Сградата Wrigley Building в Чикаго е частично изградена по образец на Хиралдата.

В горната част на кулата има бронзова статуя, висока около 3.5 м, която заедно със своя 4-метров цокъл достига общо тегло от около 1300 кг. Създадена е между 1566 г. и 1568 г. от Бартоломе Морел по модел на Хуан Баутиста Васкес. През 1997 г. оригиналът е временно заменен с малко по-леко копие с цел реставрация. Това копие днес се намира пред катедралата.

Статуята, известна като Хиралдильо, е жена в туника, която държи палмова клонка в едната си ръка и флагълг с кръст, върху който се вее военно знаме в другата ръка. Смята се, че дизайнът е вдъхновен от статуи на богините Палада Атина или Минерва. Статуята се тълкува като инкарнация на тържествуващата християнска вяра (на испански: Santa Fe (Санта Фе)) след възвратното завоевание на Андалусия (Реконкиста) и прогонването на маврите.

Името Хиралдильо произлиза от испанската дума girar (въртя се, обкръжавам), тъй като статуята с ветропоказател се върти с вятъра. Оттук произлиза името Хиралда като име за цялата кула.

В Хиралда има общо 27 камбани и голяма дървена тресчотка.

Камбанария

В камбанарията (sala de campanas) под фенера на кулата висят 24-те камбани за богослужебния звън, от които 18 от тях (ескили) се намират в предните аркади: по пет камбани на изток и запад и по четири на север и юг. Те се въртят предимно около оста на високите си дървени хомоти (de volteo), понякога се въртят само хоризонтално (medio pino). Седем камбани от 20 век са заменили повредените по-стари камбани.

Останалите шест камбани (кампани) са окачени неподвижно и се удрят с клапа (de golpe). На север и юг, зад централната аркада, висят двете най-големи камбани – Санта Мария от 1588 г. и Сан Мигел от 1792 г. Още четири камбани от годините 1438, 1500, 1599 и 1764 са разпределени в ъглите на вътрешната галерия. Всяка от тези четири камбани се комбинира с четири съседни камбани във външните аркади, за да образува хор от пет части (коро): Хорът на Санта Круз се състои от камбаните с номер 13 – 17, Тодос Сантос 7 – 11, Санта Каталина 1 – 5 и Сантяго от 19 – 23.^[2]

• 
  Детайли на кулата от юг. Камбани в аркадите: Санта Чечилия (14), Сан Пабло (13), Сан Мигел (12), Сан Исидоро (11) и Санта Барбара (10). Във фенера: Campana del reloj (A)
• 
  Детайли на кулата от изток. Камбани в аркадите (от ляво на дясно): Санта Инес (8), Сан Хуан Евангелиста (7), Сан Педро (6), Сан Лауреано (5) и Сан Хосе (4). Във фенера: Матрака, отзад: Кампана дел релой (А)
• 
  Горният край на снимката: Тодос Сантос (9), вляво: Сан Педро (6), в средата: Сан Хуан Евангелиста (7), вдясно: Санта Инес (8)
• 
  Камбаната Санта Мария (24)
• 
  Отпред: камбана на Санта Каталина (3), отзад вляво: Сан Лауреано (5), вдясно: Сан Педро (6)

Фенер

Във фенера на кулата над камбанарията виси камбаната Campana de las horas del reloj (A), която удря на кръгъл часа. Тя е излята от майстора Алфонсо Домингес през 1400 година. Тежи около 1439 кг. и има диаметър около 156 см.

Специална особеност е голямото дървено кречетало (на испански matraca, в Севиля наричано още carracaña), което е окачено в южната аркада на фенера. Докато камбаните мълчат между Глория на Велики четвъртък и Глория на Великденското бдение, кречеталото се върти като колело, а дървените чукове удрят четирите дървени крила едно след друго.^[5]

Друго

Във вътрешността на кулата са изложени две камбани: олтарната камбана Campana del altar Mayor (0) от Кристобал Кабрера от 1509 г. с диаметър 35 см и тегло около 25 кг и бившата камбана Санта Лусия (*2) от Антонио Маркес от 1914 г. с 275 кг и диаметър 78 см.

• 
  Хиралда с катедралата
• 
  Очевидно: бившо минаре
• 
  Хиралдильо
• 
  Изглед от Хиралда

• Ислямска архитектура