43 г. пр.н.е.

В Римската република

• Консули на Римската република са Гай Вибий Панза Цетрониан и Авъл Хирций.
• Януари – Сенатът потвърждава назначаването на Октавиан за пропретор и му възлага съотговорност за кампанията срещу Марк Антоний.^[1][2] Изпратени са пратеници за преговори с Антоний.
• Марк Юний Брут побеждава Гай Антоний при Дирахий, след което Брут прекарва няколко месеца в утвърждаване на позициите си в Македония и Тракия.^[1]
• Март – Панза потегля с войската си с желанието да се присъедини към Хирций и Октавиан.^[1]
• 14 април – Битка при Форум Галорум: Марк Антоний обсажда Децим Брут в Мутина и разбива легионите на Панза, но непосредствено след това сам е разбит от легионите на Хирций.^[2]
• 21 април:
  • Цицерон произнася своята 14-а и последна „Филипика“;
  • Антоний претърпява ново поражение в битка при Мутина. Двамата консули загиват вследствие на сраженията с Антоний, който поема на север към Алпите.^[1][2]
• 27 април – Сенатът обявява Антоний за обществен враг, Секст Помпей получава командването на флот, Гай Касий Лонгин е потвърден като проконсул на Сирия.^[1]
• Май – Марк Емилий Лепид се присъединява към Антоний и скоро след това е обявен за обществен враг от Сената.^[1]
• Август – Октавиан се отправя с армията си към Рим.
• 19 август – Октавиан е избран за консул заедно с Квинт Педий Публикола. Приет е законът „Lex Pedia“, който осъжда убийците на Юлий Цезар.^[2]
• Краят на септември – Октавиан е натоварен с ръководена на кампанията срещу Антоний и Лепид и повежда армията си на север. Включен в списъка на наказаните съобразно „Lex Pedia“, Секст Помпей напуска Масилия.
• Средата на ноември – Октавиан се среща с Антоний и с Лепид (който действа като посредник между двамата) край Бонония. Образуван е Вторият триумвират. Триумвирите потеглят начело на войските си към Рим.
• 27 ноември – триумвиратът е официално легализиран от Сената посредством приемането на закона „Lex Titia“. Официално са обявени проскрипциите замислени от триумвирите, в резултат на което са убити поне 300 сенатори и няколко хиляди конници.^[1][2]
• 7 декември – Марк Тулий Цицерон е екзекутиран, отсечената му глава и ръце са изложени на показ върху рострата на Римския форум.^[1]

• 20 март – Публий Овидий Назон, римски поет (умрял 17 г.)

• Антипатър Идумейски – баща на Ирод Велики (роден ок. 100 г. пр.н.е.)
• Децим Брут – римски политик и военачалник (роден ок. 85 г. пр.н.е.)
• Гай Вер – римски политик (роден ок. 115 г. пр.н.е.)
• Публий Корнелий Долабела (консул 44 пр.н.е.) – римски политик и военачалник (роден 70 г. пр.н.е.)
• Гай Вибий Панза Цетрониан – римски политик
• Авъл Хирций – римски политик (роден 90 г. пр.н.е.)
• Квинт Педий Балб – римски сенатор и военачалник
• Квинт Тулий Цицерон – римски политик и Философ (роден 102 г. пр.н.е.)
• Ация Балба Цезония, племенница на Юлий Цезар и майка на Октавиан Август (родена 85 г. пр.н.е.)
• 7 декември – Марк Тулий Цицерон, римски политик и Философ (роден 106 г. пр.н.е.)