HR мениджмънт
HR мениджмънт (на английски HR или human resources, което е произнасяно на български като „ейч ар“, на немски Personalmanagement) или още управление на човешките ресурси или управление на персонала, от руски и немски, накратко човешки ресурси или предходно отдел личен състав е стратегическият и кохерентен подход към мениджмънта на най-ценните „активи“ на една организация или това са хората, които работят там и които индивидуално или колективно допринасят за извършването на дейността на организацията и постигането на нейните цели.
Основен подход към управлението персонала се заключава в това, че организацията се отнася към персонала и управлението му, както към най-важен фактор за достижения на плановите, национални, технологичните и организационните цели.
Практика
Бизнес функция
Дейв Улрих изброява функциите на ЧР, както следва:[1]
- Съобразяване на стратегията за човешките ресурси с бизнес стратегията
- Реинженеринг на организационните процеси
- Изслушване и реагиране на служителите и управление на трансформацията и промяната.
На макроравнище ЧР отговаря за надзора на лидерството в организацията и културата.[2] Човешките ресурси също така прилагат трудовото законодателство и често следят за здравето и безопасността на служителите.[3][4] Трудовото законодателство може да се различава в отделните юрисдикции.
Виртуални човешки ресурси
Технологиите оказват значително въздействие върху практиките за управление на човешките ресурси. Използването на технологиите прави информацията в организациите по-достъпна, намалява времето, отделяно за административни задачи, позволява на предприятията да функционират в световен мащаб и намалява разходите.[5]
Електронно набиране на персонал
Набирането на персонал е повлияно основно от информационните технологии.[6] В миналото специалистите по набиране на персонал разчитаха на публикации и устна информация, за да запълнят свободните позиции. Специалистите по човешки ресурси не можеха да публикуват свободни позиции на повече от едно място и нямаха достъп до милиони хора, което водеше до трудоемко и досадно търсене на нови служители. С помощта на инструментите за електронно набиране на персонал специалистите по човешки ресурси могат да публикуват работни места и да проследяват кандидатите за хиляди работни места на различни места на едно място.[7][8] Прегледите на интервютата, проверките на миналото[9] и тестовете за наркотици, както и адаптацията могат да се видят онлайн. Това помага на специалистите по човешки ресурси да следят всички свободни позиции и кандидати по-бързо и по-лесно от преди. Електронното набиране на персонал също така помага да се премахнат ограниченията, свързани с географското местоположение.[10]
Библиография
- Rolf Bühner: Personalmanagement. 3. Auflage. Oldenbourg, München/Wien 2005, ISBN 3-486-57664-X.
- Derek Torrington, Laura Hall, Stephen Taylor, Human Resource Management, Pearson Education, 2008 – основни теми
- Eugene McKenna, Nic Beech, Human Resource Management: A Concise Analysis, Pearson Education, 2008 – исторически анализ на развитието на областта
- Michael Poole (ed.), Human Resource Management: Critical Perspectives on Business and Management, Vol.1, Routledge, 1999 – сборник с критически статии
Вижте също
Външни препратки
- Обучение
- Магистърска програма Архив на оригинала от 2012-08-08 в Wayback Machine., НБУ
- Магистърска програма[неработеща препратка], СУ
- Сертифициран Human Resources Manager, Проджект Мениджмънт Академия PMA.bg
Източници
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Human resource management в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |