Многоножки
Многоножките (Myriapoda) са подтип сухоземни членестоноги включващ стоножките и техни родствени групи.[1] Включва около 12 000 описани съвременни вида,[2] от които в България са установени около 240 вида и 23 подвида.[3]
| Многоножки | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Latreille, 1802 | ||||||||||||||
| Многоножки в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Външен вид
Тялото е съставено от глава и сегментирано туловище.[4] Тялото обикновено е силно издължено и с дължина от 1÷2 mm (Pauropoda) до около 30 cm при най-големите стоножки и диплоподи.[5] Изкопаемите диплоподи от род Arthropleura са достигали дължина 2,5 метра, което ги прави най-едите сухоземни безгръбначни живели някога на Земята.[6]
Главата има чифт обикновено къси антенки. Очи липсват при всички Pauropoda и Symphyla. Стоножките и диплоподите обикновено имат чифт очни полета представляващи групички от няколко прости очи, но много почвени и пещерни видове нямат очи.[4] Само Scutigeromorpha (напр. Къщна стоножка) имат сложни очи съставени от множество оматиди.[5]
Туловището е съставено от множество еднородни сегменти. Примитивният сегмент носи по една двойка крака, но при Diplopoda сегментите (освен първите 3-4) са слети по два, образувайки сложен сегмент (т.нар. „диплосомит“) с две двойки крачета. При останалите 3 класа многоножки, сегментите са запазили примитивното състояние с по една двойка крачета. Броят на чифтовете крачета варира от 3 при младите пауроподи, до няколкостотин при Diplopoda (375 чифта при Illacme plenipes).[5] При повечето видове броят на сегментите (и съответно крачетата) нараства с растежа при линеенето (анаморфно развитие), но при стоножките от разредите Scolopendromorpha и Geophilomorpha броят сегменти се запазва един и същ през целия им живот (епиморфно развитие).
Анатомия
Многоножките имат трахейна дихателна система – въздухът навлиза в тялото през отвори на телесната обвивка (дихалца) и се разнася от мрежа от разклоняващи се трахеи.[7]
Отделителната им система се състои от малпигиеви тръбички.[7]
Разпространение
Многоножките са разпространени из целия свят, но най-голямо видово разнообразие има в тропиците.
Екология
Многоножките са активни предимно нощем. Повечето се хранят с детрит, но стоножките са хищни.
Систематика
Многоножките са разделени в 4 класа:
| Клас | Българско название | Видове в света[2] | Видове в България[3] |
|---|---|---|---|
| Diplopoda | 7 753 | 117 | |
| Chilopoda | Стоножки | 3 100 | 103 |
| Pauropoda | 835 | 18 | |
| Symphyla | 197 | 2 |
Монофилията на класовете е убедително установена, но няма консенсус за статута на Myriapoda като цяло, най-вече по отношение на положението на Chilopoda спрямо останалите групи.[8] Групата Dignatha (Pauropoda + Diplopoda) обикновено се счита за монофилетична, както и Progoneata (Dignatha + Symphyla):[8]
| Myriapoda |
| ||||||||||||||||||