Двустранно симетрични

Двустранно симетрични[1] (на латински: Bilateria, наричат се и билатерално симетрични[2]) са всички животни с двустранна симетрия, т.е. те имат преден и заден край, както и горен и долен. Радиално симетрични животни като |медузите имат горна и долна страна, но нямат предна и задна. Двустранно-симетричните са подцарство (основната група) на животните, включващо по-голямата част от типовете, най-забележителни изключения са водните гъби, принадлежащи на Parazoa, и медузите и коралите - принадлежност на Radiata. По-голямата част от Bilateria имат тела, които се развиват от три различни зародишни слоя, наречени ендодерма, мезодерма и ектодерма. Оттук те се наричат и ​​трислойни. Почти всички са двустранно симетрични или имат приблизително двустранна симетрия. Най-забележително изключение са бодлокожите, които постигат почти радиална симетрия като възрастни, но са двустранно симетрични като ларви.

Двустранно симетрични
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
(без ранг):Parahoxozoa
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
Научно наименование
Hatschek, 1888
Обхват на вкаменелости
Двустранно симетрични в Общомедия
[ редактиране ]

С изключение на няколко силно редуцирани форми, Bilateria имат пълен храносмилателен тракт с отделна уста и анус. Повечето Bilateria също имат вид вътрешна кухина, наречена целом. Смятало се е, че ацеломните видове произхождат от друга група, но има някои доказателства, че в основната на ацелоните типове (плоските червеи и кореморесничести) отсъствието би могло да бъде вторично.

Еволюция

Хипотетичният последен общ прародител на всички bilateria се нарича „Urbilaterian“.[3][4] Има спор за външния му вид. Първите сведения за bilateria във фосилни данни идват от на следи вкаменелости в едикардийни седименти, като първият достоверен фосил е на билатерално е Kimberella, датираща преди 555 млн. години. По-старите вкаменелости са противоречиви; фосилните Vernanimalcula, може да са на билатерално, но може също така да се представляват артефакт.

Филогения

Има два или повече надтипа в Bilateria. Deuterostomia (вторичноустни) включва бодлокожи, полухордови, хордови и евентуално няколко по-малки типа. Protostomia (първичноустни) включват по-голямата част от останалите, като членестоноги, анелиди, мекотели, плоските червеи и така нататък. Има редица различия, най-вече в развитието на ембриона. По-специално, първото отваряне на ембриона, става устата в protostomia, и анус в deuterostomia. Много таксономисти отчитат най-малко още два типа наред с protostomia, Ecdysozoa и Lophotrochozoa. Някои таксономисти също се признават друг Platyzoa, докато други включват Platyzoans в Lophotrochozoa.[5] Четинкочелюстни (Chaetognatha), са особено трудно за квалифициране, някои таксономисти ги причисляват към deuterostomia, а други, към protostomia. Двете най-новите изследвания, подкрепят сходството им с protostomia.[6][7]

Филогения на Bilateria според Nielsen (2001) е както следва.[8] Алтернативна филогения предполага съществуването на базална група, наречена на ecdysozoa.


Protostomia
Spiralia
Schizocoelia

Sipuncula


Articulata

Mollusca


Euarticulata

Annelida


Panarthropoda

Onychophora




Tardigrada



Arthropoda







Bryozoa

Ectoprocta



Entoprocta



Parenchymia

Platyhelminthes



Nemertini



Gnathifera

Chaetognatha




Gnathostomulida



Rotifera





Cycloneuralia

Gastrotricha


Introverta

Nematoda



Nematomorpha



Cephalorhyncha

Priapulida




Kinorhyncha



Loricifera






Deuterostomia


Phoronida



Brachiopoda





Echinodermata



Pterobranchia




Enteropneusta



Chordata






Източници