Volta, разработена от Nvidia е кодовото име на микроархитектура на GPU, наследничка на Паскал. Плановете за нея са обявени през март 2013 г.[1] Първият продукт, обаче, не е обявен до май 2017 г.[2] Архитектурата е кръстена на Алесандро Волта. Това е първият чип на NVIDIA, който включва Tensor ядра, специално проектирани ядра, които имат подобрени процеси на дълбоко обучение в сравнение с обикновените ядра CUDA.
Първата графична карта, която го използва, е информационният център Tesla V100, част от системата Nvidia DGX-1. Тя също така се използва в Quadro GV100 и Titan V. Не съществуват масови GeForce графични карти, базирани на Volta. Тя е наследена от архитектурата на Тюринг (Turing).
Архитектурните подобрения на архитектурата на Волта включват следното:
Volta е обявена за GPU микроархитектура в рамките на Xavier поколението на Tegra SoC, съсредоточено върху автомобили с автономно управление.
На годишната Nvidia технологична конференция на GPU на 10 май 2017 г., Nvidia официално обявява Volta микроархитектурата заедно с Tesla V100. GPU на Volta GV100 е построен на базата на 12-нанометров процес с помощта на HBM2 памет с честотна лента 900 GB/s.
Nvidia официално обявява NVIDIA TITAN V на 7 декември 2017 г.
Nvidia официално обявява Quadro GV100 на 27 март 2018 г.
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Volta (microarchitecture) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |