Вителсбахи Германия Страна: Германия , Калмарска уния , Гърция Парентална династия: няма Титли: Свещен римски император ,Римско-германски крал , Херцог , Електор и Крал на Бавария ,Палатин-Електор ,Курфюрст на Кьолн ,Крал на Дания ,Крал на Норвегия ,Крал на Швеция ,Крал на Гърция Основател: Ото фон Шайерн Последен владетел: Лудвиг III Настоящ потомък: Франц Баварски Година на основаване: 1180 Разпадане: 1918 Националност: Германци Кадетски линии: 42
Герб на херцозите на Бавария, Дом Вителсбахи Вителсбахите (на немски : Haus Wittelsbach ) са сред най-старите немски благороднически родове и династия на Германия . От тях произлизат векове наред баварските , пфалцските , юлих-бергските владетели. Управляват Бавария от края на 12 век до края на Първата световна война .
Според легендите, Вителсбахите произлизат от Карл Велики и дори от древните троянци . Произлизат вероятно от Луитполдингите .
Те дават херцози и крале на Бавария , курфюрсти на Бранденбург (1351 – 1364), графове на Холандия (1353 – 1417), крале на Дания (1440 – 1448), Чехия (1619 – 1620), Швеция (1654 – 1741), Гърция (1832 – 1862), херцози на Бремен-Ферден (1654 – 1719). Представители на фамилията са двама императори на Свещената Римска империя (1314 – 1347, 1742 – 1745), един римски крал (1400).
Основател на династията през 1180 г. е херцог Ото I , последен владетел през 1918 г. е Лудвиг III . Днес глава на фамилията е Франц Баварски , херцог на Бавария (* 14 юли 1933 в Мюнхен).
Когато падат от власт в Бавария след края на Първата световна война , Вителсбахите са най-старата династия в Европа. [1]
Графове на Шайерн, пфалцграфове на Бавария редактиране на кода До средата на XII век Вителсбахите се причисляват към средното благородничество. По това време в тяхно владение са наследствените графства Шайерн , Келхайм и Вартенберг . Благодарение на близостта си до Фридрих I Барбароса , демонстрирана по време на италианските походи, Ото и Конрад Вителсбах получават нови владения. Конрад първи получава Горен Пфалц , а Ото получава Бавария след конфликта на Фридрих Барбароса с Хайнрих Лъв . [1]
Графове на Шайерн:
Ото I (1014)Ото II († 1078)Екехардт I († пр. 11 май 1091)Ото V († 1156), пфалцграф на Баварияграф Ото VIII от Шайерн (1117 – 1183) = херцог Ото I (от 1180) Херцози на Бавария/Унгария (1305 – 1308), Бранденбург (1323 – 1373), Тирол (1342 – 1363), Холандия и Хенегау (1346 – 1425) редактиране на кода През 1222 херцозите на Бавария и Пфалц сключват личен съюз . [1]
След смъртта на Ото II херцогство Бавария е разделено между синовете му Лудвиг и Хайнрих . Лудвиг получава Долна Бавария и Пфалц, а Хайнрих – Горна Бавария . [1]
1253 – 1290: Хайнрих XIII = Хайнрих I от Долна Бавария (1235 – 1290) 1290 – 1312: Ото III (1261 – 1312), 1305 – 1308 крал на Унгария Лудвиг IV е първият от династията Вителсбах , който получава кралски и императорски сан. През 1329 г. той се съгласява Пфалц да се отдели от Бавария, давайки го на другата част от рода, но придобива херцогствата Тирол и Бранденбург , както и областите Холандия , Зеландия и Фризия . [2]
Игуменка на манастир Есен (1726 – 1776) редактиране на кода Княжески епископи на Лиеж (1581 – 1763) редактиране на кода Курпфалц с делението (1356 – 1777)/Дания, Швеция и Норвегия (1440 – 1448)/Бохемия (1619 – 1620) редактиране на кода Герб на Вителсбахите 1420 Рупрехт I , курфюрст на Пфалц 1353/54 – 1390Рупрехт II , курфюрст на Пфалц 1390 – 1398Рупрехт III , курфюрст на Пфалц 1398 – 1410, 1400 – 1410 също римски кралЛудвиг III , курфюрст на Пфалц 1410 – 1436Лудвиг IV , курфюрст на Пфалц 1436 – 1449Фридрих I курфюрст на Пфалц 1452 – 1476Филип , курфюрст на Пфалц 1476 – 1508Лудвиг V , курфюрст на Пфалц 1508 – 1544Фридрих II , курфюрст на Пфалц 1544 – 1556Отхайнрих , курфюрст на Пфалц 1556 – 1559Фридрих III , курфюрст на Пфалц 1559 – 1576Лудвиг VI , курфюрст на Пфалц 1576 – 1583Фридрих IV , курфюрст на Пфалц 1583 – 1610Фридрих V , курфюрст на Пфалц 1610 – 1623 и крал на Бохемия (1619 – 1620)Карл I Лудвиг , курфюрст на Пфалц 1649 – 1680Карл II , курфюрст на Пфалц 1680 – 1685Филип Вилхелм , курфюрст на Пфалц 1685 – 1690Йохан Вилхелм , курфюрст на Пфалц 1690 – 1716Карл III Филип , курфюрст на Пфалц 1716 – 1742Карл IV Филип Теодор , курфюрст на Пфалц 1743 – 1777, 1777 – 1799 също курфюрст на БаварияПоследният херцог на Цвайбрюкен е през 1795 г. Максимилиан Йозеф, херцог без земя.
През 1799 г. наследява Карл Теодор като курфюрст в Мюнхен.
Курфюрсти на Пфалц-Бавария (1777 – 1806) редактиране на кода Кралският дворец в Мюнхен Долна Бавария Горна Бавария Бавария Горна Бавария Бавария-Мюнхен Бавария-Инголщат Бавария-Долна Бавария Бавария-Щраубинг-Холандия Бавария-Ландсхут Пфалц Курлиния Хайделберг Мозбах Мозбах-Ноймаркт Зимерн-Цвайбрюкен Пфалц-Зулцбах -Спонхайм Стара линия Зимерн Млада линия Зимерн Пфалц-Цвайбрюкен-Велденц Пфалц-Велденц Пфалц-Лютцелщайн Пфалц-Велденц-Лютцелщайн Пфалц-Ноймаркт Пфалц-Нойбург-Хилполтщайн Пфалц-Нойбург Пфалц-Зулцбах II Пфалц-Зулцбах-Хилполтщайн Пфалц-Цвайбрюкен Пфалц-Цвайбрюкен, млада линия Цвайбрюкен Ландсберг Цвайбрюкен Клеебург Пфалц-Зулцбах I (Хилполтщайн)Пфалц-Паркщайн Пфалц-Биркенфелд Пфалц-Цвайбрюкен-Биркенфелд Пфалц-Биркенфелд-Бишвайлер Пфалц-Биркенфелд-Гелнхаузен Бретценхайм Хегненберг-Дукс Холнщайн от Бавария Паркщайн Плотнитц-Стокхамер Валерзе Genealogie des Hauses Wittelsbach . Verwaltung des Herzogs von Bayern (Schloß Nymphenburg), München 1996.Adalbert von Bayern, Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie . 2. Auflage, Prestel, München 1980, ISBN 3-7913-0476-3 . Ludwig Holzfurtner, Die Wittelsbacher. Staat und Dynastie in acht Jahrhunderten. Kohlhammer, Stuttgart 2005, ISBN 3-17-018191-2 . Общомедия Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за