Антон Дрекслер

Антон Дрекслер (на немски: Anton Drexler, 13 юни 1884 – 24 февруари 1942) е германски крайнодесен политик, който основава на 5 януари 1919 г. антисемитската Германска работническа партия (Deutsche Arbeiterpartei – DAP), която по-късно се преобразува в Националсоциалистическа германска работническа партия (Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei – NSDAP). Дрекслер служи като наставник на Адолф Хитлер през ранните му години в политиката. Хитлер го наследява като председател на партията през 1921 г.

Антон Дрекслер
Anton Drexler
германски политик
Роден
Починал
Политика
ПартияГерманска отечествена партия (1917 – 1918)
Германска работническа партия (1919 – 1920)
НСДАП (1920 – 1942)
УбежденияНационалсоциализъм
Антон Дрекслер в Общомедия

Биография

Произход

Роден е в Мюнхен. Дрекслер е машинен монтьор, преди да стане шлосер в Берлин.[1] Той се присъединява към Германска отечествена партия по време на Първата световна война.[2]

Политическа дейност

Ранно участие

През март 1918 г. Дрекслер основава клон на Съюза на свободен работнически комитет за добър мир (Der Freie Arbeiterausschuss für einen guten Frieden).[1] Карл Харер, журналист и член на Общество Туле, убеждава Дрекслер и няколко други да формират Политическия работнически кръг (Politischer Arbeiter-Zirkel) през 1918 г.[1] Членовете се срещат периодично за дискусии с теми на национализма и антисемитизма.[1]

Основаване на ДАП

Заедно с Харер, Готфрид Федер и Дитрих Екарт, основава Германска работническа партия (ДАП) в Мюнхен на 5 януари 1919 г.[1]

На среща на ДАП в Мюнхен през септември 1919 г. главният говорител е Готфрид Федер. Когато той приключва, Адолф Хитлер се включва в разгорещен политически дебат с един посетител – професор Бауман, който оспорва стабилността на аргументите на Федер срещу капитализма и предлага Бавария да се отдели от Прусия и да създаде нова южно-германска нация с Австрия. Като атакува яростно аргументите на човека, Хитлер създава впечатление на другите членове на партията със своите ораторски умения и според него професорът напуска залата, признавайки поражението си.[3] Дрекслер се приближава до Хитлер и му дава копие от брошурата „Моето политическо пробуждане“, съдържащо антисемитски, националистически, антикапиталистически и антимарксистки идеи. Хитлер твърди, че литературата отразява идеалите, в които вече вярва.[4] Впечатлен от Хитлер, Дрекслер го насърчава да се присъедини към ДАП. По нареждане на началниците на армията Хитлер кандидатства за присъединяване към партията.[5]

Вече приет, Хитлер започва да прави партията по-публична и организира най-голямата си реч пред 2000 души, на 24 февруари 1920 г. в „Хофберхаус“ в Мюнхен. В тази реч Хитлер за пръв път обяснява 25-те точки от манифеста на Германската работническа партия, чиито автори са Дрекслер и Федер.[6] Чрез тези точки той дава на организацията много по-смела стратегия с ясна външна политика[7], включително отмяна на Версайския договор, Велика Германия, Източна експанзия, изключване на евреите от гражданство. В същия ден партията се преименува на Националсоциалистическа германска работническа партия (НСДАП) (Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei).[8] Значението на този конкретен ход кара Карл Харер да се откаже от партията в несъгласие.[9]

След спор за междупартийни избори Хитлер яростно подава оставката си на 11 юли 1921 г. Членовете на комисията осъзнават, че оставката на водещата им публична личност и говорител би означавала край на партията.[10] Хитлер заявява, че ще се присъедини при условие, че ще замени Дрекслер като председател на партията и че партийните щабове ще останат в Мюнхен.[11] Комитетът се съгласява и той се присъединява към партията като член 3680. След това Дрекслер заема чисто символичната позиция на почетен председател и напуска партията през 1923 г.[12]

След 1923 година

Дрекслер също е член на политически клуб на Мюнхенското общество, известен като Общество Туле. Неговото членство в нацистката партия завършва, когато клубът е временно забранен през 1923 г., след неуспешния Бирен пуч, въпреки че Дрекслер не участва в опита за преврат. През 1924 г. е избран за баварския Ландтаг от друга партия, в която той е заместник-председател до 1928 г.[13] Той не играе никаква роля във възстановяването на нацистката партия през 1925 г. и се присъединява отново, едва след като Хитлер се издига до властта през 1933 г. Дрекслер получава Кръвен орден през 1934 г. и е използван като пропаганден инструмент едва през 1937 г., но никога не му е позволено да има легитимна власт в партията.

Умира в Мюнхен през 1942 г.[13]

Източници

Литература